Днес е ден за тишина, която тежи повече от бетон. Отбелязваме Международния ден на пострадалите от фашизма и войната, защото „…който забрави миналото си, е осъден да го преживее отново...“.
Фашизмът не започва с газови камери. Той започва с тихото съгласие, когато съседът ти е сочен с пръст.
Започва с равнодушието, когато омразата стане официален език.
Започва със страха, който ни кара да наведем глави пред несправедливостта.
И на този ден трябва да си отговорим, кога за последно замълчах, докато някой беше тъпкан?, къде свършва моята търпимост към чуждото страдание?, имам ли смелостта да бъда човек, когато е най-трудно?
Защо, човечеството продължава с войните. Защото и днес войната въобще не е новина от телевизора. Тя е счупеният гръбнак на човечеството.
11 АПРИЛ Е И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ.
Поклон пред жертвите! Гняв към забравата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар