Европейският съюз остава без пари и за съжаление на Срещата на върха в петък в Никозия държавните и правителствените ръководители на 27-те страни членки не се разбраха откъде да ги намерят, за да укрепят общите финанси - до този извод стигнаха в събота и неделя икономическите анализатори на водещите медии в Западна Европа.
Като в кореспонденциите от столицата на Кипър пратениците там на германския “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, на италианския “Кориере дела сера” и на френския “Льо Фигаро” не се поколебаха да обобщят, че дебатите на форума са преминали под знака на “неочаквано високо напрежение”. А то пък е било предизвикано от сериозен сблъсък по темата за съюзните приходи и разходи, противопоставил лидерите на “разточителния Юг” в лицето на Гърция, Испания и Италия, и “пестеливия Север”, олицетворяван преди всичко от Германия.
Краткият преразказ на случилото се на Европейския съвет в Никозия би трябвало да започне с призива в началото на срещата на Италия и Испания за по-голяма гъвкавост в сегашната световна криза на фискалните правила на Пакта за стабилност, подписан от 27-те. Разбирай разхлабване на финансовата дисциплина и неспазване от държавите-членки на изискването за бюджетен дефицит под 3% от БВП и държавен дълг под 60% от БВП. Освен това Мадрид бил поискал “по-състоятелно облагане” на печалбите на енергийните компании, както и удължаването на срока на действие на Националния план за възстановяване и устойчивост - тежкия пакет от 750 милиарда евро, предназначени да подпомогнат възстановяването на държавите от Съюза след ковид-пандемията.
Но председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен хлопнала вратата под носа на премиерите на Италия и Испания - Джорджа Мелони и Педро Санчес, заявявайки: “Общата предпазна клауза на Пакта за стабилност може да бъде активирана само в случай на сериозен икономически спад в еврозоната или в ЕС като цяло. За щастие, това не е ситуацията, в която се намираме в момента”. В същото време “общоевропейската премиерка” припомнила, че към днешна дата били налични едни приблизително 300 милиарда евро за инвестиции в енергийния сектор, все още не били използвани и 95 млрд. евро средства от парите за стимулиране на икономическия растеж, от кохезионните фондове и от фонда за модернизация на здравеопазването, инфраструктурата и др. Та Фон дер Лайен призовала държавите-членки да ги използват.
Освен това в Никозия се били очертали и сериозни разногласия при обсъждането на седемгодишния бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г.. Фон дер Лайен била категорична и по този въпрос: “Без нови собствени ресурси изборът е ясен - или трябва да се правят по-големи национални вноски в общата каса или да се намалят драстично разходите. Това са единствените възможни варианти. А намаленият капацитет за разходи би означавал по-малко присъствие на Европа именно там, където Европа трябва да направи повече”.
Така на практика в столицата на Кипър на преден план отново изпъкнало традиционното разделение между “пестеливите страни”, водени от Германия и Нидерландия, и “страните - дружки”, които блажат най-много от Общата селскостопанска политика и кохезионните фондове - Италия, Испания, Полша, Франция и др.
Като разделението между лидерите на посочените страни в Никозия е станало доста по-осезаемо, тъй като в предложението, представено през юли миналата година, еврошефката Фон дер Лайен била “революционизирала архитектурата на общия бюджет”, като обединила селскостопанските и кохезионните фондове, за да освободи повече ресурси за новите приоритети - конкурентоспособност, изкуствен интелект, квантова технология, отбрана, сигурност, енергетика. Да, ама този ход ощетил “дружките”, намалявайки “зазобването им от общата ясла” някъде с около 15%.
Пристигайки пък на Срещата на върха, германският канцлер Фридрих Мерц бил изключително кратък: “Ще трябва да определим нови приоритети, а това означава, че ще трябва да намалим и разходите в европейския бюджет за други области. От германска гледна точка увеличаването на дълга е изключено, както и емитирането на европейски облигации на капиталовия пазар. Това не е позиция, споделяна от Германия, колегите ми го знаят и много от тях са съгласни с мен.”
Така Мерц бил попарил мераците на френския президент Еманюел Макрон и на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, пожелали в обща декларация именно попълването на изпразнената каса на ЕС с общ европейски заем, набавен посредством пускането в обръщение на нужните за целта ценни книжа. Според италианския в. “Кориере дела сера” в тази ситуация премиерката на Италия - Джорджа Мелони била констатирала единствено, че “пътят напред е голямо нанагорнище, като парадоксът е, че само влошаване на тежката и сега ситуация, би могло да промени сценария”.
Авторитетният всекидневник посочва, че в Никозия шест държави се били съгласили с Мелони - България, Испания, Полша, Словакия, Унгария и Чехия. “В момента тези страни не са достатъчни, за да променят мнението на Фон дер Лайен или на Мерц, но са достатъчни, за да може Мелони да продължи да настоява през следващите седмици за някаква промяна” - заключава “Кориере дела сера”, имайки предвид противопоставянето на Юга на рестриктивната финансова политика на Севера, задълбочаваща сегашната остра криза.
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар