Президентът на САЩ Доналд Тръмп може да намери безброй оправдания за ударите на Вашингтон и Тел Авив срещу Техеран, но за непревъзбудените наблюдатели в западноевропейските столици меродавното е само едно - петролът на Иран. Но само някой да не си помисли, че целта на Белия дом е да заграби най-голямото богатство на Ислямската република и да си го ползва, както си иска - не, определено не е вярно.
Преди всичко защото САЩ добиват и са си складирали толкова много петрол, че вече едва ли не се чудят какво да го правят. Но слагането на ръка, а не толкова пряката експлоатация на петролните кладенци на Иран, ще им позволи да контролират и управляват като никога световния пазар на може би най-важната съвременна суровина. И ако сполучат в напъните си - Доналд Тръмп ще се превърне във властелин на планетарното черно злато, утвърждавайки с мощен апломб водещата роля на своята страна по всички географски ширини.
Както писа завчера италианският всекидневник “Кориере дела сера”, американският президент е убеден, че страната му вече е постигнала добра степен на “енергийно господство”, но поне до миналата събота Иран продължаваше да има голям капацитет за дестабилизиране на световния петролен пазар. И американската администрация тръгва на бой срещу Техеран, който на този етап произвежда и предлага около 5% от енергийна суровина, след като се е убедила, че след свалянето на режима на аятоласите, Вашингтон ще може да контролира изцяло цената ѝ.
Необходим и важен лост, чрез който Белия дом смята, че може да избегне нов пагубен като в миналото петролен шок и с него вълна от инфлация, която би ударила не само икономиката на САЩ, но също така тази на техните съюзници в Европа. А причините за оптимизма на Тръмп по въпроса за вече пълно световно “енергийно господство” се очертаха през последните месеци - днес американското производство на суров петрол е най-голямото в света, с приблизително двадесет милиона барела на ден и пазарен дял към 20%. А Саудитска Арабия и Русия - вторият и третият доставчик, на този етап имат обеми на добив и реализация малко над половината от тези на Съединените щати.
Освен това САЩ не само поеха неотдавна фактическия контрол върху производството на свръх богатата на петрол Венецуела, но преди всичко Тръмп видя, че неговите въоръжени намеси на геополитическата сцена през последните месеци нямаха негативни ефекти върху енергийните пазари. И като се има предвид, че Рияд малко или много е зависим от Вашингтон за всички негови важни държавни решения, а при слагането на американска ръка върху иранските петролни кладенци Русия ще се окаже маргинална енергийна сила, САЩ се включиха в планираната от Израел атака срещу Техеран.
Разбира се, Белият дом би трябвало да си е дал сметка накъде и за какво тръгва - тук се абстрахираме от упреците на преди всичко британски и френски медии, според които Тръмп бил започнал войната, за да потуши избухналия в родината му скандал покрай педофила Джефри Епстийн. Тоест администрацията на САЩ със сигурност е преценила рисковете за тях и останалия свят примерно от вече наложената блокада на Ормузкия проток, през който минават приблизително 20% от световния износ чрез петролни танкери, напълнени в Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар, Кувейт, Ирак, Бахрейн, както и в самия Иран.
Възможно е блокадата да не издържи, но съществува опасност конфликтът да се разпространи в други страни страни от региона и да направи суровия петрол не само по-скъп, но на практика и трудно достижим. Ами Техеран вече удари добивните полета и рафинериите на Саудитска Арабия, като намали драстично експортните ѝ възможности. Ето защо ако операцията “Епична ярост” не приключи в рамките на броени дни и не бъде намерено някакво приемливо за всички държавно управление на Иран, то амбициите на Тръмп да стане властелин на “черното злато”, могат да се окажат в задънена улица или направо несбъднат блян.
Междувременно някой вече въздъхна с облекчение покрай ескалацията на войната в Близкия Изток - силният човек в Кремъл Владимир Путин. Просто защото атаката на САЩ срещу Иран вдигна цената на суровия петрол и особено тази на природния газ, до степен нужните на Русия икономически средства за войната ѝ с Украйна да нарастват почти в геометрична прогресия.
И както подчерта в четвъртък парижкият вестник “Льо Фигаро”, Тръмп бил дал кураж на Путин да нанесе жесток изпреварващ удар на ЕС - Русия спира незабавно сегашните доставки на природен газ за Съюза, осигуряващи 10% от неговите нужди, като пренасочва голямото си богатство към по-сигурни и изгодни пазари. А в средата на април Европейската комисия трябваше да гласува като санкция срещу Москва врътването до отказ от началото на 2027 г. на руското кранче за синьо гориво...
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар