Тия българи нито ми дадоха ядене, нито пиене. Негостоприемен народ. Можеха все пак да ме повозят на ефката. Ама някаква част нямало, та не искали да рискуват живота на летеца, защото им бил един летец
Урсула разказва:
- Вчера мисля, че ме стовариха в България. Посрещна ме някакъв, после изскочи още един. Набутаха ме в хеликоптер да ходим до някакъв град, където щяло да има завод. Пред завода се бяха събрали много хора да ме приветстват. Не знам защо ме псуваха на английски, италиански и български.
Имаше руски знамена.
Сърцето ми слезе в петите - помислих, че ще ме закарат в Сибир.
Нямаше журналисти.
Казаха ми, че не ги пуснали, защото много щели да ме прегръщат.
После дадохме огромна пресконференция — бяха един оператор, пазачът на халето и едно куче.
Двамата, дето ме водеха, започнаха да се бутат кой да говори.
Пазачът и кучето си отидоха.
Аз говорих на оператора.
Казах, че една трета от военната помощ е от България, защото обърках с помощта, дадена от целия ЕС.
Накрая ме натовариха на хеликоптера и ме пратиха някъде.
По записките видях - за Румъния.
Тия българи нито ми дадоха ядене, нито пиене.
Негостоприемен народ.
Най-много ми хареса като си тръгнах и видях, че армията им е пред завода.
Казаха ми, че не било армията, а полиция.
Армията им била по-малка.
Можеха все пак да ме повозят на ефката.
Ама някаква част нямало, та не искали да рискуват живота на летеца, защото им бил един летец.
Казвам ви - не ходете в България - ще ви подрусат в хеликоптер, ще ви вмъкнат през задния вход, няма да ви дадат думата и пак ще ви изхвърлят през задния вход.
Костадинка Барукчиева, News Front
Няма коментари:
Публикуване на коментар