Главният недостатък на „Архипелагът ГУЛАГ“ е недостоверността и изкривяване на фактите.
В предисловието Александър Солженицин действително пише, че произведението е художествено, а не историческо, което означава, че е допустима измислица.
Днес много хора са убедени, че написаното в книгата е измислица. Лагери е имало, но там са лежали само криминални престъпници и предатели. Има и невинни…
Вероятно малко хора знаят, че не само Солженицин писал за ГУЛАГ, но и други бивши затворници – например Шаламов и Гинзбург. За разлика от Солженицин обаче те не преувеличават в съчиненията си цифрите и не поливат с кал вся и всьо.
Много литературни критици смятат, че „Архипелагът ГУЛАГ“ е най-лошата книга на Солженицин. За да привлече вниманието, пише за 70 милиона репресирани и убити в лагерите. И го прави, за да угоди на Запада. Това е очерня писателя пред сънародниците му.
Има и друго. Това е маниакалното желание на Солженицин да оклевети други писатели. За Шолохов пише, че е бездарен, че е повестта „Съдбата на човека“ е слаба и лъжлива. Горки нарича „стар приспособленец и страхливец“.
В друга книга засяга Константин Симонов, който по мнението на Солженицин също е бездарен, но благодарение на войната направил кариера; клевети и други военни кореспонденти.
Когато четеш „Архипелагът ГУЛАГ“, чувстваш, че я е писал зъл човек, който в другите хора вижда само лошото, измисля и лъже. За да привлече вниманието.
Истинският писател не е онзи, който умее да изгражда красиви фрази, а обича хората, умее да вижда в тях и хубавото, и лошото.
„Архипелагът ГУЛАГ“ не е писана от писател, а от обикновен скандалжия.
Единственото качествено произведение на А. Солженицин е разказът „Домът на Матрона“.
Мнения на читателите:
Солженицин е графоман, доносник, който има изгода от литературата. Синът му Степан, от 17 април 2020 г. оглавява „Сибирската въглищна енергийна компания“ — за производство на въглища, гориво и електроенергия в Русия. В момента по-малкият син на Солженицин контролира въглищната промишленост в Русия. За какви заслуги?
Солженицин е гнил човек, но със завишена самооценка. Много му се искаше да стане класик на руската литература, номер едно на ХХ век, но Шолохов и Горки му бяха трън в окото, затова се нахвърли върху тях. Като литератор е посредствен.
Солженицин е всичко друго, но не и писател. Взе се за пророк и апостол! Зъл, ненавиждащ всички бездарник. Това чувство беше двигателят на неговото „вдъхновение“.
Всички произведения на Солженицин излъчват мощен депресив и тотална мизантропия.
Солженицин е антисъветски и антируски персонаж. Тежко се чете не само заради лъжите, но и заради трудния изказ; трудно се възприема.
След като прочетох книгата, дълго у мене оставаше чувството на омерзение. Нашите министри и правителството не можаха ли друго да измислят, как годината, когато се навършиха 150 години от рождението на М. Горки и 200 години от рождението на И. С. Тургенев, да я обявят за „година на Солженицин“!?
Четеш Варлам Шаламов и му вярваш, четеш СоЛЖЕницин, и разбираш, че всичко е постановка и няма живот в него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар