Италия остана без военен министър в може би най-напрегнатия през последните месеци момент за международните отношения - ударите на Израел и САЩ срещу Иран и неговите атаки с ракети и дронове срещу арабските страни в Персийския залив.
Защото шефът на нейното военно ведомство Гуидо Крозето бил отишъл със семейството си на кратък воаяж в Дубай, но бомбардировката на местното летището и спирането на полетите над региона не му позволили да се завърне.
И в събота кабинетът на Джорджа Мелони бе принуден да заседава извънредно без члена на правителството, който би трябвало да е най-компетентен по развиващия се с удивителна скорост опасен конфликт. Направо като виц пък прозвучаха в неделя сутринта твърденията на римския всекидневник “Република” и на други медии, че Крозето бил отишъл на разходка без да предупреди специалните служби и когато започнала операцията “Епичен гняв”, те не знаели къде да го търсят.
Ако се вярва на средствата за масова информация на Апенините, на състоялата се спешна сбирка на италианското правителство в събота е било изразено недоволство от факта, че такъв предан съюзник на Вашингтон като Рим, не е бил осведомен за началото на ударите срещу Иран. Сръднята бе потвърдена от вицепремиера и министър на инфраструктурата Матео Салвини, който не можа да скрие пред репортери раздразнението си от информирането от САЩ и Израел за точните им намерения на германския канцлер Фридрих Мерц, на британския премиер Кийр Стармър и на френския президент Еманюел Макрон, но не и на наемателката на правителствения дворец “Киджи” във Вечния град - Джорджа Мелони.
Недоволството на членовете на кабинета и́ е било подсилено и от обстоятелството, че липсата на своевременна предварителна информация за “Епичен гняв” не била позволила да бъдат вдигнати под тревога стотиците италиански военнослужащи в Близкия Изток, като министърът на отбраната дори си бил позволил да отиде на семейна екскурзия там. А една от най-лошо ударената от ирански ракети военни бази в региона е италианската в Катар, като, Слава Богу, за жертви там не се съобщава, а само за нанесени материални щети в следствие на eксплозии.
Доколкото до реакциите в по-големите страни от ЕС на ударите на САЩ и Израел срещу Иран, преобладаващото мнение в местните медии е, че те са определено сдържани. Изключение прави единствено Мадрид, където премиерът Педро Санчес осъди остро атаките с обичайната за такива случаи формулировка “нарушение на международното право”.
А знаещите за настъпването на “дванайсетия час на удара” правителства в Лондон, Париж и Берлин, заедно с евроначалниците в Брюксел, не били направили и бегъл опит да спрат атаката. И сигурно на американския президент Доналд Тръмп му е било достатъчно да хвърли бегъл поглед върху изявленията на първите началници в посочените столици, за да си даде сметка, че този път няма да е нужно да опровергава европейски критики. “Осъждаме най-категорично иранските атаки срещу страни в региона” - подчерта освен това в официално изявление групата “E3”, която включва Великобритания, Германия и Франция.
“Иран трябва да се въздържа от безразборни военни атаки” - обявиха още правителствата в столиците на трите държави, подчертавайки, че те не били участвали “в тези нападения”, но били “в тесен контакт с международните си партньори, включително със Съединените щати, Израел и приятелските страни в близкоизточния регион”.
А ръководителите на най-важните общоевропейски институции - Урсула фон дер Лайен и Антонио Коста, определено избягнаха да критикуват Белия дом и реагираха открито срещу Техеран заради бомбардировките му срещу Обединените арабски емирства. “Развитието на събитията в Иран е изключително тревожно” - обявиха двамата еврошефове в декларация, изтъквайки твърдия си ангажимент за опазване на регионалната сигурност и стабилност.
Според тях, “осигуряването на ядрената сигурност” е от съществено значение и поради тази причина “Европейският съюз прие всеобхватни санкции в отговор на действията на убийствения ирански режим и неговите Революционни гвардейци, като последователно насърчава дипломатическите усилия, насочени към справяне с ядрените и балистичните ракетни програми чрез решение веднъж завинаги на договорна основа”.
“Иран - обобщи върховната представителка на ЕС по външната политика Кая Калас - представлява сериозна заплаха за глобалната сигурност и е нужно да бъде обуздан.”
В същото време европейските лидери не крият тревогата си от потенциалните последици от атаката срещу Иран и призовават за дипломатическо решение на проблема, което да проправи пътя на нужната деескалация на напрежението. Като за властимащите на Стария континент сега са особено тревожни два проблема. Първият е свързан с опасенията от свирепи терористични атаки срещу обекти в Западна Европа, за каквито намерения говори призивът на пасдараните за въоръжено възмездие срещу намиращите се из нея синагоги и израелски посолства.
Вторият тревожен въпрос се върти около намеренията на Тръмп и Нетаняху, които според информациите, предоставени от двамата на външните министерства в големите страни от ЕС, изглежда се различават по един фундаментален пункт - смяната на режима в Техеран. Като САЩ били по-предпазливи по въпроса, тъй като се страхували от последици като неуправляемост и дестабилизация на региона, докато Израел предпочитал радикалната промяна.
Освен това според ЕС в момента нямало ясна алтернатива на режима на аятоласите и ако истинската цел на Белия дом била само да му се даде подобаващ урок, тогава Вашингтон можел да разчита на пълна подкрепа от Брюксел. В противен случай, тоест при налагане на пълен контрол върху Иран и изискваща време и усилия радикална промяна на неговото управление, за Европа биха възникнали изключително тежки проблеми. Като например сигурността на страните-членки на ЕС и съдбата на Украйна, по простата причина, че масираното участие на Съединените щати в радикални промени в Иран би означавало окончателно оттегляне на техните отбранителни ангажименти към Киев.
Атаката към Иран завари военния министър Гуидо Крозето със семейството му в Дубай и заради спирането на полетите няма как да се завърне в ИталияРумен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар