Средната реална продължителност на работната седмица в ЕС е около 36 часа, а в България средно се работи около 39 часа.
Това ни нарежда сред първенците в Евросъюза – в групата на Гърция и Полша. Така стоят нещата според Евростат.
Медиите и анализатори отбелязват, че въпреки по-дългата работна седмица българите не са сред тези, които работят най-много извънредни часове – тоест „дългото време“ се дължи повече на стандартната седмица, отколкото на редовни извънредни часове. Едва 0.4% от българите официално практикуват извънреден труд.
На това на български му се вика „отседяване”. По-грубо: „Ден да мине – самун да загине”. Разказно звучи така: При начало на работния ден в 10 ч. се пристига около 10.15 (български толеранс, който се практикува и в театрите и в кината и при официалния протокол). След това се прави кафе и се пуши на двора, терасата или в тоалетната до около 10.50 часа. Към 11.00 работата започва, но тя се прекратява към 12.00 часа (когато се отива на обяд, защото към 12.30 ч. стават огромни опашки в стола или закусвалнята). Иначе обедната почивка е от 12.30 часа.
В 13 часа, когато трябва вече да се „лее пот”, се пуши и се пие кафе, за да може да се запретнат ръкавите към 13.15 часа („е, колежката се обади, че ще закъснее малко”). В една от общинските администрации „Банкеръ” дори установи, че всеки ден от 13 часа се прави дезинфекция и поради това служители и клиенти излизат на двора…
Работният ден трябва да приключи в 19.00 часа, но „лелите в детската градина се оплакват, че закъснявам” и затова „тръбата свири отбой” в 18.30 часа.
По-дългото седмично бачкане може да се обясни с почти неразвитите схеми за работа на непълен работен ден, графици от времето на Вълко Червенков и сектори с по-силно присъствие на ръчния труд (например производство, строителство, земеделие). Там миенето на ръцете и свалянето на работното облекло е част от работното време.
Затова назрява дебатът за работното време и качеството на живота. Вече има обществени дискусии дали стандартните 40 часа седмично не са твърде много и дали не трябва да се помисли за модели като 4-дневна работна седмица или гъвкаво работно време. Такива идеи се обсъждат в целия ЕС и има пилотни проекти в някои страни. В България обаче бизнес организации често отхвърлят промените за по-кратка седмица, аргументирайки се с икономически и организационни причини.
„По-добре да се навъртат наоколо, ако ми потрябват да са под ръка, отколкото да ги издирвам с полиция”, си мислят някои началници.
Коментари и анализи обаче показват, че по-дългото работно време не означава по-висока производителност. Страните с по-кратка работна седмица често имат по-висока производителност на час, докато в България има проблеми с ниската продуктивност. Става така, че дългото работно време компенсира неефективност.
През розовите очила на оптимистите това е „традиционно трудолюбие“. А според класическото натегачество – принципът „Не тръгвай преди началникът да е затръшнал вратата” .
Други го свързват със структурни проблеми на пазара на труда, включително ниски заплати, неравномерно разпределение на работата и липса на по-широко приети схеми за гъвкаво работно време.
Впрочем качеството на работната сила в България през 2025-2026 г. е обект на сериозни трансформации, характеризиращи се с критичен недостиг на кадри (над 262 000 търсени работници през 2025 г.), съчетан с нуждата от повишаване на квалификацията. Независимо от високите нива на заетост (България е европейски рекордьор по най-ниска безработица в ЕС– 3.3%) работодателите изпитват затруднения в намирането на квалифицирани служители.
Ножицата между търсенето на определени кадри и изобилното наличие на други все повече се отваря. Бизнесът отчаяно търси строители, инженери, медицински специалисти (лекари, медицински сестри, фармацевти), шофьори, IT специалисти, машинни инженери и оператори, готвачи и учители. На пазара обаче има завършили „психология”, „административно управление”, „маркетинг” и „мениджмънт”. Оксиженисти на практика няма…
Дигиталните умения се превръщат в критично важно изискване за почти всички позиции. Но в епохата на световната интернет диктатура, водеща до безмисловност, повечето „кадри” ползват AI за зодиакални цели и готварски рецепти.
Над 66% от компаниите срещат трудности при наемането на персонал. Около 36-37% от индустриалните предприятия посочват недостига на работна ръка като основен ограничаващ фактор за дейността им.
Регионалните различия са огромни: в 17 от 28 области нуждите от работна сила надвишават броя на регистрираните безработни, като най-голям дефицит има във Варна, София и Бургас.
Поради липсата на местни кадри, се очаква вносът на работници от трети страни да достигне рекордни нива (около 50 000 разрешителни за работа). Но за миналата година трайно са останали да заработват у нас само 72 души. Другите са сезонни и ниско квалифицирани работници, дошли да закърпят положението.
Според оптимистите обаче се наблюдава тенденция към по-големи инвестиции от страна на компаниите в дигитализация, автоматизация и вътрешни обучения, за да се компенсира липсата на специфични знания.
Прогнозите за периода до 2035 г. сочат, че делът на висококвалифицираната работна сила в България ще нарасне до 38%, докато средната квалификация ще остане най-голямата група.
Засега обаче „Нема ора”, както се определя по шопски ситуацията. Такива са данните от доклада на НСИ Job Search in Bulgaria: Top Skills Employers Will Need in 2025.
Чавдар Цолов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар