"Хората ставаме агресивни и така се опитваме да се предпазим, когато не сме сигурни. Колкото сме по-неуверени и търсим кои сме, по-малко сме толерантни към другите."
Това каза в интервю пред БНР психологът Велислава Донкина.
"Трябва да се борим, за да знаем кои сме? Това означава, че бедстваме и не удържаме емоциите у нас, и не можем сами да стигнем до балансирана вътрешна преработка, за да доведе до ефективен ход. В социалните мрежи няма нещо, което да се напише - новина или обява за събитие, благотворителност и след това да няма хиляди изказвания, които не са свързани. Като че ли хората имат нужда да съществуват, да кажат по-агресивен начин. Това показва нашата незрялост, не можем да удържаме гнева, разочарованието, яда си, но това идва когато си бедстващ и не се справяш с живота", обясни психоложката.
Според нея онова, което се издига в култ в обществото ни е законът на джунглата – находчив, готин е този, който не спазва правилата.
"Минава на червен светофар например и той е готин. Не, не е най-готин, най-бедстващ е, защото не спазва правилата. А правилата са начинът едно общество да живее добре и да не си пречим един на друг", коментира Донкина.
В предаването Неделя 150 тя коментира и пристрастеността към интернет и изкуствения интелект на децата и на възрастните.
"Това дигитално развитие мощно и драматично много промени живота на всички ни. От една страна дават възможности и комфорт на съвременния човек, да имаш ресурси от информация, да си навсякъде виртуално и създава комфорт, които предишните епохи в човечеството не са имали. От друга страна е специфична промяна на живота, която не ни оставя пространство да мечтаем и бленуваме, важни за нашия ум да се развива, съзрява нормално. Това важи не само за младите хора, а за всички."
И посочи, че през социалните мрежи човек трудно прави връзки, особено интимни.
"Мисля, че не самата социална мрежа или дигитално устройство или чатботът е проблем. Въпросът е в начина, по който го употребяваме", допълни тя.
"На съвременния свят оставяме на децата не да стигнат до зависимост, а не им даваме шанс да бъдат независими, а това е свързано с психичната стабилност и зрялост. Едно бебе първо свиква с родителите – майка или грижещия се за него, важно е общуването. Има изследване върху бебета. В сиропиталище са полагани всички физически грижи и не бихме очаквали да има проблеми в развитието, ако не беше наличен емоционалният дефицит - връзката с техните майки. Включително физическо изоставане в развитието му. Въпросът както винаги е в начина на употреба и дозата. Но общуването - ефективна регулация и усещането, че си обичан и подкрепян, създава чарковете на нашия ум. И ако там имаме дефект, нещата тръгват много по един неефективен начин", коментира Донкина.
И смята, че "в развитието на обществената история и обществените процеси винаги има отговор на определена тенденция, която е със същата сила и в обратна посока".
"С този бум на технологичното във всички сфери се наблюдава завръщане към простотата на човешкото преживяване. Стана модерно млади хора да пътуват като си обменят гостувания в домовете. Модерно е младите да четат книги на хартиен носител, да се говори сред тях да си "академичен човек", да бъдеш умен и нечетен", каза още психологът.
Според нея съвременният човек е изключително самотен, защото не се чувства достатъчно добър да бъде обичан.
"Свързано е с нашата нарцистична култура, която подтиква да сме най-добри, най-красиви, да бъдем съвършени. И това изглежда жалко. Психосоматичните прояви, стреса, бърнаута е от небалансирания начин да живеем, който съвременният човек нарича самореализация. А това е свързано с преживяването на несигурност. В тази драма на съвременния човек идва намесата на дигиталните постижения."
Няма коментари:
Публикуване на коментар