Историята е учителка на народите!
Но само когато новите поколения са изучили добре и познават полезните начини, по които техните предци са се подготвяли, за да постигнат най-добрите резултати за обществото и държавата си, при конкретиката на миналите времена. 150-годишнината от Априлското въстание е отличен повод в България да се проведе един съвременен разговор на тази тема. За да се формулират полезни изводи, за днешното и бъдещо състояние на нашата нация. Защото още през Възраждането интелигенция разбира, че българската народност може да си поставя цели като модерна, европейска нация, само ако промени из основи мисленето на народа.
В резултат Паисий, Раковски, Каравелов, Ботев и Левски следваха неизменна една и съща политическа линия: ежедневно те пишеха и говореха за същността и ползите от новото, модерно европейски тип политическо мислене. Всичко прочетено по вестниците или преразказано в устния диалог се обсъжда, осмисля и вгражда като траен компонент в съзнанието на младите поколения. Така се оформя новият политическия облик на българите, които подготвиха Априлското въстание от 1876 година. А то доведе до решаването на основния проблем на нацията - освобождението на България.
Системно развиваното и обогатявано национално мислене, положи основите и на новата ни модерна държава, с най-демократичната конституция в Европа от последната четвърт на ХIХ век. В резултат, само за тридесетина години, свободните българи, по оценка на американския президент Теодор Рузвелт се превърнаха в “Американците на Балканите”. Защото реализираха впечатляващи успехи в икономиката, науката, културата и военното дело. За да може през 1912 година армията на пет милионна тогава България, да постави на колене въоръжените сили на 45 милионната Османска империя.
През последвалия период - повече от един век, градивното развитие на ефективното политическо мислене сред българите беше, (ако не преустановено напълно), то поне затруднено по безпрецедентен начин. Причините са обективни. Двете непоправими национални катастрофи от 1913 и 1919 година донесоха всестранен икономически и политически упадък на нацията и държавата. По далечните фронтове загинаха хиляди млади хора, а сред населението настъпи мизерията. В резултат последва първият разпад на вътрешно българското национално единство. На тази основа, за четвърт век в България се наложи една дясна авторитарна власт. Тя си постави за цел да не допусне лявата алтернатива в националното бъдеще.
През втората половина на ХХ век, бумеранговият ефект на политиката донесе на свой ред половин вековната лява диктатура. При нея пък политиката беше монопол единствено на управляващата компартия. В резултат се случи неизбежното: българската нация принудително беше лишена от възможността да мисли свободно и ефективно по политическите проблеми на новото време.
Промяната на 10 ноември 1989 година в София стана възможна благодарение на това, че падна Желязната завеса и Михаил Горбачов захвърли източноевропейските народи в хаоса на новата геополитика. По тази причина вече четвърто десетилетие нашето общество не може да формулира национални приоритети, които да се превърнат в консенсусна основа за всички управляващи. За да тръгнем уверено към нови върхове в народната си съдба. Тази реалност налага с категорична необходимост възстановяване на богатата българска духовно обновителна традиция от епохата на Възраждането: провеждането на една нова, цивилизована политическа модернизация сред българите.
Основните проблеми, свързани специално с използването на политиката в съвременния ни обществен живот от които трябва да се тръгне, са два. Първият е свързан със задължителния отказ от “некрофилското мислене” в политическата проповед на онези, които искат сега да се занимават с политика. Или се борят за място в Народното събрание. Какъв смисъл има - и за говорещия кандидат политик, и за слушащия гражданин, а и за нацията като цяло, ако този бъдещ народен представител, изповядващ лява ценностна система, редовно говори пред медии и избирателите си: как след събитията от 1923-1924 година дясната власт наложила “безследните изчезвания” на комунисти; как след като те били пребивани, някои тела са изгаряни в парното на казармата; как след отрязването на поредната партизанска глава жандармеристът получавал награда от 50 000 лева и си правел снимка за спомен.
Или другата алтернатива: каква полза има дясно ориентираният кандидат за политическа слава днес, а и гражданите ни, ако сега той пък говори постоянно за това, че Народният съд, контролиран от БКП осъдил 2 700 души на смърт; че голямата част от тези хора не са заслужавали разстрела; че полицията е преследвала като на война горяните, които също са жертви в името на правдата. И т.н., и т.н.
Вън от всякакво съмнение е, че тези факти са част от истината за новата история на българите през ХХ век! Те нито могат, нито трябва да се прикриват или да се забравят. НО! Тяхното обяснение не би трябвало днес - един век по късно, да е едва ли не ежедневна аргументационна основа, за обосноваване предимствата на някаква нова политическа програма или ценностна система!? Обяснението на страшното в народното ни минало е професионална задача преди всичко на историците в университетите.
Вторият основен политически въпрос, с който би трябвало да стартира съвременната характерова революция, за да се възстанови способността на българите за ефективно съвременно политическо мислене, (и за постигане на велики цели в своето битие), е възраждането на “комитетската кръгла маса” Защото най-мъдрите наши предци с този политически инструмент са обсъдили най-задълбочено и са взели най-полезните решения в новата ни история. Примерите са много. БРЦК заседава около кръглата маса в редакцията на в. ”Свобода” на Любен Каравелов в Букурещ и разработва програмата на национално освободителната революция. Около кръгли маси по градове и села, Васил Левски изгради структурите на Вътрешната революционна организация, обединили елита на нацията. Около комитетската кръгла маса в Гюргево през есента на 1875 година се разработи планът за Априлското въстание. По същия начин Захари Стоянов организира дейността на ТБЦРК в Пловдив, около кръглата маса в редакцията на в. “Борба”, за да вземе решението за Пловдивската революция от 6 септември 1885 година. И така той удвои територията и населението на България.
И не на последно място - именно в духа на комитетската традиция, свързана с ползите от дискусиите около кръглата маса, след 10 ноември 1989 година, ние - съвременните българи реализирахме една от най-великите цели на прехода от тоталитарната към демократичната политическа система: промяната стана за пръв път без проливането на българска кръв, от ръката на българин!
Последните избори от 19 април тази година родиха нов политически лидер - “Прогресивна България”. Той може в сградата на Народното събрание в духа на българската комитетска кръгла маса, да обедини около себе си политици, учени, дипломати, икономисти и хора на изкуството. За да се формулира най-сетне национален консенсус по възловите проблеми, от които зависи възходът на нашия народ в бъдеще. Разработената програмата да достигне до всеки българин, за да се вградят нейните ценности в народното съзнание. Така чрез модернизиране на масовата политическа култура, нацията да се научи да отглежда, да избира, да контролира, да качва, но и да сваля онези, които не се справят с проблемите в зоната на властта. Ако ние - българите, не възродим и не обогатим умението си да мислим обективно, цивилизовано, безконфликтно и с модерна визия за перспективата - на равнището на съвременните нации, властта ни никога няма да е стабилна. А и бъдещето на нашата държава ще стане необратимо безперспективно.
Около кръгли маси по градове и села, Васил Левски изгради структурите на Вътрешната революционна организация Проф. д. ист. н. Трендафил Митев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар