Ако един не много заинтересован от международните събития читател или зрител хвърли поглед върху информационното меню от последните дни на медиите из Западна Европа, като нищо може да остане с впечатлението, че САЩ вече са се изнесли от НАТО.
По простата причина, че много вестници, радиа и телевизии раздухват заплахите на Доналд Тръмп да изтегли 5 000 американски войници от Германия или да закрие родните си военни бази в Италия, едва ли не като свършен факт.
Бензин в разгарящия се огън на западноевропейския страх да не би Старият континент да бъде изоставен от Америка и плячкосан от Русия, сипва на поразия и генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Ами сякаш само и само за да запази щедрата си заплата, холандецът непрекъснато внушава на лидерите на европейските държави-членки на Блока, да слушкат безропотно силния човек във Вашингтон, защото иначе ги чакали лошотии в изобилие. Да не говорим за напористата като някогашна комсомолска секретарка дипломат №1 на ЕС – Кая Калас, която в понеделник непримиримо обясни, че мястото на американските войници в Европа щяло да бъде веднага заето от местни бойци.
Цитираните високопоставени чиновници, мислещите като тях плеяда влиятелни политици в Берлин, Лондон, Париж и Рим, както и мултиплициращите мрачните им прогнози медии, могат спокойно да бъдат включени в групата на песимистите за бъдещето на НАТО. Слава Богу, има и оптимисти по въпроса, като за щастие те не са Отсам, а Оттатък Океана, в САЩ, откъдето зависи всичко и най-вече в Пентагона, като например бившият главнокомандващ на въоръжените сили на САЩ в Европа генерал Марк Хертлинг.
И тези хора, посветили живота си на отбраната и военната политика, не усмиват подобно на някои вашингтонски или нюйоркски репортери заплахите на Тръмп, лепвайки им клеймото на „маркетингови подмятания“ в неговия изненадващо-непредвидим бизнес-стил. А твърдят без заобикалки, че САЩ ако не никога, то поне в близките най-малко десетина години няма да напуснат Алианса и ще продължат да го укрепват.
Разбира се, тези позитивно настроени личности допускат, че наемателят на Белия дом може да разпореди леко съкращаване на американското военно присъствие в Европа, което към 31 декември 2025 г., според официалните данни на Пентагона, се състои от 68 000 бойци и командири. Но за оптимистите Тръмп няма да стигне никога дотам да отсвири напълно от НАТО и те мотивират съюзническия си ентусиазъм с три много силни аргумента.
Първият е най-очевидният и също така най-важният - Съединените щати могат да разчитат на множество бази и военни съоръжения на Стария континент, в рамките на НАТО или пък за изключително ползване в защита на американските интереси. Трудно е да си представим, подчерта италианският всекидневник „Кориере дела сера“, че след като излезе от НАТО, Вашингтон ще може да продължи да действа в тези бази със същата ефективност и преди всичко със същото сътрудничество от страна на приемащите ги страни.
Става дума за 31 ключови армейски платформи, като в групата се откроява военновъздушната база Рамщайн в Германия, където действат около 16 000 американски войници. Знае се - това е центърът, който контролира трафика на военни дронове в глобален мащаб, той координира също така операциите на ВВС на САЩ в Европа, Африка и Близкия изток, включително последните срещу Иран. Следователно за сегашните нужди на Пентагона Рамщайн въобще не може лесно да бъде заменен, както между впрочем е и с други „селища-плацдарми“, от британските на Острова до италианските Авиано, Неапол, Камп Дарби, Сигонела и т.н..
Втората причина не е толкова жизненоважна, но все пак е със сериозна тежест. Тя се съдържа в отговора на въпроса колко би струвало на бюджета на САЩ разтурянето дори на част от техния „европейския гарнизон“? Споменатият генерал Марк Хертлинг е публикувал тези дни в социалните мрежи пост, според който подобна стъпка би струвала на американската хазна „стотици милиарди долари“ и най-малко „четири години планиране на операции по изтеглянето“.
Може би това е доста преувеличена оценка, но според генерала, който от 2003 до 2011 г. е ръководил репатрирането на американски военнослужещи от Стария континент, задължително трябва да се има предвид, че трябва да бъдат прехвърлени не само хората под пагон, но също така техните семейства и помощният персонал. Също така, връщайки се отново в Германия, само Рамщайн е заобиколен от т.нар. Военна общност на Кайзерслаутерн, която е съставена от 54 хиляди американци.
Освен това трябва да се вземат предвид други огромни разходи, като например тези за транспортирането на сложни превозни средства и оборудване. Никак не е маловажен въпросът къде ще бъдат преместени войниците, цивилните и армейските превозни средства? За които ще трябва да бъдат построени други бази и гарнизони, да им се търсят места и да се предвидят милиарди долари допълнителни разходи.
И накрая опираме до третата според „Кориере дела сера“ причина, мотивираща оптимистите за НАТО – огромните приходи за САЩ, известни като „скрити дивиденти“ от Алианса. Става дума за поръчките за американската индустрия, за която открай време най-желаният и бленуван елемент е този на оръжията и бойната техника.
Като поне засега, безспорна е хегемонията в сектора на американските компании, основаваща се на чутовни договори с партньорите като тези за производството на изтребители „F-35“, на ракети с голям обсег на действие и на батареи за противовъздушна отбрана, съоръжени със снаряди-прехвъщачи „Patriot“. Много важни са също така и 1300-та лицензни и ноу-хау споразумения между 32-те страни-членки на Алианса, които определят стандартите за оръжия и оборудване на НАТО - от калибъра на боеприпасите до диаметъра на танковите оръдия.
А това са изисквания, които са наложени от Вашингтон и които благоприятстват до голяма степен не само военно-промишления комплекс на Съединените щати, но и техните индустриални сектори, предлагащи приблизително 5 500 продукта с „двойна употреба“, както за военна, така и за гражданска употреба - електроника, компютри, лазери, ядрена енергия и др. За капак Центърът за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, изчислява, че излизането на Съединените щати от НАТО би изложило на риск износа към техните партньори за общо 240 милиарда долара годишно.
А както се знае, Доналд Тръмп е човек на добре осребрената сделка и следователно САЩ не само няма да загърбят Атлантическия Алианс, но дори ще го укрепят в името на светлото си бъдеще.
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар