Днес беше денят, в който колективното ми несъзнавано беше насилствено запознато с явлението Лекси Фльор. И още по-лошо, с нейната биография.
Трябва да им го признаем на ППДБ - кадровият им подбор е някакъв социален феномен. Те имат уникалния талант да влязат в стая с 1 000 интелигентни, успели хора, да ги подминат с пренебрежение и да се залепят за единствения човек в ъгъла, който си говори сам с фикуса. И не просто да го намерят, ами да го хванат за ръка, качат на сцената и да ни го представят като бъдещето.
Та това е Лекси. Активистка, протестърка и лицето на гражданското им общество. Тя е класическа бътч лесбийка от старата школа - от онези, дето носят мъжки дънки с три размера по-големи, за да диша „инструментариума“. Държи цигарата с палец и показалец, точно като квартален лихвар от Люлин. Лекси е типът жена, с която ако отидеш на рожден ден, тя не просто ще започне да сваля приятелката ти пред теб, ами направо ще иска да се сбие с теб пред блока, за да докаже кой е мъжът в къщата.
Тия хора са някакъв особен вид битови анархисти. Има нещо дълбоко трагикомично в това да напишеш "MAFIA" върху увисналите си сиси, които се стичат като водопад, целеустремено надолу към бедрата.
И като се разровиш в миналото - златна мина! Виждаш я по клубовете, чекне се гола, мята тези същите сиси като мокри чорапи в лицата на непознати, докато около нея някакви с пластмасови пистолети на Supreme изстрелват фалшиви банкноти по обемното ѝ туловище. Сюрреализъм от най-евтиния вид.
Честно казано, да гледаш тези кадри е естетически електрически стол. Изпържва ти ретината. Повярвайте ми, не искате да си го причинявате. Ако утре някой влезе в нас, опре пистолет в слепоочието на дъщеря ми и каже: “Или ще и пр*сна черепа, или ще гледаш голите кадри на Лекси Фльор на лууп 24 часа", аз ще се наведа бавно, очите ми ще се насълзят от болка, ще целуна детето си по челото и тихо ще му кажа: "Сбогом, татко много те обича, но просто нямам избор."
Иначе протестната ѝ дейност е висша форма на интелектуален труд - пали знамена, налита на бой на полицаите и ги замерва с кенчета бира. Но забележете професионализма - хвърля кенчето, едва след като се е уверила, че е изсмукала и последната капка алкохол. За каузата се жертва всичко, но бирата - никога!
И тук спираме да се смеем. Защото това не е просто поредният цирк. Най-страшното тепърва предстои. Лекси не е просто гротескното лице на техния протест, тя е прототипът на бъдещия им елит. Това са хората, които те ще се опитат да ни наложат утре-в управлението, в институциите, в културата. Днес палят знамена, чекнат се голи по масите и си въртят сисите като тесто за мекици, а утре същите тези хора ще пишат законите, по които ще живеем.
В света на ППДБ няма дъно. Има само следващо, по-ниско стъпало, на което ще стъпи поредното им "ново, красиво лице", за да ни обясни с менторски тон, че пълната деградация всъщност е свобода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар