За предизборната кампания, посланията на партиите, обвиненията между основните играчи на изборите и очакваната активност разговаряме със социолога Елена Дариева. Питаме и реалистично ли е очакването за предсрочни парламентарни избори и през есента, както и достатъчни ли ще са две партии за формиране на мнозинство.
- Какво показват социологическите проучвания след старта на кампанията?
- Социологическите проучвания, които бяха огласени от 20 март досега показват, че със сигурност пет формации ще влязат в 52-рия парламент - това са „Прогрeсивна България“, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и „Възраждане“. До края на кампанията не се очаква разместване на върха, предвид отстоянието между първите две формации, освен ако не се случи нещо извънредно. Интригата този път идва от партиите и коалициите, които гравитират около четири процентната бариера като основният въпрос е дали БСП ще успее да я преодолее, доколкото това би увеличило шансовете за партньорство в търсене на управленско мнозинство. Прагът за влизане в парламента обаче расте с активността, а БСП има ограничен ресурс за привличане на гласове.
- Този ограничен ресурс свързан ли е с очакването част от електората на БСП да гласува за „Прогресивна България“?
- Двумерните статистически разпределения на електоралните данни показват, че БСП е сред основните електорални донори на формацията на Румен Радев и при условие, че очакваме електорална активност около 3 млн. избиратели и дори малко повече, то тогава прагът за преодоляване на четири процентната бариера достига приблизително 120 000 гласа. На последните избори БСП имаше 184 361 гласа, но тя понесе значителна щета заради появата на Радев, в допълнение с повишаването на активността за нея става критично важно дали ще успее да си върне тези 50 000 до 80 000 гласа, които отчитаме в момента като флуидни и разколебани от БСП пренасочени към Радев. За Радев тези гласове не са особено значим дял от електоралния му процент, но за БСП могат да се окажат решаващи.
- Повечето агенции прогнозират активност над 55%, това реалистично ли е?
- Мобилизацията на избирателите на декларативно ниво достига 55%, дали ще се запази на това ниво до вота зависи и от характера на кампанията. Засега няма отчетлива демобилизация, въпреки привидната тишина. Доколко е реалистично да се постигне така заявената активност от опит знаем, че декларираната готовност да се гласува надвишава реалната, най-често с около 10 пункта. Има много причини за това, основната обаче е, че не е престижно, дори в анкетите на социолозите да заявиш, че няма да гласуваш. Още повече, че у нас гласуването все още е задължително по закон. Т. е. декларативната активност от 55% е ориентировъчна за тенденцията, но почти винаги е по-оптимистична от крайния резултат. Тенденцията все пак е положителна. Очакваме на 19 април да гласуват повече хора в сравнение с предходните избори, които бяха на 27 октомври 2024 г. Тогава активността спадна до 38,9%, т.е. гласуваха едва 2 570 629 избиратели. Сега очакваме пред урните да излязат около 3 млн. души. Факторите, които обуславят очакваната по-висока активност са появата на нов субект, както и събудената гражданска енергия от края на миналата година.
- Прогнозите бяха тази активност да работи за ППДБ, но очевидно не е така, след като процентите им са същите. Защо хората не успяха да ги харесат?
- Оказа се, че има много кандидати, които искат да го препишат това пробуждане като свой актив. Виждаме предизборните клипове, в които от не една и две партии са използвани кадри от декемврийските протести. Сондажите показват, че в най-голяма степен колебаещите се избиратели и избирателите, които преди това не бяха гласували насочват електоралните си симпатии към новия политически субект на сцената.
- Очакваната вълна май не се надигна и се очертава поредно коалиционно правителство. Достатъчни ли ще са две партии на фона на свръх амбициите за избор на ВСС и на нов главен прокурор?
- Очакваната вълна около Румен Радев не се случва. Вместо мобилизиращи конкретни, ако щете дори емоционални послания виждаме технократски обяснения и програма с точки, т. е. „Прогресивна България“ до този етап на кампанията играе на сигурно и следва най-точната рецепта за такива случаи - да не допуска грешки. Това обаче разочарова твърдите поддръжници на Румен Радев, които искат по-ясни и по-радикални позиции по актуалните вътрешни и международни теми, от заявените до момента. Още повече виждаме, че се избягва и директното назоваване на опонентите. Този предпазлив подход, който беше характерен за първата седмица на кампанията, обаче носи риск, защото при недостиг на време, в каквото работим, големите пробиви идват в резултат на по-отчетливо противоборство. По отношение на ВСС е ясно, че без първите две формации реформа там не може да има. Все още е активно съмнението дали и първите две ще са достатъчни. На този етап е по-важно дали ще успеят да удържат тона и да се въздържат от остра конфронтация помежду си, особено на персонална основа. Това би бламирало бъдещо сътрудничество. Урокът от близкото минало е, че взаимният блокаж между първите двама е игра с нулев резултат и за двете формации. А иначе засега персоналните конфликти в кампанията виждаме, че идват предимно от групата, която е около 4-процентната бариера. И това е разбираемо, тъй като при тях е въпрос „на живот и смърт“. Радостин Василев яростно нападна лидера на „Сияние“ Николай Попов и това е обяснимо, тъй като го разчита като алтернатива, която би могла да му отнеме гласове. Това действие обаче по-скоро може да възпроизведе обратен резултат. Първо, защото повишава разпознаваемостта на Попов и „Сияние“ и второ, защото с бездействието си българските съдилища предизвикват обществена реакция на подкрепа и солидарност с жертвите на престъпленията по пътищата.
- Казвате, че блокирането между първите две партии, води до нулев резултат и за двете, но Радев декларира, че няма да се коалира нито с ГЕРБ, нито с ППДБ, това означава ли че ще се стигне до поредни предсрочни избори през есента?
- Това е много важен въпрос в рамките на тази кампания, защото той влече след себе си най-големия въпрос - чия ще е отговорността, ако се отиде на предсрочни избори отново. Иначе, две са основните политически разделения у нас - корупционното и геополитическото. И двете се активизираха през последните дни. Чухме взаимни обвинения в лицемерие - лидерите на „Прогресивна България“ и на ПП-ДБ вероятно тепърва ще втвърдяват позициите си по тази тема, но това пък, както казахме ще затрудни колаборацията им по темите за съдебната власт и за антикорупцията. По отношение на колаборацията между „Прогресивна България“ и ГЕРБ там също напрежението върви по линия на корупционното разделение. В крайна сметка, въпреки очакваната по-слаба фрагментация в следващото НС, стабилно мнозинство трудно ще може да се формира. Три са възможните изходи, ако се запазят сегашните тенденции и се спазят декларациите, които бяха направени от лидерите. Първата възможност е кабинет на малцинството. Втората е да се търсят плаващи мнозинства по различни теми и третата възможност е да отидем на нови избори, които вероятно ще са съчетани с редовния вот за президент и вицепрезидент през есента. Но тогава, както вече казах, с много голяма сила ще избухне въпросът чия е отговорността да се отиде на нови избори и политическата формация, или политическият лидер, който носи тази отговорност, или на когото бъде пришита тази отговорност ще понесе щета. Ако очакванията към него са били много големи и щетата ще бъде по-голяма. И все пак според социологическите проучвания най-висок дял от българите - между 42 и 44% казват, че очакват страната ни след изборите да бъде управлявана от коалиционно правителство. Това показва колко се вярва на предизборните декларации на политиците. И още нещо - крехката убеденост, че политиците ще се справят с основната си парламентарна задача, т. е. да формират мнозинство за редовно управление е поредния фактор за намаляване на избирателната активност.
- Сякаш за първи път има такова надъхване с твърдения, че партии и коалиции имат амбиции за мнозинство в парламента. Как се отразява това на избирателите?
- Амбициите са хубаво нещо, когато са реалистични. Когато не са, това е разочароващо. При пропорционална избирателна система, каквато е българската, постигането на мнозинство е извънреден казус, особено за мнозинство над 120 народни представители, за каквото се говори. Пределекторалните проучвания показват, че при по-висока активност допълнителните гласове се разпределят най-вече в полза на новия политически субект - „Прогресивна България“. При по-ниска активност шансът за 100 и повече депутати намалява. Така че решаващият фактор е броят на гласуващите, а не толкова привличането на чужд електорат, или преливането на гласове. А как се отразяват тези амбиции на избирателите - отрезвяват ги. Хората не са лековерни, те разчитат това като бягство от отговор на най-трудния въпрос в политиката, този за възможните партньорства. Накратко: Колкото по-ентусиазирано политиците говорят, че искат мнозинство, толкова по-малко вероятно е да го получат.
- Влияе ли кампанията върху хората, които трябва да гласуват?
- В последните години, в националните проучвания на „Насока“ редовно мерим интереса към различните елементи на предизборната кампания, както към тази, която виждаме в медиите, така и в директната, във външната - на билбордовете и във съдържателната, през програми и послания. Регистрираме трайна тенденция на по-висок интерес към мерките, които гарантират честността на вота. От това се вълнуват над 2/3 от избирателите. Регистрираме и интерес към медийните участия на кандидатите за депутати, на дебатите между тях. Отдавна хората искат да станат свидетели на лидерски дебат, но такъв все не се случва.
- Изследвали ли сте доколко ефективно е хвърлянето на огромни суми от партиите в интернет, от наемането на хора, които да пишат под постове на опонентите?
- Това е ефективно главно за твърдите ядра, заради ехо-ефекта в „дигиталните балони“ и то е ефективно доколкото затвърждава позициите им. Това не води до разширяване на електорат, но втвърдява позициите на вече спечеления такъв на принципа на ехо-камерите. В социалните мрежи хората попадат на информация, която алгоритъмът е разчел, че те редовно потребяват и имат интерес към нея. Т. е. в онлайн средата всеки общува предимно със себеподобни. Единомислието взаимно се усилва. Така че това облъчване чрез дигиталните канали по-скоро има ефект за втвърдяване на собствения електорат, отколкото за привличане на нов.
- Отстрани изглежда, че партиите имат най-вече хъс да се замерят с обвинения, обиди и квалификации. Негативната кампания не пречи ли на желанието за гласуване?
- Негативното говорене като първа стъпка възпрепятства изграждането на привлекателен дори достоверен политически имидж за партиите. Те влизат в обяснителен режим и взаимно си нанасят щета. Негативите са както за обвиняващия, така и за този, към когото са насочени обвиненията. Очакват ни избори под силна емоция, ще видим как тази емоция ще се отрази на активността. Емоцията, обаче може да е негативна и това би провокирало протестен вот, който е наказателен. Може да се гласува и с отвращение, ние това сме го наблюдавали. В по-общ план заради кризата на доверие във властта и в институциите, заради покачването на цените и спадащата покупателна способност на хората, вместо мобилизация ние виждаме белезите на стагнация. Допълнително, с нападките си, политиците обезсърчават избирателите. В същия момент обаче дори малко събитие в края на кампанията може да провокира активността, защото ясно се вижда, че има тлеещо напрежение.
- Прави ли са политическите наблюдатели, които твърдят, че в тази кампания основните конкуренти си мерят олигарсите на принципа нашите са по-добри от вашите?
- Неназованата олигархия срещу която всички се борят в тази кампания... Един ден когато правим контент анализ на посланията може би ще регистрираме зачестилата употреба на думата „олигархия“. Формално отсъства признание за нашата олигархия, тя - олигархията винаги е външна, и враждебна на политическия субект, който тръгва да се бори с нея. При хипотезата, че при контент анализ може да излезе, че „борбата с олигархията“ е много често употребявана фраза в настоящата кампания, парадоксално тя може да се превърне в лайтмотив и дори база за бъдещи партньорства след изборите.
- Наличието на толкова спортисти в листите, ще внесат ли повече дисциплина и по-добър тон в НС?
- Поне четирима топ спортисти са водачи на листи, има спортни звезди и на по-задни места в листите. Номинирането на спортисти е най-лесния начин за печелене на национален авторитет чрез черпене на популярност от обичани и уважавани от всички личности. Политическите формации, които ги издигат играят на сигурно, разчитат на респектиращи авторитети, чиито постижения са безспорни. Но те имат безспорни постижения на спортния терен, докато от кандидат-депутатите избирателите очакват визия за управление. Народният представител трябва да носи отговорност за качествени закони, за ефективни политики, дори и за приоритетите в развитието на цялата държава. Не е достатъчно кандидат-депутатите само да не пораждат тежки съмнения и да не предизвикват скандали. Друга специфика на тези ярки спортни звезди е, че част от тях са спечелили авторитет и доверие в индивидуални дисциплини. Дали те ще могат да бъдат колективни играчи, ще видим. Ако не се осигури сплотена и работеща парламентарна група, всичко това е напразно. А за ред и дисциплина в НС дори вече не мечтаем.
Нашият гост
Елена Дариева е социолог с над 20-годишен опит в електоралните, социални и маркетингови проучвания. Член на Управителния съвет на Българската социологическа асоциация. Автор на множество публикации по темите за европейската интеграция, младежките политики и политическите нагласи. Научните й интереси са свързани с разработването на нови индикатори за маркетингови проучвания, както и с изследването на ценностните нагласи и начина на живот на жените и на младите хора у нас. Магистър по социология от СУ “Св. Климент Охридски”. Управител и основател на социологическа агенция “Насока”.
Интервю на Павлина Живкова, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар