В най-новата ни политическа история пълното парламентарно мнозинство е рядко събитие, почти аномалия в хрониката на прехода. То не просто дава власт, а налага отговорност.
Отговорност да се действа решително, да се поемат рискове и да се правят онези реформи, които обикновено биват отлагани в името на удобното бездействие. Днес именно в такава позиция се намира Прогресивна България, водена от Румен Радев.
Една от най-болезнените, но и най-неизбежни теми е раздуването на публичната администрация. Българският „кошeр“ отдавна е надраснал естествените си размери. Той не просто тежи на бюджета – той задушава инициативата, демотивира труда и подменя самата идея за обществена служба.
Но когато говорим за прочистване, реформата не трябва да започва от пчелите работнички. Спестете ни дребните съкращения, представяни като смели мерки. Истинската реформа започва с изхвърлянето на търтеите.
Липсва централен регистър на бордовете на държавните предприятия у нас. Въпреки това, ако тълкуваме някои данни от Агенцията за публичните предприятия и контрол, можем да направим обосновано предположение, че в страната съществуват над 230 публични предприятия – от държавни дружества до структури със смесено участие. Те са под шапката на отделните министерства. Най-много са в енергетиката, икономиката и транспорта.
Ако приемем, че около 200 от тях разполагат с управителни или надзорни съвети, със средно по петима членове, стигаме до приблизително 1 000 души, заемащи тези позиции.
Всяко от държавните предприятия и дружества си има изпълнителен директор и мениджърски екип. Те вършат реалната оперативна работа. Бордовете са нещо отделно. Паразитни структури, които често заседават формално – веднъж месечно, понякога и по-рядко. Решенията им са предварително подготвени от администрацията, а ролята им се свежда до механично одобрение. Отговорността е разтворена в колективност, а отчетността е практически несъществуваща. Когато предприятие затъне, когато се натрупат дългове или се появят съмнения за източване на средства, никой от тези „надзорници“ не застава пред обществото.
И въпреки това – възнагражденията текат.
Средно по около 5 000 евро месечно. Или над 60 милиона евро годишно за система, която не генерира ясно измерима добавена стойност. Това не е просто разход. Това е институционализирана безотговорност.
Ето къде се отваря прозорец за реформи.
Румен Радев има възможността да направи нещо, което никой преди него не е посмял: да прекъсне тази практика. Да премахне излишните бордове, да редуцира или изцяло елиминира позициите, които съществуват като политическа валута, а не като управленска необходимост. Да пренасочи средствата към реални политики – образование, здравеопазване, инфраструктура.
Ако той посегне към търтеите в кошера, сигурно ще си навлече гнева на политическата класа, защото бордовете са нейна хранилка, нейна мрежа за влияние, нейна зона на комфорт. Но същевременно ще спечели нещо далеч по-ценно: одобрението на гражданите, които от години наблюдават този парадокс безсилно.
И тук стои същинският въпрос:
Ще видим ли истинска реформа – или просто подмяна?
Ако днешните търтеи бъдат заменени с нови, близки до Румен Радев, това няма да бъде промяна. Това ще бъде повторение. Доказателство, че реториката за алтернатива е била само удобна фасада.
Има още нещо – министерствата в България са повече, отколкото е нужно. И издръжката им е скъпа. Животът ни няма да стане по-лош, ако бъдат закрити за начало министерството на туризма и министерството на иновациите и растежа. Но ще бъдат спестени пари.
В днешните скъпи времена е безпредметно да издържаме и институцията на омбудсмана. Закрийте я и след месец никой няма да я помни.
Прозорецът е отворен. Но той няма да остане такъв дълго.
Затова следете действията на Румен Радев. Защото именно в тях ще се види дали този момент ще се превърне в начало на реформи. Или ще остане поредната пропусната възможност в българската история.
Стефан Минчев, Flagman.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар