Напоследък до опротивяване ни се налагат лица и имена, които се очаква да приемем за новото нормално, новото морално и като лице на някаква политическа естетика, която ми е неправдоподобна. Тук е много изразен лиезона в приликата между джендърите и Джен-зитата.
Набутани в една екстравагантност, те сигурно ще са новите министри или депутати, които ще градят закони и свят за децата на хора, които не мислят като тях. Дали е заплаха, не знам, но зная, че следващите бурни протести ще са против присъствието им. Има ли идеологични центрове, по-скоро цехове, където се фабрикуват тези нови лица? Или вземат онези от първите редове или още по-страшно, опитомили са ги за телевизионни цели и ги налагат нетърпимо на зрителя.
И аз харесвам идеята младите да се изявяват, но когато ми пробутват политическа стока, по-скоро предпочитам аз да си я избера. Виждам, че и хорското мнение съвпада с моето, което прави ентусиазма ми малко по-уверен. Очевидно никой не иска лица, застинали между половете, с неясна идентичност, ценностна система, естетика и прочие, да ти казват какво да правиш. Изглежда ние, в България, приемаме модата във всичко със закъснение. Както тесните дънки, ластичните клинове за мъже, оголените пъпчета за тлъсти кореми, всичко това идва далеч след като модните тенденции са се изчерпали по света.
И сега ни се спускат джендъри и джен зита, които вече нямат огромно приложение в Америка да кажем. И за да не бъда разбран криво, както често се получава - нямам нищо против подобни да са в политиката или на екрана. Некрасиво ми е, когато са натрапвани и когато не са единствените способни да “спасят света”, освен, че са били лице на един протест. Къде са ви биографиите, къде са ви постиженията, къде ви е бележника и какви са ви знанията?
Представете си след време президент или министър председател да са бивши инфлуенсъри или министър на транспорта да е травестит. Спешно повикайте Джорджано, ако се освободи място за министър на здравеопазването. За министър на отбраната не ми се иска и да мисля какъв може да бъде назначен, следвайки логиката на последните джен зи събития у нас. Тогава ще е абсолютно правдоподобно народът да каже - Най-добре да дойдат танковете. Повече разчитам днес на поколението ЛИ- като Лили Иванова, като може ЛИ, като бихте ЛИ. Поколение, което не е имало един Ленински съботник и едно опитно поле трябва малко да се сапикяса преди да отвори уста за политика и управление. Твърде рано пускате в тенджерата поколението Z, не се чудете ако после ви болят стомасите. И да завърша така- Z, не се пререждайте, има други пред вас.
Лорд Евгени Минчев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар