"45 години стигат" пеехме в 1989 и в 1990, когато се разпадна социалистическата система, СИВ и Варшавския договор. У нас годините бяха 45, тъй като смятахме, че приключваме с един строй, дошъл на 09. 09.1944.
Тогава не знаехме точно какво ни чака после, но сляпо вярвахме, че ще станем богати европейци, живеещи в една прекрасна държава на всеобщото благоденствие, каквито към 1989 бяха повечето европейски страни. Не знаехме, че държавите на всеобщото благоденствие, с тяхната кейнсианска система, постепенно ще бъдат завладяни от новата тогава политическа философия, наречена неолиберализъм и благоденствието в тях далеч вече няма да е всеобщо.
Не знаехме, че всичко е по сценарий, писан в Лондон и Вашингтон и послушно изпълнен от Горбачов и хората около него в СССР и в целия социалистически лагер.
Не знаехме, че тръгналата от СССР в 1985 г. перестройка не е била някакъв съвсем обективно нужен курс към промяна на системата, а по-скоро програмирана и курирана от Запада мярка, целяща унищожение на основния идеологически и икономически враг, в лицето на източния блок и прилапване на богатствата му в предварително писан “преход”, в който главните функционери на социалистическите режими трябваше да станат главните капиталисти на новите неолиберални такива.
Разбира се, този процес беше умело прикрит зад основната мантра “слагаме край на Студената война". Така или иначе, перестройката съсипа цяла система, половин Европа и половината свят.
Западът постепенно “прилапа” източна Европа и се опита да прилапа и Русия. Останалата част от историята я знаем…
ОТНОВО "45 ГОДИНИ СТИГАТ”
По някаква ирония на историята, както вървят нещата, тези дни отново е редно да подхванем рефрена "45 години стигат”!
Толкова време - от 1980 до 2025 просъществува глобалния неолиберализъм като основна глобална сила.
Неолиберализмът стана управляващ фактор с идването на власт на Маргарет Тачър в Обединеното кралство в 1979 г., и с избирането на Роналд Рейгън за президент на САЩ 1980-а. „Рейгъномиката“ и „Тачъризмът“, които по същност са чисто неолиберални икономически програми, започнаха да властват над целия западен свят. Основна идея на неолибералите е - Богатите е по-добре да станат още по-богати, а бедните да са си бедни с очакването, че облагите, с които се ползват богатите, в даден момент ще се „процедят“ и към по-бедните слоеве на обществото. Поддръжниците на ниски данъци за богатите твърдят, че ако бъде приложена тяхната политика, рано или късно положението за всички ще се подобри. Както се вижда - било е лъжа.
Последва Програмата за неолиберална глобализация. Неолибералното настъпление беше водено от правителствата на САЩ и Великобритания, плюс двете главни междуправителствени организации – Международният Валутен Фонд и Световната Банка, които заедно създадоха и проведоха политиката, известна под името Вашингтонски Консенсус.
Вашингтонският Консенсус (пак по ирония на съдбата, той беше “обявен” в 1989 год. - точно когато се сринаха (уж спонтанно) всички социалистически европейски държави) обещаваше подновен икономически растеж за всички страни. В политически план неолибералната глобализация постигна значителни успехи. Правителство след правителство – в Европа. Азия и Америка приватизираше държавни индустрии, отваряше границите си за търговия и финансови сделки, намаляваше социалните помощи…
Всичко това днес е буквално разложена система и нищо не може вече да я спаси. Краят на неолибералния глобализъм се вижда ясно, като на всяка една провалила се идея. Кризата от 2008, ковид истерията и особено глобалното недоволство доведоха до появата на идеята за многополюсен свят и до приемането й от президента на САЩ Доналд Тръмп.
ПЕРЕСТРОЙКАТА НА ТРЪМП
Тази година, още в началото на втория си мандат, Тръмп започна нова перестройка срещу глобализма и атлантизма и буквално ги разглобява, точно както Горбачов разглоби социалистическата система.
Разбира се, Тръмп не е толкова наивен като Елцин или Горбачов, че да се предовери на новата система и да допусне пълно разложение на “великата атлантическа империя”, както съветските лидери допуснаха пълния разпад не само на СИВ и Варшавския договор, а и на самия СССР.
Затова той вече прилага в действие една осъвременена и модернизирана "доктрина Монро” - да си запази влиянието над двете Америки и да "полицейства” над останалата част от планетата, но само по отношение свободата на търговските пътища. Иначе, Тръмп залага на същото, на което залагат и Си и Путин и много други - многополярен мирен свят от независими държави, всяка от които върви по свой път, като, разбира се, великите сили си имат сфери на влияние, както винаги са ги имали.
Този нов път в световното развитие маргинализира неолибералния глобализъм и буквално го изхвърля на бунището на историята.
Европейският съюз видимо е големият губещ в цялата схема. Неговата съдба все повече ще заприличва на съдбата на СССР към времето на предното пеене на “45 години стигат". Някогашната велика Европа все повече ще губи глобалното си значение и за това си е виновна само тя, точно както за разпада на СССР и източния блок са виновни главно Горбачов и Елцин.
Дълбоката вяра на редица европейски лидери в глобализма, в отвореното общество, в края на историята, залитането в климатични и джендърни политики, в идеята за смесване на раси, се оказаха нейна гибел.
За да се опита да оцелее като съюз, ЕС ще трябва да прибягва все повече до абсолютно недемократични политики във всяка сфера. Точен пример са ограниченията на китайския внос - нещо, което е напълно против принципите на самата Европа. Но, така или иначе, китайската търговска експанзия не може да бъде спряна. Причината е проста - самата Европа направи така, че КНР десетилетия получаваше напредничави технологии безплатно, главно заради алчността на европейските компании, а после самите китайци доразвиха тези технологии и днес са глобален технологичен лидер.
В “световната пазарна икономика” Поднебесната вече не може да бъде победена. Освен технологии, тя има много по-високо ниво на производителност и по-добро съотношение цена-качество - като тръгнем от строителството и свършим с автомобилите и възобновяемите енергийни източници.
А ЕС днес е самотен и изоставен от големия брат, но за сметка на това, принуден да купува американска газ, руски петрол през посредници и е заринат с китайски стоки.
Да се смее ли човек да плаче ли…
И… май е време да запеем един друг хит от 1990 - РАЗВОД МИ ДАЙ… РАЗВОД МИ ДАЙ… вземи си еврото и Кая...
Няма коментари:
Публикуване на коментар