Това не трябваше да се случва

Те бяха одесити. Като мен. Те бяха мои съграждани. Светла памет на всички, които загинаха на 2 май. Одеса-мама, дръж се! Помним!

 

 

2 май. Одеса. Домът на профсъюзите. 

Изминаха 12 години. 48 души изгоряха живи. Задушиха се. Смазаха ги. Млади, стари. Мъже, жени. 

Ужасяваща  смърт. 

Това не трябваше да се случва.   

Никога. Никъде. 

Нека загиналите почиват в мир. Сила на семействата им. 

Помним. Скърбим. 

Всеки си направи изводите. 

П.С. Одеса. Моят град. Израснах там.
Улица Дерибасовская, Привоз, морето, цъфтящите акации... 

И после дойде - 2 май 2014 г. Домът на профсъюзите. Куликово поле. 

48 прекъснати живота. 

Ужасяващо. Болезнено. До днес. 

Тук няма правилни думи. Нямам думи. 

Знам само, че това не трябваше да се случва. Никога. За никого. 

Градът, който се смееше и  живееше - онзи ден плака. 

Днес просто мълча. За тези, които не излязоха от онзи огън. 

За децата. За жените. За възрастните хора. 

Те бяха одесити. Като мен. Те бяха мои съграждани. 

Светла памет на всички, които загинаха на 2 май. 

Одеса-мама, дръж се! Помним! 

Мир на теб, роден град. Наистина се нуждаем от мир!

 Огняна Желвакова