Всяка война може да бъде разбрана като намерим отговорите на три въпроса: как е започнала, кога трябва да се спре и кой накрая ще излезе победител.
Сегашната в Залива започна с очаквана, явна и коварна масирана агресия на въоръжените сили на САЩ и Израел срещу Иран. Замислена да завърши като пречупи противника не само военно, но и политически, да го унизи, деморализира и принуди да приеме условията на по-силния. Само че войните често започват по план, а завършват с разплащане, което никой от инициаторите не е искал да предвиди.
Какво е победа за Иран от една страна, а какво за Израел, накрая и за САЩ, пряко зависи от поставените цели. А те за всяка от трите страни са силно различни, макар и добре прикривани. Победителите може да са повече от един, големият обикновено е този, който се е съсредоточил върху бъдещето. За Иран победата е преди всичко оцеляване и запазване на държавността си.
За Израел - налагане на стратегическо надмощие и доказване, че може да наказва всеки свой противник без решаващ ответен удар. А защо не и създаване на Израел от Нил до Ефрат“, което звучи в нечии ционистки глави като „Ревящ лъв“. За САЩ - много повече от поредна регионална акция: това е въпрос на престиж, контрол и поддържане на образа на незаменим световен хегемон.
Тъкмо затова „Епичната ярост“ не може да завърши като дребна загуба. В подобни сблъсъци с религиозни елементи поражението не остава локално - то подкопава авторитет, съюзи, страх и подчинение далеч отвъд самото бойно поле.
Всяка победа си има цена. От решаващо значение е своевременно да се замислиш какво си готов да пожертваш срещу това, което можеш да спечелиш. При победа показваш на какво си способен, при поражение - колко струваш. За Израел и особено за САЩ поражението е неприемливо. Обявили се съответно за богоизбранци и световен хегемон, те трудно могат да си позволят да изглеждат слаби дори в собствените си очи.
Контролирайки огромен процент от информационните средства и потоци, те често успяват да обявят за победи и пораженията си. Но това действа само временно. Информационната победа е бързоразвалящ се продукт.
За САЩ победата е Иран да рухне напълно - или като бъде реално заличен като държава, или като официално капитулира безусловно. За тази задача израелското лоби във Вашингтон и премиерът на Израел Нетаняху са мобилизирали президента Доналд Тръмп. Той стриктно я изпълнява, добавяйки към операцията срещу Иран и редица важни само за Щатите икономически и геополитически цели. Но претоварването на всяка операция с мисии застрашава крайния успех.
Същевременно Техеран не дава знаци, че ще капитулира пред свръхсилата. Продължава да се сражава решително и организирано, нанася военни, политически и икономически поражения на враговете си. Провали блицкрига, не пуска САЩ да се измъкнат гордо от блатото. Ако издържи поне още месец-два, Иран е на път да стане пример за успешна борба със световния хегемон.
Врагът може да се победи по различни начини. Може да го убиеш, ако имаш за това сили. Може и да изчислиш замислите му и да унищожиш тях. Победата обикновено принадлежи на този, който издържи по-дълго на бойното поле. Неуспехите на Тръмп, представяни на първо време за бляскави сполуки, се множат. Така става, щом започва битки без да е сигурен, че при победа ще спечели повече, отколкото би загубил при поражение.
Чисти военни победи се постигат по-рядко от частичните. Древният генерал Сун дзъ посочва пет важни предпоставки за победата: когато знаеш кога може да се сражаваш и кога не; да умееш да използваш както големи, така и малки сили; когато воюваш там, където висшите и нисшите имат едни и същи желания; да си предпазлив и изчакваш надменността на противника; да имаш талантлив пълководец, на когото владетелят не пречи.
Техеран води войната значително по-близо до тези критерии. Понася тежки удари от крайно жестоки противници, но отвръща търпеливо, премерено и уверено - очевидно след гъвкаво планиране и предварителна подготовка. Иран прозрачно подсказва, че ако САЩ се изтеглят така, както се изтеглиха от Афганистан, той може да се превърне в голяма регионална сила - особено ако един ден разполага и с ядрени бойни глави в подземните си укрития.
Дронът „Шахед“ е иранска военна иновация, а Русия и досега го купува масово. Освен това Русия и Китай, пряко или косвено засегнати от тази война, несъмнено застават по различни начини зад Иран.
Междувременно доверието в Тръмп ерозира - и в лагера на MAGA, и в по-тясното му политическо обкръжение. Нетаняху също усеща, че месианският национализъм, граничещ с екстремизъм, губи почва, включително сред младите поколения и в Израел, и в САЩ. Затова изявите му стават все по-крайни - така по-лесно оправдава кръвожадните операции, вчера в Газа, днес и в Иран.
Иво Даалдер - бивш посланик на САЩ в НАТО пише в Politico: „Решението на президента Доналд Тръмп да се присъедини към Израел във война срещу Иран е много по-голяма стратегическа грешка и с много по-големи последици от нахлуването в Ирак през 2003 г.“ Монархиите от Персийския залив са недоволни от това, че САЩ не са се вслушали в мнението им по време на военната операция срещу Иран, съобщи The Wall Street Journal.
Израелският The Jerusalem Post за Тръмп: „На лидер, убеден, че „знае повече от генералите“, не са му нужни планове, а само собствените му инстинкти, защото „моят усет ми подсказва повече от ума на който и да е“. Това работеше, докато врагът не нанесе контраудар по начин, който никой не е предвиждал, и на места, където никой не е очаквал. Започва да се проявява „ефектът TACO“ - „Тръмп винаги се изхлузва“ (Trump always chickens out).“
За оправдание на незаконната война Тръмп и Нетаняху се правят на невинни, превръщайки международното право в библейско. Нетаняху твърди, че бил заблуден от шефа на „Мосад“ Давид Барнеа, както пише The New York Times, че само за няколко дни правителството в Техеран ще се срути.
От тази операция губят най-много арабските страни от Залива и европейските съюзници в НАТО. Вместо да ги пази, Вашингтон сериозно уврежда интересите им. А те отлично знаят, че иранците трудно биха могли да действат по друг начин.
Очертават се три сценария: продължение на отдавна течащия управляем хаос, докато светът изгражда паралелни структури; ескалация без обратен ход, включително със сблъсък с Китай и Русия; или катастрофа с ядрени измерения.
Победата над другите дава сила, победата над себе си - безстрашие, казва Лао Дзъ. Илюзиите за величие, когато се сблъскат с реалността, раждат страхове. Такива са и мечтите за „Велик Израел“ за сметка на Египет, Саудитска Арабия, Йордания, Сирия, Ливан и Ирак. През 1933 г. Хитлер обявява Германия за Трети райх. Скоро след това идва Втората световна война.
Изходът от тази война няма да се реши само от разрушенията, жертвите и силата на първия удар. А от това кой ще издържи по-дълго, кой ще понесе по-тежката цена и кой ще успее да наложи своята представа за победа. Защото хегемонът не губи само когато бъде разбит военно, а и когато се окаже неспособен да подчини противника. Ако това стане, сблъсъкът с Иран ще остане не като поредната криза в Близкия изток, а като знак, че светът вече навлиза във време, когато и най-могъщите не могат безнаказано да налагат волята си над всички останали.
Оттук нататък въпросът не е само кой ще победи, а колко свят ще остане след тази победа, защото в такива времена дори „златният милиард“ не е застрахован от собствените си обсебващи тревожности.
Д-р Илия Илиев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар