Превърнаха в героиня една млада жена с дефицити в разбирането на думите

Нахалството бе издигнато във висша ценност на журналистическо поведение. Нахалство на махленско ниво

 

 

Моите акрани, пенсионирани журналисти, няма как да не помнят професор Боршуков от Факултета по журналистика. 

Стар социалдемократ - това го уточнявам за тия, дето реват за преследваните хора, които не са комунисти и не можели да правят университетски кариери. Глупости на търкалета. Преподаваше ни история на журналистиката - само да го видиш в коридора и веднага разбираш, че е професор. 

Интелигентен, благ, възпитан... 

Ние, зайците в първи курс, не го пускахме да си тръгне след лекциите и все си намирахме нещо да го питаме. За всичко. 

Един въпрос към него от колежка и полученият отговор ми стана кредо в журналистиката. За цял живот. 

Девойката го попита, нали журналистите трябва да са НАХАЛНИ? 

- Не - отговори професор Боршуков - трябва да са НАСТОЙЧИВИ. 

Толкоз - кратко и ясно. 

Има разлика, ако си грамотен и разбираш разликата. 

Днес превърнаха в героиня една млада жена с дефицити в разбирането на думите. 

Нахалството бе издигнато във висша ценност на журналистическо поведение. 

Нахалство на махленско ниво. 

Оставям настрана политическите пристрастия - тя просто изпълняваше това, което изискваха от нея собствениците на телевизията, поради зависимости, либерална европейска политика и въведената в норма липса на плурализъм. 

Всички водещи на предавания от трите основни телевизии са като нея - разликата, не особено голяма, е в престараването и липсата на елементарно възпитание. 

Тази особа, за която се правят протести е на ниво лели, които се карат на опашката в магазина, или в метрото - тя е една закъсняла героиня Варламица от "Чичовци" на Вазов, повест, която едва ли е чела. 

Но е запомнила как майка й се е карала с комшийките - просташки НАХАЛНО. 

А баш европейците на площада я правят героинка, пример за джензитата, които казват сори, вместо извинявай.  

НАХАЛСТВОТО не е свобода на словото - свободата на словото е журналистът да е НАСТОЙЧИВ, когато задава въпроси към събеседниците, все едно какви възгледи изповядват те. 

Другото е слугинство, а слугините господарите ги изхвърлят, когато не им вършат работа. 

И накрая - никой журналист, обикновен наемен работник, не е венчан за работата си. То и венчаните се разтурват, та какво остава да си поредната прислужница - тях па най-лесно ги изхвърлят, барабар с парцалите им, особено като са се идентифицирали с пачаврата. 

(За тези, които не знаят - пачавра е мазен парцал, с който се бърше помията из кухнята. Често се употребява за жени с особено поведение. В случая на "героинята" е точно.)

 

Зоя Деянова