Преди десетина дни един доклад на Марио Драги в Германия, отразен подобаващо от „Труд News”, раздвижи духовете в столиците на 27-те страни-членки на ЕС.
Просто защото бившият топ-банкер и експремиер на Италия постави началото на нова ера на критично самосъзерцаване в т.нар. европейски икономически модел и на сурови оценки на причините за обсебващата Стария континент стагнация.
След анализа на Драги с разбиването на европейските митове парче по парче в Берлин, Париж и Рим се заеха множество наблюдатели от всякакъв калибър, но завчера вниманието на влиятелните канцеларии в трите столици бе приковано от проучване на Белгийската централна банка. Което стига до много сходни заключения с тези в доклада на Драги що се отнася до сериозността на европейската криза, но категорично изключва очертаната от бившия шеф на Централната европейска банка възможност за „повече Европа“ като решение на проблемите. И може би за това италианският всекидневник „Кориере дела сера“ определи белгийското проучване като „неочаквано нетрадиционно, иконоборческо“.
Нелицеприятните изводите в изследването на Белгийската национална банка са предизвестени от доста предизвикателното негово заглавие - "Eurosclerosis 2.0 in a Changing World: From Repetition to Rupture" - „Евросклероза 2.0 в един променящ се свят - от повторението до разрива“. По простата причина, че по принцип в медицината с термина „Склероза 2.0“ се обозначава здравната информация за пациенти с отчайващото заболяване множествена склероза, но тъй като тук медицинският термин е използван в неговия преносен смисъл, а именно окостеняване, загуба на гъвкавост и способност за адаптация, значи става дума за чисто стопански болестни измерения.
Всъщност заглавието възражда термина „евросклероза“, популярен през 70-те и 80-те години на миналия век, когато континентът изглеждаше задушен от стагнация, инфлация, безработица и икономическа ригидност. Слава Богу, Европа реагира успешно на тази тежка диагноза с точните илачи за нейното надмогване - единния пазар, отворената търговия, вътрешната конкуренция и ограничаването на държавната помощ. Днес, твърдят авторите-банкери от Брюксел, Европа е изправена пред втора евросклероза, много различна от първата и дори по-опасна, защото се проявява в свят, който вече не се движи в смятаната от Европа за правилна посока.
Ами основната теза на изследването е, че европейският модел навлиза в криза не само по икономически причини, но и защото геополитическите и технологичните условия, които са позволили успеха му, се разпадат. Европа продължава да мисли така, сякаш светът все още е свят на регулирана глобализация, на многостранна търговия и на спонтанното разпространение на собствените ѝ нормативи и ценности, но този свят вече не съществува.
Авторите говорят за „разрив“, използвайки термин, заимстван от канадския премиер Марк Карни - старият международен ред, основан на правила, се заменя от по-сурова система, основана на властови отношения. За да се схванат измеренията на настоящата криза, изследването се връща към корените на „евросклерозата“ от 70-те години на миналия век. По това време Европа е била ударена от петролни шокове, инфлация, слаб растеж и масивно увеличение на обществените разходи.
Правителствата са се стремели да защитят остарелите индустрии с национални субсидии, което генерирало неефективност и дългове. Съответният правилен отговор е бил либерална революция - интегриран пазар, свобода на движението на стоки и капитали, както и ограничения на публичната помощ. Схемата проработва, Европа се връща към растежа, производителността се увеличава и вътрешната търговия процъфтява. Но с течение на времето растежът отново отслабва - днес европейският БВП нараства едва с 1-1,5% годишно, докато по този показател Съединените щати набират неимоверна скорост.
Що се отнася до дохода на глава от населението, съпоставен с покупателната способност, американците сега са с около 40% по-богати от европейците. Междувременно много развиващи се икономики също наваксват и ето защо усещането на брюкселските автори-банкери е, че Европа е попаднала в капан на вечен цикъл от едни и същи диагнози и едни и същи рецепти за борба със съответните патологии.
А един от най-интересните пасажи от изследването е критиката на „грандиозните планове“ на Европа - от „Лисабонската програма“ от 2000 г., през стратегията „Европа 2020“, до плановете „Юнкер“ и „Next Generation EU“. Тоест Европейските институции непрекъснато стартират амбициозни програми за превръщане на европейската икономика в най-динамичната в света, но тези планове като цяло дават съвсем ограничени резултати. Например „Лисабонската програма“ обещава да направи Европа „най-конкурентоспособната и динамична на планетата икономика, основана на знанието“. Стратегията „Европа 2020“ преоткрива почти идентични цели - иновации, устойчив растеж, заетост, научни изследвания и социално приобщаване. Планът „Юнкер“ и фондът „Next Generation EU“ също са представени като исторически повратни точки.
И все пак, отбелязват авторите-банкери, разликата със Съединените щати не е намаляла особено във времето на Урсула фон дер Лайен, европейската производителност продължава да буксува, технологичните иновации остават доминирани от Америка и Китай. Като проблемът е, че Европа е склонна да бърка интеграцията с растежа - винаги, когато възникне предизвикателство, автоматичният отговор е повече европейска координация, повече регулации и повече общи публични разходи.
Да, ама този подход не успява да се справи с основните причини за намалената динамика на Европа и всъщност той често води до обратния ефект - повишена бюрократична и регулаторна сложност. Като в изследването изрично се подчертава, че масовото налагане на одитори, контрольори, специалисти по екологично, социално и корпоративна управление и други бюрократи, натоварени със задачата да прилагат правила, не само не стимулират икономическа активност, а обратното – забавят я.
Освен това авторите твърдят, че част от забавянето на европейския растеж не е случайност, а по-скоро резултат от важен колективен избор - Европа е по-защитено и избягващо риска общество от Съединените щати, тя има по-твърди пазари на труда, по-голяма социална защита, по-високи и по-прогресивни данъци и по-малка толерантност към предприемаческия провал, а всичко това намалява икономическия динамизъм. Оттук идва и определението на Европа като общество с „нисък риск и ниска възвръщаемост“ - модел, който гарантира стабилност и някакво качество на живот, но не съумява да създаде радикални иновации.
Поне досега Европа е била отличник в секторите на постепенните технологии – химикали, фармацевтика, аеронавтика, традиционни двигатели – но изостана в революционните промени, провали се в дигиталната революция, изпреварена от САЩ и Китай. И не успя да създаде „уеб-гиганти“, рискувайки сега да повтори същата грешка с изкуствени интелект.
Но има ли оправия? Авторите-банкери твърдят, че европейският модел е изграден в благоприятен свят - отворена глобализация, подкрепяна от САЩ сигурност, изобилие от енергия, многостранна търговия. Днес всичко това се разпада, международната политика залага на силата, руши се способността на Европа да налага свои собствени правила на останалия свят, много страни вече не искат да я следват по въпроси, свързани с климата, околната среда, с всевъзможните регулатори или държавните субсидии за щяло и нещяло, подкопаващи свободния пазар. Следователно изборът става неизбежен - авторите призовават за връщане към индустриалните политики, точно това, което пост-евросклеротичната европейска парадигма се стреми да не допусне.
Въобще времето за лесни решения е отминало. Не е възможно едновременно да имаме по-голям растеж, по-голямо преразпределение на блага, по-голяма стратегическа автономия, по-зелен преход, по-отворена търговия и едновременно с тях - устойчиви публични финанси. Трябва да избираме, защото дълбоката европейска криза не е причинена единствено от американската или китайската конкуренция. Тя произтича от политическата и културната неспособност да се признае, че моделът, изграден през 80-те години на миналия век, вече не работи – приключва темата Белгийската национална банка.
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар