Няма съмнение, че предприетата от САЩ и Израел военна операция срещу Иран нарушава забраната за използване на сила, съгласно международното право, залегнало в член 2, параграф 4 от устава на ООН.
Обектите, които бяха цели на военните удари са гарантирани от МААЕ, затова действията на САЩ противоречат на режима за неразпространение на ядрен материал.
Но президентът Тръмп пренебрегна и собственото законодателство на САЩ, като разпореди военната атака срещу Иран без одобрението от Конгреса. Това разбира се ще има преки последствия. Републиканците предвкусват вече своята победа в междинните избори през есента и промяната на съотношението на силите в Конгреса.
Между САЩ и Израел има различия в подходите за действие спрямо Иран, което оставаше извън вниманието на наблюдателите и не се коментираше, а е важно за изясняване началото и хода на войната. Общата позиция е по предотвратяване превръщането на Техеран в ядрена сила и по-нататъшното разширяване на влиянието му в региона. Но докато САЩ се фокусираха върху ново споразумение с Иран, Израел беше против каквото и да е било такова и виждаха силовото решение като изход и заличаване завинаги рисковете от Иран в региона. Затова и израелският приоритет беше в контекста на преговорите между САЩ и Иран за ядрените възможности на страната.
В аргументацията на САЩ и защитата на техните интереси имаше слаби моменти. Неубедително е твърдението, че САЩ искат да освободят иранския народ. Относно аргумента, че целта била да се защитят американците и техните съюзници от заплахата на Иран, той изтъкна възможността ирански ракети с голям обсег един ден да достигнат САЩ. Това е абсолютно нереалистично, защото иранските ракети имат максимален обсег от 300 до 3 000 км., тоест най-много до Турция, Гърция, България, Румъния, Украйна, част от Русия, Казахстан и т.н. Това обаче не представлява непосредствена заплаха и по смисъла на международното право. Истинската причина, видна за всички в света, е в ресурсните и енергийни богатства: нефт /третото най–голямо находище в света/, природен газ /второ място в света/, злато /320 тона/ и т.н. Втората причина е вечната вражда на Израел с Иран и влиянието му върху американската управляваща върхушка. На моменти се създава впечатление, че САЩ извършват действия, по израелски искания и планове.
На преговорите в Женева на 25.02.2026 г. между САЩ и Иран основната тема беше ядрената програма на Иран, но САЩ настояват и за споразумения относно системата му за противоракетна отбрана. Не беше постигнат пробив, но бяха насрочени допълнителни разговори за следващата седмица във Виена. От изявленията на двете страни се оставаше с впечатление, че преговорите се развиват подчертано положително, а Иран беше направил немислими доскоро отстъпки. Посредникът в преговорите Оман потвърди, че Иран щял да се откаже от производство на обогатен уран за ядрено оръжие. Преминаването към военна операция само два-три дни по-късно, подготвяна междувременно през последните месеци, оставя впечатлението, че САЩ са „преговаряли“ не за постигане на мирно споразумение, а за печелене на време за подготовка на военната операция. А съсредоточаването на въоръжени сили към региона се обясняваше с оказване на натиск. Така САЩ навредиха на самите себе си. Защото за всеки бъдещ преговарящ ще е ясно, че с тях не може да се разчита на масата на преговори, те предпочитат да „преговарят“ с оръжие.
Първият въздушен удар беше нанесен от Израел, а не от САЩ. Това може да има две причини. Военни биха го обяснили с това, че Иран ще разкрие своите огневи точки в опита да отблъсне израелска атака, което ще улесни американците след това да нанесат удари по тях. Политическото и по-вероятно обяснение обаче може да бъде, че Израел е бил обезпокоен от успеха на поредния кръг преговори между САЩ и Иран и е избързал със стартирането на общия план за действие, който се очакваше всъщност седмица по-късно през март при неуспешни преговори. Това налага изводи за „партньорските“ отношения САЩ-Израел и взаимозависимостите между двете страни.
Физическото отстраняване на Аятолах Хамейней и други ирански лидери беше поето от Израел, който имаше вече доказан опит във войната срещу Хамас и Хизбула. Тръмп се „похвали“, че в първите два дни са ликвидирани 48 ирански лидери. Потопени били девет ирански военноморски кораба. Тъй като за първи път американски президент предупреди, че ще има и жертви от американските въоръжени сили, бе съобщено, че в първата два дни са загинали 3 американски военни и 5 са били ранени.
Президентът Тръмп и екипът му не се вслушаха в предупрежденията на собствения си генерален щаб за рисковете от такава операция.
САЩ пропуснаха и рядката възможност чрез преговори за всеобхватен регионален мир, основан на международното право, да се върнат към истинската дипломация и да помогнат за създаването на стабилна регионална архитектура за сигурност.
Самата операция е без ясна обосновка и без ясна стратегия за излизане от нея. Бързият преход към демокрация, доколкото Вашингтон го изтъкваше в мотивите си, изглежда малко вероятен в Иран.
Действителното състояние на иранската противовъздушна отбрана
Погрешно е впечатлението, че след 12-дневната война през юни миналата година противовъздушната отбрана на Иран била унищожена. Напротив, тя бе радикално преструктурирана. Считаните за унищожени руски установки С–300 се появиха отново, защото очевидно са били скрити при предишното нападение. Предполага се, че артилерията е трансформирана от централизирани, уязвими за радари платформи и към децентрализирана, базирана на дронове, автономна мрежа. Показателно е, че скъпият основен радар на САЩ в Катаре AN/FPS-132 (UEWR), който струва 1,1 млрд долара, бе унищожен от евтин дрон за няколко хиляди. Централният елемент на новата архитектура е Bavar-373-II – еволюция на иранската система за противовъздушна отбрана с голям обсег, която е в експлоатация от февруари 2025 г. и претърпя допълнителни модификации след 12-дневната война. Ключовата разлика от предшественика ѝ се състои в изоставянето на централизирания радар за търсене. Всяка пускова установка вече има собствен радар AESA – без кабели, без споделена контролна станция, без централна антена, която би могла да служи като цел. Китайската система BeiDou напълно замени GPS след провала с радиозаглушителите по време на Дванадесетдневната война. Наземните радарни системи се активират само за няколко секунди за окончателно засичане на целта – твърде кратко време, за да бъдат надеждно локализирани и противодействани с противорадиационни ракети. Подразделенията са географски разпръснати върху площи от десет до петнадесет квадратни километра, скрити в тунели и цивилни сгради. Времето за препозициониране е под четири минути и сега за първи път се използва от система за противовъздушна отбрана с голям обсег. Разбира се не е ясно, доколко може да издържи новата система, когато САЩ приложат възможности за електронна война: заглушаване, хакване, подправяне. От началото на 2026 г. Пекин заменя иранския софтуер с криптирани китайски системи и провежда разузнавателни операции срещу дейностите на Мосад в Техеран. С две думи, американските военни се сблъскват с други възможности на иранския си противник в сравнение с юни 2025 г.
През първите два дни Иран нанесе удари по военни обекти в осем държави Обединените арабски емирства, Бахрейн, Кувейт, Саудитска Арабия, Ирак, Йордания, Оман и Катар.
Разделени реакции на европейските страни
Тъй като в българските медии реакциите на европейските страни бяха формулирани като „въздържани“, трябва да се отбележи, че те всъщност бяха по-скоро смесени и разделени. Единствената вярна преценка по отношение на това, че създалата се ситуация „носи реалния риск от нестабилност, която би могла да потопи региона в спирала на насилие“, беше на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Но когато стана известно убийството на аятолах Али Хаменей, тя видя в това „възможност за ново начало“. Нещата обаче съвсем не изглеждат така просто. Освен това и обвинението й, че атаката на Иран по обект в ОАЕ е грубо нарушение на международното право, е спорно, предвид, че САЩ извършват от него агресивен военен акт срещу Иран.
Колкото до представителя на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Кая Калас, сме свикнали да очакваме всеки път, независимо дали темата е Украйна, Иран или др., някоя неадекватна формулировка. В случая с войната срещу Иран според нея тя „крие възможности“, а убийството на аятолах Хоменей е „решаващ момент“. Изказването й пък за „безразборни атаки“ на Иран беше абсолютно некомпетентно в евтин пропаганден стил, тъй като целите бяха само военни обекти за разлика от тези на Израел, които бяха и в жилищни комплекси. А първият удар на Израел очевидно поради неточност попадна върху девическо училище и бяха убити 85 момичета. Председателят на Съвета на ЕС Антонио Коста осъжда атаките срещу американски военни бази, с които Иран отговори на действията на САЩ и Израел. Според логиката му сигурно Иран трябваше смирено да понесе ракетните удари от Израел и САЩ, когато е нападнат. В общо изявление на тримата лидери на Германия, Франция и Великобритания /Мерц, Макрон и Стармер/ се казва: „Осъждаме иранските атаки срещу държави в региона по най-категоричен възможен начин“. Въпреки че целите бяха само срещу американски военни обекти в тези страни, а не срещу цивилни цели, каквито впрочем поразиха американските сили. Нито дума за това, кой е започнал мащабните военни операции срещу Иран. Защо Иран е посмял да се защити? Действията представлявали опасна ескалация на военната ситуация в Близкия изток. Логиката, че Иран е ескалирал, а не САЩ са дошли в този регион с най-голямата си военна сила, изпращана някога в друг такъв на света, читателят трябва да приеме за нещо нормално. Все пак тримата европейски лидери заявяват: „Призоваваме за възобновяване на преговорите и настоятелно призоваваме иранското ръководство да намери решение чрез преговори“. Впрочем, последното би трябвало да се отправи към САЩ, които прекъснаха преговорите.
Реакцията на испанския премиер беше съвсем различна: „Отхвърляме едностранните военни действия на САЩ и Израел, които представляват ескалация и допринасят за още по-несигурен и враждебен международен ред“, написа Педро Санчес в X. Той подчерта, че осъжда и „действията на иранския режим и Революционната гвардия“. „Не можем да си позволим още една продължителна и опустошителна война в Близкия изток. Изискваме незабавна деескалация и пълно зачитане на международното право“, добави испанският премиер.
Премиерът на Норвегия Йонас Гар Стор, чиято страна не е член на ЕС, а партньор на САЩ в НАТО, също критикува и двете страни в конфликта. Нито атаките, нито разширяването на конфликта към съседните на Иран страни са в съответствие с международното право, подчерта той.
Страни като Турция, Гърция и Румъния предвидливо отказаха на САЩ да разрешат достъп до летищата си за използване от помощни сили на американската авиация, например на самолети-цистерни за зареждане във въздуха. Страните от НАТО, които имат свои бази в Близкия Изток обаче като Великобритания и Франция ще бъдат принудени в близките дни да предоставят достъп на американската авиация или дори самите те да се включат в операциите, което ще е признак за опасно и бързо разширяване на конфликта към глобален такъв.
Позицията на Русия
Москва реагира с официално изявление още в деня на военните удари на САЩ и Израел срещу обекти на иранска територия, в което подчерта, че атаките представляват „предварително планиран и непровокиран акт на въоръжена агресия“ срещу суверенна и независима държава-членка на ООН, нарушаващ основополагащите принципи и норми на международното право. Според нея целите на агресията са разрушаване на конституционния ред и ликвидиране на ръководството на държавата, която отказва да се подчини на външен диктат.
Рисковете
За рисковете от разширяване на конфликта в Близкия Изток не се говореше, а само в отделни случаи се споменаваше за евентуално повишаване на цените на петрола вследствие затваряне на Ормузкия проток. В действителност обаче, рисковете се простират поне в четири-пет направления.
Първият, който ще се появи, действително е кризата с доставките на горива и нарастване на цените. Но на второ място следва да очакваме бежански вълни при разширяване на войната и в други страни от региона. На трето място Израел ще се възползва за да атакува прокси-силите на Иран, например Хизбула, което означава разширяване на войната в Ливан. Тепърва ще очакваме реакцията на хусите. Симпатнизанти на прокси-силите на Иран в Европа могат да предприемат терористични акции срещу представителства и военни обекти на участващи във войната страни. Четвърта възможност е да се стигне до използване на ядрено оръжие, с каквото например разполага Израел. Следващо следствие от разширяване на войната е промяна на баланса на силите и възобновяване на конфликти между други страни. Каква ще бъде ролята на Турция към конфликта? Противоречията й с Израел и склонността да помогне на Иран в даден момент, например при очертаващо се поражение на Иран, тя би навлязла със свои сухопътни сили. В геополитически план една голяма война в Близкия Изток ще отклони внимание, сили и средства от войната в Украйна и развитието там да тръгне в друга посока. Ще се появи недостиг на ракети и друго въоръжение, произвеждано в САЩ по поръчка и заплащане от Европа за предоставяне на Украйна. Китай подкрепя Иран с предоставяне на технически и сателитни възможности за проследяване на противника и разузнавателни сведения за неговите ракетни удари по ирански цели. Но при една продължителна война това не би се толерирало от САЩ, както Русия го толерираше във войната си срещу Украйна.
Схемата, по която САЩ се опитват силово да налагат волята си в други страни и региони, независимо дали е Венецуела или Иран, както и методите на Израел за ликвидиране на неудобни лидери, са опасни с това, че и други държави биха ги възприели за решаване на свои проблеми със същите силови методи.
Иранците останаха излъгани в преговорите, въпреки отстъпките, които направиха на последния кръг. Те не биха се върнали втори път към тях. САЩ не могат да водят безкрайна война, а към сухопътна операция въобще е немислимо да преминат. Доставките на такива големи разстояния биха били изключително трудни. Атаките с балистични ракети срещу американски бази в Близкия изток рискуват да въвлекат Тръмп в безкрайната война, която той някога осъждаше и която би отчуждила значителна част от неговия електорат. Планираните военновъздушни удари бяха предвидени да продължат 4-5 дни. На 01 март Тръмп вече допуска те да продължат 4 седмици. Вътрешнополитическата опозиция в Иран не може да завземе властта. Замяната на лидер с по-сговорчив такъв както във Венецуела, също е невъзможна в Иран. Аятолах Хамейней предвидливо беше определил тримата, които да поемат управлението след него до избирането на лидер. Тъй като те са от "вътрешния кръг" на досегашното управление, в борбата си за оцеляване може да се окаже, че ще управляват още по-брутално, а войната на САЩ ще доведе до дестабилизация на целия регион. Друга съществена грешка на Тръмп беше предприемането на военна операция в месеца на Рамадана, свещен месец за мюсюлманите, с което демонстрира неуважение към ценности, важни за стотици милиони по света, а освен международно право има и етични норми, без които бихме се върнали в епохата варварството. Залогът за политическото оцеляване на Тръмп е голям.
Симеон Николов, Expert-bdd.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар