В стремежа си да изяснят причините за безпрецедентното масирано включване на Вашингтон в поредното издание на отколешната войната на Израел срещу Иран, редица американски медии припомниха в края на миналата седмица няколко противоречиви факта от съвсем близкото минало.
На 13 май 2025 г., по време на обиколката си в Персийския Залив, президентът на САЩ Доналд Тръмп произнася в Рияд реч, в която обещава, че “бъдещето на Близкият изток ще се определя от бизнеса, а не от хаоса на войната”. Няколко месеца по-късно Стратегията за национална сигурност на Белия дом отбелязва “спад” на приоритетите на САЩ в региона, благодарение на придобитата тяхна енергийна самозадоволеност.
“Историческата причина, поради която Съединените щати се съсредоточаваха върху Близкия изток, ще избледнее” - обявява Тръмп на 17 декември в тържествено слово и се поздравява, че е “донесъл мир в Близкия изток за първи път от три хиляди години насам”. Но на 28 февруари Съединените щати и Израел се впуснаха във военна авантюра, за която министърът на войната Пит Сегсет заяви на всеослушание, че Вашингтон бил едва ли не принуден да последва втурналия се да бомбардира Тел Авив.
И така направи на пух и прах мирните хвалби на наемателя на Белия дом, като накара големия приятел на президента, извечен съмишленик и основоположник на движението MAGA - Стив Банън, да заключи миналата сряда в популярния си подкаст “War Room”: “Един от основните съюзници, които имахме, беше иранският народ, който мрази Ислямската република и иска да свали тези демони. Сега правителството на Нетаняху ги стимулира/обичащите САЩ иранци - бел. кор./ да се обединят във враждебно на нас персийско националистическо движение...”
В търсенето на отговор на въпроса защо Вашингтон е последвал с цялата си военна машина Тел Авив в страховитата му атака срещу Техеран, а съответно Тръмп - силния човек в израелската столица - Бенямин Нетаняху, американските медии миналата седмица очертаха няколко причини. Изреди ги в най-тиражирания френски всекидневник “Льо Монд” неговият кореспондент в американската столица - Пиотр Смолар, който посочи на първо място израелското убеждение, че само двете страни заедно могат да прекършат за нула време Иран и всички негови съюзници в Близкия Изток.
На второ място, Еврейската държава мисли в екзистенциални термини и е готова на всичко в името на победата, Тръмп й вярва, но изглежда я надценява в тактически план. И зашеметен от завоевателната риторика на Тел Авив не предвижда нито иранските удари срещу страните от региона, нито затварянето на Ормузкия проток, нито организираната в лоното на техеранския режим приемственост, нито невъзможността да се осъществи неговата смяна без сухопътна атака, накрая - не усеща и липсата на воля у иранците да свалят въоръжената теокрация, докато бомбите падат върху главите им.
После изглежда Тръмп е бил поставен в позицията на догонващ, а тъй като той предпочита да бъде водещ, се е включил в атаката, но може би без да послуша собствените си генерали и мощната разузнавателна машина на САЩ. А те ако не са били сигурни, поне са предполагали, че за иранския режим най-доброто му оръжие срещу атакуващата дружина е прекъсването на глобалните икономически и енергийни вериги, както и затварянето на Ормузкия проток, което отваря пропаст от несигурност в региона и поне в половината свят. На последно място в подобни случаи е задължително двете съюзнически страни да имат едни и същи приоритети, но на 28 февруари и в дните след това за “Льо Монд” подобно “покриване” не е констатирано, за което свидетелства неприязаността на САЩ към Израел в случая с вдигнатите във въздуха от неговите ВВС ирански хранилища на суров петрол.
Но има нещо друго, за което през тези дни подшушват редица медии в САЩ и което бе подробно разяснено в съботното политическо токшоу “Accordi&Disaccordi” на италианския телевизионен канал “Nove” от професорката в Университета в Маями - Рула Джебреал. Освен преподавател, тя е популярна писателка и разследваща журналистка, като интересното за нея е това, че има двойно гражданство - израелско и американско, но е с палестински корени, като дълго е живяла в Италия.
И Рула Джебрал свърза безусловното заставане на САЩ зад Израел във войната срещу Иран с нашумелите напоследък връзки на някогашния педофил-милиардер Джефри Епстийн със свръх популярни личности, включително с Доналд Тръмп. Но тук не става въпрос за някакви компрометиращи снимки на президента отпреди повече от петнайсет години с малолетни девойки, нито пък за развети от медиите обвинения на прелъстени по време на купоните на Епстийн и после изоставени момичета.
А за чиста проба сексуален рекет от страна на Нетаняху към Тръмп, като професорката от Маями свързва именно с това изнудване зачестилите във Вашингтон посещения преди ударите срещу Иран на израелския премиер. Защото според Рула Джебреал Нетаняху имал под ръка както свидетелски, така също документални и медицински доказателства, явно предоставени му от силното еврейско лоби в САЩ, за изнасилването преди време на шестнайсетгодишно момиче от някогашния строителен магнат, а днес президент.
Момиче, което съпротивлявайки се на насилилия го як мъж, за да си отмъсти, го било захапало за интимните части и той трябвало да потърси лекарска помощ. Разбира се, според известната писателка и журналистка до излизането на бял свят, въпросните доказателства си остават само клюка, но появят ли се, това би било жесток удар срещу президента и той щял да бъде напъден дори от своите. Като премиерът на Израел разчитал именно на въпросния компромат, едва ли не за да подчини на войнствените си намерения наемателя на Белия дом.
Все пак няма значение дали става дума за желание на Белия дом точно сега да бъде решен веднъж завинаги проблемът с аятоласите на власт в Техеран, тревожещ близо полови век САЩ, дали за догонване на Израел във военната му авантюра или за рекет срещу Тръмп от страна на Нетаняху - според медиите Отвъд и Отсам Океана мнозинството американци вече недоволстват от самото замесване на страната им във все по-ожесточения конфликт.
И техният гняв е особено ожесточен срещу Израел, когото вестници като “Ню Йорк Таймс”, парижкия “Фигаро”, германския “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” или италианския “Ла Стампа” набедиха под сурдинка, че предвиждал да включи скоро съвсем официално в границите си Южен Ливан, Западния бряг на река Йордан, Ивицата Газа и други съседни територии. Като в коментарите си въпросните вестници намекват, че растящите не само в Америка антиизраелски настроения вече вероятно са накарали Тръмп постепенно да оттегли подкрепата си на Тел Авив, донякъде и за да прекърши нарастващото недоволство в Арабския полуостров срещу САЩ.
И мнозина анализатори цитират като доказателство за замисляното излизане от конфликта поисканото от техния президент участие на други страни и особено на държави-членки на НАТО в разблокирането на Ормузкия проток с военни средства. За други наблюдатели обаче евентуално отстъпление на Вашингтон и загърбването на Тел Авив също може да се окаже рискован ход. Ами ако САЩ изоставят Израел и най-вече ако спрат масираните доставки на военна техника и боеприпаси, ще се появи друг опасен проблем - апетитите за отмъщение срещу еврейската държава на страните от региона ще нараснат до кръв. Което просто ще означава война без край.
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар