Да, отговорът на въпроса в заглавието, е “Да!”
Не му е скимнало на Тръмп - не е отсвирил договора за НАТО от името и в името на САЩ. И този положителен отговор, вещаещ ликвидирането на Алианса, тревожи все повече и повече правителствените канцеларии в големите столици на Западна пък и на Източна Европа. Защото след като наемателят на Белия дом се жалва, че съюзниците му Отсам Океана го били оставили сам срещу Иран и следователно той нямал нужда от тях, за Берлин, Лондон, Париж и Рим оплакването му стана чиста проба заплаха.
За неминуемото изтегляне на Съединените щати от НАТО, разбира се, което би изправило разчитащата досега на мощното американско рамо Европа, изправена пред сериозни военни, икономически и демографски опасности с руско, китайско, имигрантско и куп други клейма. Естествено в тази обстановка на зараждаща се паника редица трезвомислещи западноевропейски медии започнаха да търсят отговор на въпроса какви са шансовете въпросната заплаха да се сбъдне и какви биха били последствията за Стария континент и въобще за света?
Доколкото до първата част от въпроса, тази за шансовете, то те са неимоверно големи, ако на везната бъдат поставени прерогативите, с които американската конституция въоръжава президента Доналд Тръмп. Така твърди и цитираният от италианския всекидневник “Кориере дела сера” професор от Калифорнийския университет в Бъркли - Джон Ю, който е от южнокорейски произход и републиканец, но в същото време е един от най-известните съвременни американски юристи и конституционни експерти, влиятелна фигура в дебатите за изпълнителната власт в Щатите.
Та спечелилият си подобаваща слава като изтънчен правист още по време на президентството на Джордж Буш Младши професор подчертава в началото на анализа си, че войната в Иран е обтегнала до крайност трансатлантическите отношения, поради отказа на историческите съюзници на Вашингтон - европейците, да подкрепят военно Съединените щати срещу Техеран. Джон Ю по принцип се съгласява с причините за техния отказ - мотивите за войната не са били обяснени от САЩ на партньорите им в Европа, тя е започнала без да се иска мнението им и те не са я възприели като “тяхна война”. Ама разочарован от съюзниците си, Тръмп обявява, че може сам да напусне НАТО, още повече, че не се нуждае от одобрението на Конгреса, където няма да има необходимите за подобна стъпка гласове.
И тук професорът фокусира точно своя анализ - отвъд политическата преценка за подобен ход, президентът има конституционното правомощие едностранно да се оттегли от международен договор, какъвто е действащият вече 80 години Севернотлантически пакт. Защото американската конституция функционира много различно от европейските конституции - в Съединените щати разделението на властите между изпълнителната (президентът) и законодателната (Конгресът) е много по-строго определено, като преди всичко президентът има преки правомощия във външната политика, които в Европа почти винаги са подчинени на парламентите.
И Джон Ю подчертава дебело, че от конституционна гледна точка отговорът е ясен - държавният глава може да се оттегли от договор без съгласието на Конгреса. Ами член втори на Конституцията предоставя на президента правомощието да сключва договори, но само със съгласието на две трети от Сената и това е ключов момент - Сенатът се намесва само по време на фазата на сключване на договори. Конституцията обаче не казва нищо за евентуалното тяхно отменяне, като за Джон Ю въпросното “замълчаване” на основния закон е от решаващо значение - всичко, което не е изрично отнето от президента, попада в рамките на неговите изпълнителни правомощия. И според професора в случая влиза в действие ключова концепция от американската конституционна традиция - тя предоставя на президента цялата изпълнителна власт.
За разлика от Конгреса, който притежава само изрично изброени правомощия, президентът се ползва с обща компетентност, а външната политика исторически винаги е била смятана за типично изпълнителна функция. Вторият стълб на аргумента е американската конституционна история, като Джон Ю припомня един от първите големи дебати на младата република в края на XVIII в., този между бащите-основатели на САЩ Александър Хамилтън и Джеймс Мадисън по време на Френската революция. Когато революционен Париж моли през 1790 г. Вашингтон да спази договора за съюз от 1778 г., президентът Джордж Вашингтон решава да запази неутралитет.
Мадисън твърдял, че Конгресът трябва да реши, Хамилтън възразил, че външната политика е изцяло отговорност на президента. Спорът, останал в историята като дебата “Пацификус” срещу “Хелвидиус”, е от решаващо значение, защото предвещава принципа, че президентът е основната фигура в международните отношения. Този прецедент е важен, тъй като е породен от прословутия “изолационизъм” на бащите основатели - вместо да се включат в европейски войни, американците предали Франция, която им помогнала да се освободят от игото на британския империализъм.
Джон Ю добавя също така, че в цялата американска история няколко президенти са прекратявали договори без съгласието на Конгреса - Ейбрахам Линкълн, Франклин Рузвелт, Роналд Рейгън, Джордж У. Буш и др.. Особено забележителен е случаят от 1979 г., когато Джими Картър решава да прекрати договора за отбрана с Тайван. Конгресът протестира, но Върховният съд отказва да се намеси, смятайки казуса за политически, а не за правен конфликт.
Та за изтъкнатият американски конституционалист от правна гледна точка Тръмп има правомощията да изтегли САЩ от НАТО, но от политическа гледна точка това би било сериозна грешка. НАТО, припомня Джон Ю и това е отговорът на втората част от поставения в началото въпрос, е основен стълб на западната сигурност в продължение на близо осемдесет години. По простата причина, че Алиансът винаги е успявал да държи мощната Русия винаги на границите си, разубеждавал я е да предприеме каквито и да било агресивни действия срещу страните-членки, стабилизирал е Европа след Втората световна война и поне досега е позволявал на Съединените щати да упражняват своето глобално влияние.
А рухването на подобна респектираща военна структура като НАТО - неминуемо до него води евентуално загърбване на блока от САЩ, - преди още Европа да се е обзавела с някаква собствена читава отбрана, би довело до геополитически катаклизъм. Който със сигурност ще сложи край на мирната поне за т. нар. по-добра част от Стария континент негова 80-годишна история. Но думата има Доналд Тръмп.
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар