Измина около седмица от напускането на Катя Илиева от 7/8 те заради опит за цензура в предаването й. Нямаше протести, пиене на кафе пред телевизията, основните канали дори не мъцнаха по въпроса.
Защо реакцията е тотално различна спрямо случая с Цънцарова? Много е просто. Принципният въпрос няма никакво значение за пропагандистите. Той е просто символ, който трябва да защити "нашите хора".
Всеки, който иска независима България, трябва да бъде показан като Пета колона на Кремъл, а "демократичните журналисти" като борци за справедливост, "смазани от системата".
Тези хора не искат честни дискусии, плурализъм и обективност в медиите. Тяхната цел е пълно овладяване на информационното пространство. Защото лъжата винаги ще е слаба пред истината.
Няма как пропагандата и манипулацията да работи напълно при сериозно информационно покритие на честни и ценностни журналисти.
Затова и пропагандистите искат да примитивизират, омаскаряват, обобщават и мачкат всеки, който не иска решенията за България да се вземат извън нея.
Системата е изградена на лъжи, а водещите лица в нея са посредствени и неспособни на честен подход. Затова и всички качествени колеги търсят начин да правят алтернативни канали.
Подобна структура е колос на глинени крака. Формирането й е базирано не на реални и обективни факти и обстоятелства, а на това как изглежда като външна фасада.
Но в едно нещо мога да ви уверя. В момента може и ние да изглеждаме в неизгодна позиция, но поне нашите животи не са една поза. Не сме кукли на конци в чужда измислена игра с вече очертани правила.
Вярно е, че това означава живот, осеян с несигурност, трудности и удари под кръста. Но с каквото и да се наложи да правим компромиси, поне няма да е със съвестта си!
Имаше една крилата фраза на Стайнбек в "На изток от Рая". Ще я припомня по памет, без претенции да е точен цитат.
"Болката от истината е бърза и отминава, докато бавното и разяждащо страдание от лъжата никога не изчезва, като вечно кървяща рана.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар