Пълно мнозинство, пълна отговорност, но и край на оправданията

Още няколко дни еуфорията ще взима връх, но след това остава добре познатото усещане за дежавю... 

 

След изборите противоположните полюси още повече изостриха риториката. От „победихме мафията“, „България поема по нов път“, „всичко ще се оправи“ и прочее - по детски глупави надежди, до трогателните вопли – „ще излезем от ЕС“, „Русия купи изборите“, „напускам България“ и прочее.

Резултатът, макар и очакван откъм победител, учуди с приличната избирателна активност, както и с пълното мнозинство, на което ще се радва „Прогресивна България“ в следващия парламент. Но обективният прочит - както на кампанията, така и на говореното на Румен Радев, а най-вече на актуалната реалност, е ясен - нито ще напуснем Европейския съюз или НАТО (как въобще на някой му хрумват такива апокалиптични сценарии), нито левът ще се върне (какви мечти само...), нито цените ще намалеят, нито горивото ще поевтинее, нито корупцията ще изчезне. Нищо съществено няма да се промени...

Радев често е обвиняван в зависимости от Русия, тонът му е доста мек и приятелски, говори за диалог, въпросът „Чий е Крим?“ ще продължи да го преследва, а всяко негово действие в тази посока ще бъде следено под лупа. Завършването на предизборната му кампания със снимка с ръкостискане с Путин също е ясен знак, че смяна на позицията му няма да има, нещо повече - тълкува се като протегната ръка, каквито коментари вече се появиха и по руските медии.

В действителност вероятността бившият президент да е следващият Орбан и троянският кон на Русия в Съюза е много малка. Оставете настрана популисткото говорене, бившият президент и вероятен министър-председател е напълно наясно, че огромна част от избирателите му гласуваха доверие, не защото очакват рязка промяна на външнополитическия курс на страната, а защото отново се надяват някой да ги спаси - било от мафията, било от нескончаемите избори през последните години, било от апатията, на която доброволно са се предали. Разбира се, отлично знаем как свършва „В очакване на Годо“, но родните Владимир и Естрагон все още вярват на момчето, което им казва: „утре със сигурност“ (Годо ще дойде).

Радев е наясно и че без милионите, които се изливат от ЕС, няма как да имаме действащо правителство. Наясно е и че ако не сме в НАТО, може да се окажем в положението на Украйна. И с много други неща е наясно. Приказките ангро (да не се бърка с алангро по Кирил Петков) може и да минават пред поддръжници на „Възраждане“ - малка част, които са се прелели към Радев, но дори и думите на бившия президент бяха доста премерени през последните месеци. По-скоро трябва да помисли дали наистина - както ПП/ДБ си мислят - най-важната цел, най-същественото за българина е съдебната реформа. Едва дочакал изборните резултати, Радев протегна ръка на отрочетата си, заявявайки, че очаква да гледат в една посока по отношение на смяната на Висш съдебен съвет (ВСС) и главния прокурор.

Ако съдим по преобладаващата част от отговорите на случайното интервюираните през последните седмици (изключвайки вероятно малцинството около жълтите павета), никой не спомена и дума за това. Надеждите и притесненията на хората бяха и са свързани с увеличените цени, несигурността на утрешния ден, дори проблемите в редица сектори като здравеопазване, образование и прочее. Дали името на следващия главен прокурор ще е Станчо, Данчо или Йорданчо, вълнува предимно кукловодите.

Ясно е, че борбата срещу мафията (тази дъвка - макар и вече безвкусна, още се върти) в лицето на Бойко Борисов и Делян Пеевски няма да бъде забравена и де що е останало неизчегъртано от служебния кабинет, ще бъде бъде направено от редовното правителство, но ако има наивници, които да вярват, че освен предимно празни приказки и смяна на едни с други (свои) хора, ще се случи нещо друго - живи и здрави да са... Освен ако за промяна не се счита, че на сцената ще се появят някои позабравени през последните години олигарси, търпеливо изчакали реда си да седнат на държавната трапеза. 

Интересно е какво ще се случи с „Боташ“ - дали тихо и кротко ще продължим да плащаме таксите по договора, замитайки темата под килима, или правителството ще направи чудеса от храброст, последвайки предприетите и от служебния кабинет действия, а именно изпратената покана до турската страна за преговор, която според Министерството ни на енергетиката, е проявила „готовност за промени“. Но за да бъдем реалисти, трябва да припомним, че досега няколко правителства са казвали, че са опитвали да предоговорят условията, но е нямало резултат. Радев няма да може да избяга от този многомилионен проблем, който ни навлече.

Още няколко дни еуфорията ще взима връх, но след това остава добре познатото усещане за дежавю. Вероятният сценарий е, че за пореден път ще наблюдаваме козметични размествания, отколкото съществени промени, освен ако - „стани, за да седне моят човек“, не се приема за реформа. Реалността не се подчинява на предизборни лозунги, обещания и патетични слова. В този случай очакванията са още по-големи, но и оправданията трудни - пълното мнозинство е както хубава новина, така и риск за разполагащия с него. Няма да има удобни коалиционни партньори, върху които да се прехвърля вина, нито мафията ще е вечното извинение.

И ако историята е някакъв ориентир, имаме всички основания за скептицизъм. Българският избирател неведнъж е оставял надеждите си в поредния спасител, който щедро обещава и раздава, а накрая просто пренарежда зависимостите.

В действителност вероятността бившият президент да е следващият Орбан и троянският кон на Русия в Съюза е много малка

Виктория Георгиева, "Труд"