Но колкото и да се напъва, колкото и да обижда, Христо Мутафчиев не може да излезе от сянката на своята посредственост. Народът не го иска, публиката не го слуша, историята няма да го запомни
Христо Мутафчиев отново реши да се покаже.
Но не на сцената, защото там никой вече не го търси. Не с роля, защото ролите му отдавна са в архива на забравата. А с евтино изказване, което да предизвика шум и да му донесе минутка фалшива слава.
Този път Мутафчиев заяви, че Владимир Путин трябвало да бъде „застрелян като куче“. Така един дребен и незначителен актьор, който отдавна не може да изпълни нито една истинска сцена, реши да раздава смъртни присъди на световни лидери. Жалко и смешно.
Всъщност това е най-точният портрет на Христо Мутафчиев – една мижитурка, която се чуди какво да направи, за да изпъкне, та поне за миг някой да я забележи. Но понеже талантът му е отдавна изветрял, публиката му е обърнала гръб, а думата му няма никаква тежест, той се хваща за евтиния скандал. „Ще обидя световен лидер – ето така ще ме чуят!“ Но всъщност не го чуват. Само го подиграват.
Кой е Христо Мутафчиев, че да съди и да се прави на морален арбитър? Нито е уважаван, нито е обичан, нито има някаква обществена тежест. Той е дребен човек с голямо его, който отдавна не може да приеме собствената си незначителност. И затова се хвърля в отчаяни опити за скандал, които да го измъкнат от мрака на забравата.
Но колкото и да се напъва, колкото и да обижда, Христо Мутафчиев не може да излезе от сянката на своята посредственост. Народът не го иска, публиката не го слуша, историята няма да го запомни. Той ще остане в паметта единствено като жалък пример за човек, който е загубил всичко и е останал само с отчаяното желание да бъде забелязан.
Христо Мутафчиев – нищо повече от дребна мижитурка, която лае срещу световни лидери, защото няма с какво друго да влезе в новините.
Няма коментари:
Публикуване на коментар