Последните няколко седмици са белязани от поредната черна вълна на пътя, довело до десетки ранени и загинали. Само в рамките на едно денонощие петима са загубили живота си по пътищата на страната.
На този фон дойде новината, че една от обсъжданите мерки за по-строг контрол на пътя предвижда шофьорите, хванати да управляват МПС след употреба на алкохол и наркотици, да преминават през ново обучение, преди да получат обратно шофьорските си книжки. Идеята е курсовете да включват както теоретична подготовка, така и психологическа оценка, целта - да се намалят повторните нарушения.
Това не е нещо ново, съществува и сега под някаква форма - в закона е посочено, че при някои нарушения свидетелството за управление се отнема до успешно полагане на проверочен изпит. Въпросът е дали на практика се прилага и колко е ефективно. Всъщност, няма статистика ефективна ли е тази мярка, защото изключително рядко се стига до нея. В момента се случва това - провинилите изчакват да мине времето, през което са с отнета книжка, после отиват само на психологическо изследване и хоп, още същия ден отиват в КАТ и на момента си взимат книжката.
Да не говорим колко хиляди карат без книжка. И дори да бъдат хванати - някои даже неведнъж, не се случва нищо съществено. Нито получават например доживотна забрана да шофират, нито отиват в затвора ефективно - защото за подобни рецидивисти на пътя, това е съвсем редно и адекватно наказание. Но всички отлично знаем колко меки са законите у нас по отношение на пътните убийци, и дори да позволяват по-крути мерки, последната инстанция, която може да определи какво наказание да понесе убиец на пътя - а именно съдът - не просто е либерален, той е щадящ към всякакви примати зад волана.
И пак стигаме до прозрението, че от нас не се изисква да откриваме топлата вода, а само да я използваме по предназначение. За пореден път четем за силно завишаване на санкциите в Гърция спрямо нарушителите на пътя. Системата им е така направена, че увеличава санкциите при всяко следващо нарушение. Последните промени предвиждат при първо провинение за агресивно каране глобата да е две хиляди евро и отнемане на шофьорската книжка за период от една година, при второ, ако е в рамките на пет години, глоба от четири хиляди евро и отнемане на книжката за две години, а при трето - отново в рамките на пет години, санкцията да е осем хиляди евро и отнемане на свидетелството за правоспособност за четири години.
Във Великобритания санкциите са брутални, като наказанията при причиняване на смърт на пътя след употреба на алкохол, могат да достигнат до доживотен затвор.
Или в Германия - ако някой е с отнето свидетелство, защото е шофирал пиян или дрогиран, повторният му курс задължително включва среща с психолози и с родители на загинали на пътя деца! Тук родителите са набутани в девета глуха, като дори протестите им са съвсем вяло отразени, а съдебната сага продължава години и най-често завършва с гротескно ниска или дори условна присъда за тези, убили децата им.
У нас, отлично знаем, нещата са предимно пожелателни и основно на думи. Оправданията са безброй, причините да не се случва реална промяна - стотици, извиненията - хиляди. Но и жертвите по пътя се увеличават, увеличават се и напълно невинните деца, които завинаги остават на 2, 3, 10 или 15 години - пометени на пешеходни пътеки, смачкани сред ламарините, покосени по тротоарите...
И все има доводи нищо съществено да не се променя, все санкциите щели да са прекалено крайни спрямо шофьорите, все било несправедливо да им се отнемат автомобилите, все всички трагедии по пътя са просто лошо стечение на обстоятелствата, все някоя организация, сдружение или подобно, ще скочи, че това е репресия срещу всички зад волана. Има някакво абсурдно желание да се застраховат предварително абсолютно всички водачи на автомобили, да се поставят под един знаменател, защото кой знае, може утре и те да пометат някой на пътя и по-добре да са сигурни, че не ги грози затвор. Нищо, че може да са пияни, дрогирани, каращи с 200 и прочее. Все пак, непредумишлено ще е, нали така. Случва се, както чуваме ежедневно...
Но иначе - ежеминутно - слушаме и за Великата съдебна реформа. Започва епизод пореден от сагата, след който ще имаме вероятно по-съществени резултати. Все пак, новият спасител Румен Радев получи пълно мнозинство, протегна ръка и към ПП/ДБ, за да достигнат заедно до заветните 160 гласа, за да може да осъществят заветните реформи в системата. Но, бъдете сигурни, ще си останем отново само с гръмките заявки за съдебна реформа. Обещания за промяна, за справедливост и за край на безнаказаността слушаме при всяка смяна на властта, но резултатите неизменно се размиват някъде между политическите договорки и липсата на реална воля.
Всички са наясно, че истинската реформа не е въпрос на мнозинство или на гръмки лозунги, а на последователни действия и готовност да се носи отговорност - нещо, което досега упорито липсва. Просто ще сменим едни лица с „нашите“, без това да доведе до реална промяна в контрола, в прилагането на закона или в усещането за безнаказаност. Защото трагедията по българските пътища не е от вчера - тя е хроничен проблем, за който се говори шумно след всяка катастрофа и се забравя веднага след това. И докато мерките остават на хартия, а институциите действат половинчато, ще продължим да броим жертвите, вместо да предотвратяваме следващите.
Виктория Георгиева, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар