“Необходимо е да се анулира забраната на ЕС, която ще влезе в сила от 1 януари 2027 г., за внос от Русия на 20 млрд. кубически метра втечнен природен газ” - заяви главният изпълнителен директор на италианската държавна компания за течни горива “Eni” - Клаудио Дескалци.
Съгласно регламента на Съюза, одобрен през миналия януари от 27-те държави членки, пълната забрана за внос на руски газ с кораби ще влезе в сила в началото на следващата година, докато за доставките по тръбопроводи тя ще стане меродавна по-късно през есента.
Отмяната на забраната, за която настоява видният италиански държавен мениджър, трябва да цели избягването на влошаване на дисбаланса между търсенето и предлагането в Европа, причинен от липсата на доставки на природен газ от Близкия изток.
“Войната в Иран и затварянето на Ормузкия проток са най-важното събитие през последните 40 години за световната икономика” - подчерта Клаудио Дескалци на форум на управляващата партия “Лига”.
В същото време мениджърът успокои сънародниците си, посочвайки, че засега обстановката в Близкия Изток не би трябвало да предизвиква тревога в Италия що се отнася до снабдяването на населението с природен газ. “Преди от Катар пристигаха на месец по шест милиарда и половина кубически метра газ, но ние ги заместваме успешно с доставки от Ангола, Нигерия, Конго и Америка” - посочи Клаудио Дескалци. Според него обаче положението е критично що се отнася до керосина за самолети и до дизеловото гориво за автомобилния транспорт.
“Европа консумира около 60 милиона тона реактивно гориво и внася 35% от него” - посочи Дескалци, добавяйки: “Сега трябва да разберем как да го намерим и на какви цени, тъй като за съжаление затварянето на 36 рафинерии в ЕС само за няколко години намали неимоверно производствената автономност на страните от Съюза.”
“Вече нямаме достатъчно национално и европейско производство, като стигнахме до ситуация, в която или имаш капацитет да произвеждаш сам това, от което се нуждаеш, или рискуваш неимоверно да останеш “на сухо”!” - предупреди главният изпълнителен директор на “Eni”.
На този етап той вижда по-малко проблеми що се отнася до снабдяването на населението с нормален бензин, докато за дизеловото гориво съществувал известен риск от изчерпване. “Миналия уикенд имахме 600 бензиностанции, където дизелът беше разпродаден” - разкри мениджърът.
“Наша е вината, защото поддържахме цените твърде ниски, така че всичко беше изразходвано” - добави той.
“Когато обаче 600 бензиностанции останат без дизел, това е потенциален национален проблем, защото освен липсата на рафинерен капацитет за производството му, ние нямаме и собствен суров петрол” - обясни Дескалци.
Той посочи още, че сега Италия трябвало да се конкурира жестоко с останалия свят, тъй като след избухването на войната на Израел и САЩ срещу Иран предлагането спаднало внезапно с около 12 млн. барела. А морската блокада на Ормузкия проток, обявена вчера от Доналд Тръмп, в крайна сметка ще изостри недостига и ако бъде приложена, тя ще премахне от пазара и 1,5 милиона барела “черно злато” на ден, които Иран бил успял да изнесе през тези 44 дни на война, предимно за Китай. Това според Дескалци крие риск от ускоряване на надпреварата за натрупване на петрол, която вече създава огромна разлика между пазарните и реалните цени на суровия нефт.
Така например след обявяването на примирието миналата седмица цените в договорите за покупка на суров петрол с доставка през юни са паднали до 95,20 долара за барел. Междувременно обаче цената на готовите за доставка петролни товари продължила да се покачва, достигайки 144 долара за барел, което било исторически връх. Този факт показва, че изправена пред заплахата от недостиг, реалната търговия вече не се ръководи от цената, а от необходимостта да се осигури наличност на суров петрол поне за следващите месеци.
“Физическата пазарна цена на петрол в Азия е 150 долара за барел, а товарите отиват там, където се продават най-много, така че въпросът не е в цените, а в обемите” - смята Дескалци. Според него в резултат на блокадата на Ормузкия проток и провала на преговорите между Съединените щати и Иран, цените на петрола могат да се повишат значително, което ще потисне фондовите пазари и ще подтикне инвеститорите да търсят сигурни убежища. Особено в долара, който поне досега е “финансовият победител” в конфликта.
“А ако войната и затварянето на протока се проточат, единственото решение на недостига на петрол би било намаляване на потреблението. Но за съжаление това би означавало икономическа рецесия и поради тази причина много страни ограничават потреблението на течни горива, в тази посока трябва да се вразумим и ние!” - заключи италианският топ-мениджър.
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар