В контекста на излязлото преди дни становище на Комитета по правата на човека на ООН, според което България е нарушила правото на свобода на сдружаване, отказвайки да регистрира неправителствена организация, основана от етнически македонец, както и на фона на неспирните опити на РСМ да заобиколи, направо да прескочи, подписаното и от нея т. нар. „френско предложение“, дойде безспорно добрата за нас новина, че Виктор Орбан е детрониран.
След 16 години управление в Унгария, неговата партия „Фидес“, беше победена от опозиционната „Тиса“, която спечели мнозинство от две трети на парламентарните избори, и то при рекордна избирателна активност. Новоизбраният унгарски премиер Петер Мадяр, макар и възторжено посрещнат от либералите - по света и у нас, е много далече от профила, който се вписва в тяхната идеология.
Но това, което по-съществено ни касае, са бъдещите отношения между Унгария и РСМ. Близки до Орбан бизнесмени, през последните години активно финансират и притежават македонски медии, някои от които са сред основните разпространители на омразна реч срещу страната ни. Близостта на същите до управляващите от ДПМНЕ и в частност до министър-председателя Християн Мицкоски, както и до осъдения на седем години затвор за присвояване на 1,3 милиона евро неин бивш председател Никола Груевски (който избяга в Унгария и беше приютен с отворени обятия именно от отиващия си вече министър-председател), са част и от стратегията за разширяване на унгарското геополитическо присъствие на Балканите.
Сумите, за които се говори, че Скопие е вложило, за да прокара своите интереси, които в огромната си част ни вредят, са между 3 и 5 млн. евро. Каква част от тях са били предназначени за активното лобиране от страна на Унгария за влизането на РСМ в ЕС, не се знае, но със сигурност можем да кажем, че ние нямаме подобна практика. Обикновено управляващите ни действат постфактум, липсва последователност в действията им, а единици са тези, които работят активно в посока отстояване на позицията ни по отношение на членството на македонците в Съюза.
С тези темпове, с които действа западната ни съседка, видно и по различните резолюции, решения, становища и прочее, които постоянно излизат в нейна подкрепа, винаги съществува риск европейските ни партньори да ни натиснат за ревизия на френското споразумение. Не е невъзможно. Затова смяната на властта в Унгария - основен партньор на РСМ, ни идва дюшеш. От нас се изисква само да отиграем правилно заровете си.
Първата наистина много добра новина, която чухме от новоизбрания унгарски премиер, касае споменатия вече Груевски. Според Петер Мадяр, бившият министър-председател на РСМ е „международен престъпник“ и не бива да пребивава в Унгария. Тук е моментът родната дипломация да се задейства, като в съвсем скоро време уведоми - по надлежните канали, новите унгарски управляващи, и за редовните суми, които са гравитирали между РСМ и Унгария, в частност вероятно и между Орбан (и свързани с него бизнесмени) - Мицкоски. За милионите, които унгарското правителство е инвестирало, за да подкрепя македонската политика. Разбира се, унгарските интереси на Балканите съществуват, но съдейки по заявките на Мадяр - още по време на предизборната кампания, неговите приоритети са съвсем различни. Още повече, че защита и прокарване на националните интереси е едно, a милионите, потънали в джобовете на близки до Орбан, съвсем друго.
Възникналата ситуация предоставя стратегически шанс за българската външна политика. Смяната на управлението в Будапеща означава не просто кадрова рокада, а преформатиране на приоритетите - включително и на неформалните мрежи за влияние в региона. Сега е моментът нашите управляващи (да се надяваме на национално отговорен редовен кабинет) да излязат от традиционната си апатична позиция и да преминат към активно лобиране. Това задължително преминава през изграждане на комуникационен канал с Мадяр, а след официалното встъпване на власт на новото унгарско правителство, с установяването на връзки и с него - освен дипломатически контакти на високо ниво, така и координирана правителствена кампания.
Можем да сме сигурни, че управляващите в РСМ - още в първите в часове след поражението на Орбан, и въпреки тясната си и дългогодишна колаборация с него и партията му, вече са поздравили Мадяр, разчитайки и предлагайки отново активно сътрудничество. А нашата позиция, ако трябва да се позовем и на скорошните думи на външния ни министър Надежда Нейнски, че България е „свършила своята работа и въпросът за евроинтеграцията на РСМ вече не е двустранен, а европейски“, звучи доста по-пасивно, удобно разчитайки, че Брюксел ще защити историческите и културните ни интереси. Много наивно, да не употребим друга дума...
Риторичен е и въпросът може ли да назовем името на поне една страна от ЕС, която така активно, както Унгария подкрепя РСМ, застава зад нас. Риторичен е и въпросът кога сме имали ясна, видима и категорична координирана кампания - не само чрез официални позиции, а и чрез целенасочено присъствие в европейските институции и медии. Лобирането не е еднократен акт, а постоянен процес.
Направо трагикомичен би бил и въпросът имаме ли изградено стратегическо влияние - например чрез подкрепа на независими експерти, неправителствени организации и проекти, които да представят, отстояват и налагат българската позиция. В момента наистина ни се отваря златен шанс, който освен възможност, е и задължение - да защитим националните си интереси.
Виктория Георгиева, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар