Волен Сидеров завчера ударил пет бързи водки посред бял ден и тъй като вече всеки с телефон в ръка се има за репортер или инфлуенсър, някакви шушляци го снимали в срамно положение и разпространили кадрите в социалните мрежи.
На умряло куче нож.
По мои скромни изчисления Сидеровата "Атака" не е в парламента поне от 5 години. Самият той имаше много за какво да бъде тричан в миналото. Днес просто не бива да е обект на такова нездраво внимание. Интересни са единствено видеата му, в които демонстрира завидни кулинарни умения, както и клиповете с коментари за събитията от политическата сцена.
От Волен можеш да научиш нещо. За разлика от живите-мъртви, които бродят с телефони в ръка навън, досущ като лоботомирани.
На мен лично даже ми липсват такива хулигани в Народното събрание, но ако може без "златните пръсти" и продажността.
Та, за пияните снимки на Волен (които "Труд news" няма да публикува по етични причини). Кадрите буквално нажежиха до червено социалките и възпалиха клавиатурните моралисти.
Събудиха и онези, дето умре́те да се подигравате.
Не че Волен трябва да ви е симпатичен. Става дума за липсата на елементарна, базова, санитарна, минимална човечност. Пред болния (защото това е болест), пред бедния, пред гладния, пред ранения, пред неукия, пред умствено изостаналия, дори пред пияния.
Подигравките в лицето на беззащитен и тоя тертип на мислене се предават. Така и децата ви един ден ще станат същите безсърдечни лумпени. А онези, снимали 70-годишния Волен, можеше просто да му помогнат, да викнат линейка, или да се обадят на жена му да дойде да си го прибере и лекува.
Най-страшни са тия два вида хора. Големите само на приказки морални стожери. И тия, дето всичко обръщат на присмех и гавра. В такива живеят най-големите чудовища, по-страшни от вечния хулиган Волен.
Който и на 70 така го разбира живота. И сигурна съм, пет пари не дава за вашите морални камшици.
*"Няма място за старите кучета" е уестърн от 2007 г., режисиран от братята Джоел и Итън Коен. Филмът печели четири статуетки "Оскар", включително за най-добра режисура.
Димана Дойчинова, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар