Уважаеми зрители на академичното дъно, настанете се удобно. Предстои поредното издание на формата „Умри, но с рейтинг“, епизод: Софийски университет.
Свикнахме да живеем в държава, в която всяко нещо рано или късно се превръща в евтино риалити шоу. Но когато най-старото и уж най-престижно висше училище в България реши да се държи като закъсала селска дискотека, която вика столична фолк певица, за да си напълни сепаретата, нещата стават трагични.
Разбирате ли, Факултетът по славянски филологии – там, където някога са преподавали титани на мисълта, където се е разисквал старобългарският синтаксис, където са се чели Ботев и Яворов – днес има нужда от спешен пиар. И какво прави нашата академична общност, когато закъса за студенти? Кани телевизионно лице. Защото, както всички знаем, няма по-кратък път към дълбините на славянската душевност от сутрешния телевизионен блок.
Ако следваме тази гениална академична логика, утре очаквам Благо Джизъса да поеме катедрата по теология, шеф Манчев да чете лекции по теоретична механика (защото знае как се създава напрежение), а Фики Стораро да бъде направен доцент по квантова физика, понеже творчеството му е пълен хаос.
Но нека поговорим за ценза. Онзи досаден, мухлясал академичен детайл, който в днешно време е просто пречка пред "популярността".
Какъв точно е цензът на Мария Цънцарова да преподава при славистите? Каква е академичната ѝ експертиза? Умението да четеш гладко от аутокю? Талантът да прекъсваш събеседника си точно когато се опитва да каже нещо смислено? Или може би способността да задаваш въпроси, написани от редактора в слушалката ти, е новата форма на висш филологически пилотаж?
Това е безпощадната истина, скъпи ми сънародници: ние подменихме науката с телевизионна популярност. Университетът днес не иска ти да бъдеш учен, той иска ти да бъдеш "познат от екрана". Аудиториите вече не са храмове на знанието, а снимачни площадки, на които ректорът и деканът са просто едни тъжни продуценти, молещи за малко зрителски интерес.
Аргументът, че така се вкарвала "практика" в университета, е толкова несъстоятелен, че чак е обиден. Практиката на какво? На повърхностното плъзгане по темите? На скандала заради самия скандал? Това не е практика по журналистика, още по-малко по славянска филология. Това е практика по оцеляване в медийната джунгла, където оцелява не по-умният, а по-кресливият.
И тук изобщо не е виновна самата Цънцарова. Когато ти предлагат да си поиграеш на професор в Алма Матер, за да си начешеш егото и да си вдигнеш публичната цена, ти просто приемаш. Виновен е Университетът. Виновна е тази страхлива, интелектуално импотентна академична среда, която капитулира пред телевизора. Среда, която доброволно свали портретите на Кирил и Методий, за да закачи на тяхно място телевизионната програма.
Затова, не плачете за академизма. Той си отиде тихо, в рекламната пауза. А на студентите по славянска филология ще кажа само едно: не си купувайте учебници по граматика. Купете си лак за коса и се научете как да гледате драматично в камера едно. Очевидно само това се изисква, за да стигнеш до катедрата.
А Климент Охридски? Той отдавна е просто спирка на метрото, на която интелектът дори не слиза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар