Има нещо дълбоко сбъркано в новите комсомолци от ПП/ДБ.
Това са същите тези, които представят себе си като най-почтените, най-праведните, най-заслужилите. Като най-извисените - духовно и морално, като единствените, които имат изначало правото да раздават оценки и присъди - на всички останали, разбира се. Но техният морал е само на думи, делата им са съвсем в другата крайност.
Да вземем за пример наскоро низвергнатия от коалицията Явор Божанков, на когото тези дни отнеха книжката за 3 месеца заради неподчинение при полицейска проверка. В събота през нощта автомобилът му е засечен да се движи в родния му град Горна Оряховица и да навлиза в забранена улица, след което патрул му подава сигнал да спре, но Божанков не изпълнява нареждането и на практика бяга. Полицаите го последват, виждат народния представител да оставя колата си в друга улица и да продължава да се движи пеша. Заради имунитета, който той има като народен представител, патрулиращите не са могли да предприемат нищо, но събраните данни за неподчинението, включително и записи от боди камери, са предоставени на СГП.
По-късно в неделя Божанков е направил самопризнание, че не е изпълнил полицейско разпореждане. Е, остава риторичният въпрос дали въпросният не е бил пиян или под въздействието на някакви опиати, а часовете преди да се яви в полицейския участък не са изиграли ключова роля тези следи да бъдат заличени...
Божанков, освен с почти ежедневните си тиради, леещи се в профила му във Фейсбук, в които редовно размахва пръст, морализаторствайки, е известен още с партийното си номадство, но и с явно семейната традиция да не спазват правила и закони. Преди две години, на семейно тържество в Арбанаси, 11-годишният му тогава син, намирайки пистолета на бизнесмен, присъствал на партито, прострелва леля си (която е само година по-голяма от него... сапунените сериали пасти да ядат) в крака.
Божанков въобще не е единственият, за когото законите са врата у поле. Или по-точно - законите са само за враговете с партиен билет. Наскоро изгря и звездата на една млада, фъфлеща и миекаща девойка, която размахвайки орловите си нокти и свивайки с нацупено изражение джуките си, ни призовава да гласуваме за ПП/ДБ, анатемосвайки останалите с епитети като: „свине“, „крадци“, мафиоти“. Всичко хубаво, но се оказа, че бащата на същата бил осъден престъпник - тартор на бандата на „Шейховете“, източвали гориво от продуктопроводите на Нефтохим Лукойл.
Тази същата, иначе много напористо и явно убедително за в действителност крайно непретенциозния електорат на ПП/ДБ, обясняваше, че експертизата ù - за да се кандидатира за депутат, била, че ù е писнало от кражбите на Бойко Борисов и Делян Пеевски...
Трогателно, нали?
Превърналият се пък набързо в новата пътеводна звезда на споменатата вече коалиция вътрешен министър Емил Дечев, се оказа, че е оставил заключена - сама в апартамента му - 9 годишната си дъщеря, която освен всичко друго успяла да види и секретни документи по случая „Петрохан“. Вероятно и снимков материал...
Майката на детето разкри, че Дечев води и дела срещу нея, за да може да извежда в чужбина невръстното им дете, без тя да знае къде е и за колко време. Взима и телефона на дъщеря си, за да не разговаря с майка си. За действията на бащата е сезирана Дирекция „Социално подпомагане“ - район „Оборище“, отдел „Закрила на детето“. На този етап няма нова информация какво се случва със сигнала на майката, но интервю с нея води до мисълта, че действията са умишлено възпрепятствани от бащата, а институциите стопират разследването по нейните сигнали, след като Дечев е станал министър на вътрешните работи. След нейните думи, а и от други твърдения, разпространявани в медиите, се появяват и резонни подозрения, че новият любимец на ПП/ДБ, е и любител на чашката... също като един и от по-старите любимци на тази позиция.
Ставайки дума за „Петрохан“, няма как да не споменем за пореден път и най-ясният лакмус от последните години, който разкри в цялата им патологична същност най-ревностните и заслепени поддръжници на коалицията. Вече два месеца из цялото медийно и социално пространство, съвсем спокойно се ширят умопомрачителни конспиративни теории. Всичко, изнесено до момента от официалните власти, бива автоматично анатемосано от огромна част от ПП/ДБ апологетите, а за капак, именно вече споменатият вътрешен министър им приглася.
За този период Дечев със сигурност се е запознал с цялата документация по случая, няма как и да не може да заключи резонни ли са изнесените данни от разследващи и прокуратура, но т. к. явно са и той не може да ги обори по никакъв начин, единственото, което заяви, беше, че „големият отсъстващ е българската прокуратура“, прехвърляйки вината на държавното обвинение. А всъщност и за абсолютен лаик е пределно ясно, че той съзнателно подкопава доверието в институцията, продължавайки да разпалва напълно лишени от здрав разум теории.
За десетките, вероятно и стотици кандидати в листите на ПП/ДБ, свързани семейно с ДС, няма да отваряме и дума. Както и за някои от депутатите им, чиито родители също са работили в структурите на държавния репресивен апарат. Е, тези същите лица, са първи на амбразурата, морализаторстват ежечасно, пишат патетични слова в прослава на „Промяната“, дамгосват всеки, дръзнал да оспори твърденията им.
И може би най-показателното е, че именно тези, които най-гръмогласно претендират да са „рационалният глас“ на обществото, се оказаха най-податливи на конспирации - стига те да обслужват собствените им тези. Когато фактите не съвпадат с партийната линия, те биват отхвърляни като „манипулация“, като „поръчково мероприятие“, а на тяхно място удобно се настаняват недоказани внушения и откровени спекулации.
И колкото по-гръмко се заявява моралното превъзходство, толкова по-често изплуват действия, които категорично го опровергават. Най-яростните „борци за справедливост“ се оказват и най-склонни да пренаписват фактите и да подменят реалността, когато тя не им е удобна. Вместо да утвърждават доверието в институциите, те методично го рушат, но винаги с претенцията, че го правят „в името на доброто“. И едновременно с това, безспирно през годините, крещят, че същото това доверие в институциите е на критично ниски нива заради... политическите им опоненти.
Погледнато през призмата на психиатрията, това поведение силно напомня на класически механизми като проекция и когнитивен дисонанс - вътрешен конфликт, при който човек не може да съвмести образа, който има за себе си, с реалните си действия. Вместо да коригира поведението си, той започва да променя реалността около себе си - чрез обвинения, внушения и конспиративни обяснения. В психиатрията подобни модели често се свързват и с изразена морална грандиозност - убеждението, че си по-висш, по-праведен и следователно освободен от правилата, валидни за всички останали. Така се ражда един затворен кръг, в който се оправдава всяко действие, а всяко противоречие бива обяснявано с „враждебни сили“, заговори дори на държавно ниво срещу въпросните. Патология...
Виктория Георгиева, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар