Служебният кабинет „Гюров“ дойде с претенцията да бъде технически мост към избори. И още в първите си дни заприлича по-скоро на строителна площадка за следваща властова конструкция.
Андрей Гюров не е безличен експерт, изваден от академична катедра. Кадър от най-високия етаж на Продължаваме промяната (ПП) е, депутат в три парламента, председател на групата в единия. Назначаването му за служебен премиер е политически сигнал.
„За български президент класират американски човек“, писа „Труд news“ на 10.11.2016 г. От САЩ предизборно долетяха послания за прослава от висши щатски военни: „Румене, ти знаеш кой си. Ти си герой на България, лидер!“ Без дори да са го срещали преди лично, висшите партийци от БСП го издигнаха за свой кандидат. ГЕРБ пък срещу неговата кандидатура издигнаха напълно неизбираема. Същата почти всестранна подкрепа Радев получи и за втория си мандат.
Той пък положи решаващо важни усилия за появата във върховете на политиката на училите в Харвард водачи на ПП Петков и Василев. Те му благодариха с пренебрежителни подмятания за предизборна „ала-бала“ с него. Радев основателно ги нарече шарлатани, но от отговорността за тях няма измъкване.
Днес добре познати лица и групи, довчера играещи различни политически полюси, забързано се подреждат в една и съща геометрия. Твърди се, че геополитиката изисква стабилност. Но когато стабилността заприлича на предварително нагласена „сглобка“, обществото има право да бъде подозрително.
Служебният кабинет „Гюров“ не може да бъде разбран извън по-широката рамка на геополитическата турбулентност. България е част от евроатлантическа система, в която стратегическите решения - за външна политика, отбрана, енергетика, съдебна архитектура - се вписват в по-големи конфигурации.
Днес е по-видимо, че всичко това се подчинява на външна рамка, която не подлежи на избор. Посоката „Вашингтон-Брюксел“ не се обсъжда, тя се следва. В този смисъл служебният кабинет не прави идеологически завой, а осигурява продължение. Назначенията в него говорят ясно. За твърдо евроатлантическо позициониране с проамерикански и произраелски акценти.
Надежда Нейнски във външно министерство и Румяна Бъчварова в премиерския кабинет не са изненада, а знаци за приемственост и слабо прикрит намек и за следизборна тясна връзка с ГЕРБ-СДС. Присъствието на двете дами показва, че независимо от публичната конфронтация, налице е стратегически консенсус. Кадър на ГЕРБ, Росен Желязков преди да подаде оставка като премиер заяви, че „Израел е наш ключов стратегически партньор“.
Външният министър от същия кабинет Георг Георгиев: „Подкрепата за Украйна не е акт на моментна солидарност, а стратегическа инвестиция в сигурността на Европа и в съхраняването на международния ред“.
„Винаги с Вашингтон, никога срещу Брюксел“ е днешната национална доктрина на София.
Правителството нито е равноотдалечено, нито е политически стерилно. В него тече предварително разпределение на роли в очакване на следизборен резултат, който да узакони вече спуснатия формат. Ако след вота се пръкне зададеното квалифицирано мнозинство между уж непримирими противници, кабинетът „Гюров“ ще е изпълнил задачата, поставена на политическата „класа“.
Третата линия е още по-показателна - масираното присъствие на лица с произход от неолиберални НПО - цели десет души. Кадри от подбора на Сорос, прокарвали неговите идеи и програми. Като министъра на околната среда Юлиян Попов, член на борда на Американския университет в България, член на Настоятелството на Нов български университет - развъдници на глобалисти и неолиберали.
Брат му Стефан беше шеф на Институт Отворено общество на Сорос. Подобни назначения могат да бъдат наречени експертни, но когато броят им стане двуцифрен, иде реч за модел. Държавната администрация започва да функционира като въртяща се врата - от НПО към властта и обратно.
Назначенията от този род не са просто кадрови ходове, а уверения, че курсът няма да бъде разклатен. Лидерът на ГЕРБ Борисов: „Срещал съм се със Сорос... аз го одобрявам, харесвам и заедно сме правили много от нещата, които правим за демокрацията“.
Назначаването на Стоил Цицелков, кадър от този вид, за вицепремиер по честността на изборите трябваше да вдъхне доверие. Кабинетът с него сам си постави въпросителна върху най-чувствителната тема - легитимността на вота. Кабинетът „Гюров“ се самоконтузи и дори без други травми ще куцука до изборите. А се е нагърбил с тежки задачи!
Тук се вижда и друг проблем - не персонален, а системен. Служебните правителства у нас вече не са временни администратори. Превърнаха се в инструмент за политическо преподреждане. В лаборатория, в която се тестват формули за управление преди изборите да са ги одобрили. И докато елитите разместват местата на събираемите, обществото се отдръпва. Близо две трети от гражданите са убедени, че гласуването - на хартия или машина - не променя нищо съществено.
Бившият министър на правосъдието Антон Станков: „Крайно време е да имаме закон за Министерския съвет, който да казва какво може да прави той. Хората трябва да бъдат мотивирани да работят за държавата, а не да бъдат уволнявани и изчиствани при идването на нова власт“. Много разумно предложение, но неудобно за политолигархията и външните и наставници.
Прогнозира се появата на мощна коалиционна подкрепа около нещо ново на Румен Радев, което ще доведе до рязко покачване на активността и дори до „смяна на модела“. Засега „нещото“ изглежда като дълбока конспирация или пренадут предизборен балон. Обективни основания за съществуването на такава коалиция не откриваме.
Времето ражда героите си, както знаем от историята. Днешното сякаш предпочита слугинаж, нагаждачи, майкопродавци, в по-добрия вариант - чиновници. Хора, които не задават въпроси, а следват предварително начертани линии.
Героите за подражание на младите българи са в немилост, времето привиква на сцената слуги на схемата. Тук размерът на ролята твърде рядко променя мащаба на възможното. Политиката се изпразва от драматизъм и се пълни с режисура. Служебният кабинет е част от този механизъм. Предварително очертани са и курсът, и фигурата на „главния Герой“. Която вече е изиграл преди девет години, после е повторил още поне два пъти.
Ритуалната демокрация не ражда герои. Когато няма нови актьори, историята обича да повтаря ролите. Но всяко повторение е по-слабо от първото и дава все по-скромен резултат. Както е всяка поредна сглобка.
Д-р Илия Илиев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар