"Не са виновни спасителите, ние сме си виновни."
Това заяви пред БНР Веселина Седларска, журналист и писател.
"Няма как друг да ни оправи, но под този пласт има една психологическа печалба - ние не носим отговорност. Ако имаме спасител, той носи отговорност. А това ни носи най-сладкото усещане - че не сме виновните. Имаме се за жертви на спасителите. Но и те са наши жертви.
Ние спадаме към обществата с родова култура. А в нея има една пирамида на върха, на която стои той - дядото, старейшината и ние винаги го търсим.
Влагаме го и в начина, по който наричаме тези хора. Тодор Живков беше Тато, имахме Командира, имахме Царя, имаме Бате Бойко. Това са все признания за онзи, който ни пази, грижи се за нас. Някой трябва да направи нещо за нас. Това е в нашия манталитет."
На книжния пазар вече е книгата й "Едно налице, две наопаки".
"Това е плетката на живота. Има хубаво и лошо. Разказите ми са близо до живота и нямат друга претенция, освен да го отразяват почтено."
Няма коментари:
Публикуване на коментар