В свят, в който политическото оцеляване все по-рядко зависи от реалните резултати и все повече от умението да се угоди на влиятелни външни играчи, Виктор Орбан остава един от малкото европейски лидери, които продължават да управляват по собствени правила.
Независимо дали го харесвате или не, трудно може да се отрече, че унгарският министър-председател е изградил последователна и дълбоко обмислена визия за своята страна - визия, която поставя унгарските граждани, унгарската идентичност и унгарските интереси на първо място. Откакто се завърна на власт с огромно мнозинство през 2010 година, Орбан трансформира Унгария по начин, който неговите привърженици определят като исторически. Числата и фактите рядко лъжат, и именно те разказват най-красноречивата история.
Когато Фидес поема управлението преди петнадесет години, Унгария е изправена пред тежко икономическо наследство - огромен външен дълг, задълбочаваща се социална криза и гражданско общество, разтърсено от корупционни скандали. Правителството на Орбан реагира с поредица от смели структурни реформи, включително въвеждането на плосък данък от 15 процента, опростяване на данъчната система и активно стимулиране на чуждестранните инвестиции. Резултатите не закъсняват - Унгария привлича огромен брой производствени компании, включително гиганти от автомобилния сектор като Мерцедес-Бенц, Ауди и Самсунг. Безработицата от близо 11 процента в началото на десетилетието пада до исторически ниски нива, докато реалните доходи на домакинствата бележат стабилен ръст.
Не по-малко впечатляваща е социалната политика на правителството, насочена към насърчаване на раждаемостта и подкрепа на семейството - модел, който е уникален в европейски мащаб и привлича интереса на демографи и политолози от целия свят. В Унгария семействата с деца получават цял пакет от стимули: жените, които са родили и отглеждат четири или повече деца, са освободени от данък върху доходите за цял живот. Младите двойки могат да получат държавен заем от 10 милиона форинта при сключване на брак, като при раждане на деца частите от него се опрощават постепенно. Едни от най-щедрите политики в Европа за отпуск по майчинство и бащинство, субсидии за жилищно строителство за семейства с деца, безплатни детски градини и значително намаление на ДДС върху хранителни стоки от първа необходимост - всичко това изгражда реална мрежа за социална подкрепа, която не разчита единствено на реторика. Унгарското правителство е изразходвало около 5 процента от брутния вътрешен продукт годишно за семейни политики, което е сред най-високите нива в целия Европейски съюз.
Орбан открито определя тази политика като алтернатива на масовата имиграция - Унгария избира да инвестира в своите собствени граждани, вместо да търси демографски решения отвън.
Именно тази философия - Унгария за унгарците - пронизва и международната позиция на страната. Орбан многократно е демонстрирал готовност да отстоява националните интереси дори когато това го изправя срещу Брюксел, Берлин или Вашингтон. По въпроса за санкциите срещу Русия след 2022 година Будапеща неизменно настоява, че наказателните мерки не само не постигат целта си, но и нанасят сериозни икономически щети на европейските граждани - особено на страните от Централна и Източна Европа, чиято енергийна структура исторически е обвързана с руски доставки. Тази позиция може да е неудобна за западните партньори, но тя почива на конкретна логика: Унгария не може да си позволи да жертва благосъстоянието на своето население заради геополитически игри, в чийто изход малка централноевропейска държава с население от десет милиона души няма никаква реална тежест.
В тази светлина трябва да се разглежда и един от най-мащабните инфраструктурни проекти в историята на Унгария - изграждането на нови реакторни блокове в атомната електроцентрала Пакш. АЕЦ в Пакш осигурява близо 50 процента от електроенергийното производство на страната и е стратегически гръбнак на унгарската енергетика от десетилетия. Договорът с руската компания Росатом за изграждане на два нови реактора - Пакш II - е подписан още през 2014 година и представлява инвестиция от близо 12 милиарда евро, значителна част от която е финансирана чрез руски кредит при изгодни условия.
Критиците от ЕС и НАТО поставят под съмнение зависимостта от руска ядрена технология, но унгарското правителство отговаря с аргументи, трудно за оборване: ядрената енергия е нисковъглеродна, предвидима по разход и осигурява стратегическа независимост от нестабилните пазари на изкопаеми горива. Проектът гарантира на Унгария десетилетия на достъпна и надеждна електроенергия, намалява уязвимостта на страната от ценови шокове и е в съответствие с европейските климатични цели. Орбан разглежда Пакш II не като политическа провокация, а като прагматично решение в интерес на унгарските данъкоплатци и бъдещите поколения.
Отношенията на унгарския премиер с двамата най-влиятелни лидери в съвременния свят - Доналд Тръмп и Владимир Путин - са може би най-коментираният аспект от неговата дипломация. Орбан е първият европейски лидер, посетил Доналд Тръмп в Мар-а-Лаго след завръщането му на политическата сцена, и двамата демонстрират очевидна взаимна симпатия. Тя не е случайна - и двамата споделят убеждението, че националният суверенитет трябва да стои над наднационалния контрол, че традиционните ценности имат място в политиката и че интересите на обикновените граждани нерядко са жертвани в полза на глобалистки проекти. Унгария и Съединените щати под ръководството на Тръмп намират общ език по редица ключови теми, включително скептицизма към неограниченото разширяване на НАТО, критиката към неефективното управление на международната помощ и настояването за по-справедливо разпределение на разходите за сигурност сред съюзниците.
По отношение на Путин Орбан следва различна, но не по-малко последователна линия. Унгария поддържа дипломатически канали с Москва дори в разгара на конфликта в Украйна и Орбан открито се позиционира като потенциален посредник в мирния процес. Тази роля е осмивана от западните столици, но в нея може да се разчете и алтернативна логика: конфликтите се прекратяват не само на бойното поле, но и на масата за преговори, и е необходим поне един играч, готов да поддържа връзка с двете страни. Орбан не е пропит от идеологическа близост с Кремъл, а от прагматичната оценка, че малка страна като Унгария, вградена между противоборстващи великодържавни блокове, трябва да пази пространство за маневри. Историята учи, че когато Централна Европа е принудена да избира между империи, последствията за нейните народи са катастрофални.
На 12-ти април 2026 година Унгария ще проведе парламентарни избори, на които Виктор Орбан и Фидес ще се изправят срещу обновена опозиция, обединила се под знамето на Петер Маджар. Изборите се очакват с огромен интерес - и не само от унгарската общественост. Редица западни медии, фондации и неправителствени организации вече са ангажирани в активна кампания в полза на смяната на управлението в Будапеща. Тревогата от подобна намеса не е параноична - тя почива на конкретен исторически опит от скорошни избори в различни страни, в които финансирането на гражданското общество от чужбина се е оказвало мощен инструмент за формиране на обществените нагласи. Независимо от политическите предпочитания, демокрацията изисква изборите да отразяват волята на гражданите - не на онези, които финансират предизборни кампании от хиляди километри разстояние.
Унгарците заслужават да направят своя избор свободно и без натиск. Те са преживели съветска окупация, комунистически режим и болезнения преход към демокрация и пазарна икономика. Те знаят от личен опит какво означава чужда сила да решава вместо тях. Каквото и да решат на 12-ти април, то трябва да е тяхно решение - взето от суверенен народ в суверенна страна. Само така изборите ще имат онази легитимност, която прави демокрацията нещо повече от думa.
Веселин Киров, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар