Президентът на САЩ Доналд Тръмп може като нищо да обезсмисли съществуването на т. нар. група на седемте най-развити (според тях) страни в света, известна с абревиатурата “Г-7”.
Стига наемателят на Белия дом да изпълни отправената от него в края на миналата седмица косвена закана, че ще отсвири следващата сбирка на лидерите на “великолепната седморка” - Великобритания, Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция и Япония. Те би трябвало да се срещнат след петдесетина дни във френския балнеоложки курорт Евиан, разположен в подножието на Алпите и край брега на красивото езеро Льоман.
Като държавният глава на САЩ можел евентуално да се присъедини към добре обгрижвания от журналисти форум чрез видеоконферентна връзка. Достатъчно отдалечена обаче, за да принизи обикновено пропагандираната на Запад като “изключително важна за света среща на върха на седемте големи”.
В коментарите си на тръгналата завчера от Вашингтон новина влиятелните британски, германски, италиански и френски вестници подчертаха, че хипотетичният засега отказ на САЩ да уважат на най-високо равнище форума на “Г-7”, е удар по техните западни партньори. И огромната му тежест се обуславя от факта, че той е нанесен насред бушуващата международна криза, забила и без това жесток клин между западните съюзници. Като ударът бил съпроводен с друг риск, засега по-отдалечен - “следващо бягство” на Тръмп от Срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли.
Що се отнася до “Г-7” даже вече имало и прецедент - става дума за срещата на върха на Групата през 2025 г. в Канада, когато Тръмп изненадващо напусна сбирката, без да даде каквито и да е обяснение и без да информира партньорите си за отприщилата се тогава първа офанзива на САЩ и Израел срещу Иран.
Но в най-неблагоприятна ситуация сега се озовавал домакинът на предстоящия в Евиан форум - френският президент Еманюел Макрон, който преди няколко месеца, когато войната в Иран все още била само мираж, се опитал да си осигури “своята Г-7” с изненадващ ход. Ами преместил бил началото на въпросната Среща на върха от 14 юни - денят, в който американският президент ще навърши 80 години - на 15 юни. Жест, несъмнено направен от учтивост към мощния съюзник, но и намек за опасенията на Елисейския дворец от евентуалното оттегляне от форума на наемателя на Белия дом.
Оттогава много неща се промениха, но към по-лошо - обобщи парижкият “Льо Монд”, мотивирайки се с ожесточените публични сблъсъци напоследък между Тръмп и Макрон. Ами Белият дом вече седмици наред обвинява европейците за всички беди, но преди всичко за безпардонното им оттегляне от конфликта срещу Техеран в най-трудния момент. И именно това напрежение било накарало американската администрация завчера да покани официално Владимир Путин на срещата на “Г-20” в Маями през декември. Пренебрежение към висшестоящите функционери от ЕС било подтикнало пак завчера пък министъра на войната на САЩ Пит Хегсет да отхвърли като “празни приказки” дискусиите между Франция и Великобритания за евентуална обща експедиция в Ормузкия проток.
И именно това “антиевропейско настроение” според медиите подхранвало заплахата Тръмп да напусне “Г-7”. Доколкото до страха на европейците от загърбване от Тръмп и на Срещата на върха на НАТО в Анкара, въпреки оптимизма на комшиите ни от югоизток, според италианския в. “Кориере дела сера” форматът бил заплашен от куп “нови признаци на американско несъгласие и недоволство”. В този контекст според всекидневника бил особено показателен един детайл - преди няколко дни Пентагонът бил изпратил “мотивирано писмо” до страните от Алианса, с което настоявал срещите на върха на Блока да се провеждат на всеки две години, а не ежегодно.
Някои западни медии обявиха вчера, че освен постоянните заплахи на Тръмп за напускане на НАТО от САЩ, президентът и неговите поддръжници били пожелали като начало вместо да напускат Блока, да го разделят между страни от “Списък А” и “Списък Б”, заплашвайки да накажат по този начин най-малко надеждните и най-малко желаещите да съдействат на Вашингтон съюзници. Като в първата група държави, тоест в “А-отбора”, били включени Германия, Полша, балтийските и скандинавските страни. Във втората група пък били класирани най-вече Испания, Италия и някои други средноевропейски и южноевропейски страни, преди всичко заради тяхното нежелание да увеличат военните си разходи. По средата били позиционирани Великобритания и Франция, но само защото все още са ядрени сили.
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар