Момичето под фенера. Но за това след малко. Как Европа не може да надживее Кафявия си период.
В момента няма човек с, каквото и да е положение в обществото, който може да си позволи да каже публично, че "Бангаранга" е боклук, а Дара, употребен полуфабрикат. Моментално ще бъде остракиран по всички линии. Ще си изгуби работата, най-малко, а как ще бъде овъргалян в пух и пера от онези с единствения достъп до медиите. Правилните медии. Дали аз мисля, че парчето е тъпо? Хм...
Песента е спонсорирана и промотирана през Държавата, лансирана от Националната телевизия и е победител на конкурс в Райха (Виена). Това е положението.
Най-известната военна песен в света е "Лили Марлен". Оригиналното й заглавие е "Момичето под фенера". Тази романтична песничка обаче символизира блицкрига на н@цистките пълчища. Така ли да ги наречем?... Забележете сега, и в "Лили Марлен" има българска връзка. Композиторът й Норберт Шулце е женен за българската кинозвезда в Германия Ива Ваня (Сладоледената кралица). Хей, тя е мис Берлин (1930-а) и страхотна ездачка. Все едно, наше момиче, както се казва. Иванка Янакиева - на преден план. Но за песента. През август 1941 г. радиостанцията на окупационните немски войски „Soldatensender Belgrad“ („Войнишко радио Белград“) започва да я излъчва за Африканския корпус на маршал Ромел. От нея вече са продадени милион и половина! копия. Плочата в Белград я домъква един лейтенант тарикат от Виена (ах, тази Виена).
Обаче самият Гьобелс я спира. Не била достатъчно бодра, а депресираща и съдържаща упадъчно не-немско поведение. Тоест, няма достатъчно Бангаранга в нея. Певицата Лале Андерсен е заплашена направо от концлагер заради това. Но Шулце, мъжът на нашето момиче, й вкарва маршов ритъм и пак сме в Играта. Направо първо място, ако имаше Евровизия. Ами да, излива се опустошителен зрителски (слушателски) вот. Германските момчета по фронтовете и съюзниците им пращат милиони писма с молба да им я пускат по радиото.
И сега идва смешката, Голямата смешка. Още през 1941 г. песента става изключително популярна и сред британските войници в Африка, включително сред австралийските и новозеландски войски, което причинява голямо объркване в командването, защото песента се превръща едва ли не в химн на 8-а британска армия, сражаваща се срещу Ромел. Става хит и за полуумните американци, защото пък те я свързват с единствената Марлен, за която са чували - онази, Дитрих.
Но да чуем малко от текста в изпълнение на Ива Ваня за "Телефункен".
"В нашата казарма до входната врата,
един фенер висеше и свети ощ в нощта,
ний двама ще се срещнем пак,
там под фенера в нощний мрак,
със теб Лили Марлин 2.
Двете наши сенки се сливаха в една,
силната ни обич личеше тъй сама,
и всички нек ни видят пак,
там под фенера в нощний мрак,
със теб Лили Марлин 3.
Там прозвуча тръбата, зарята почва веч,
другарю ето идвам, аз знам три дни арест.
О колко исках да съм с теб,
дано се видим в близък ден,
със теб Лили Марлин..." И т.н.
Аре сега си представете, че киселият Степан или някой друг изтърван копелд@к беше написал във вестник Völkischer Beobachter, че парчето е тъпа боза. По-хубаво от "Бангаранга", но пак там. Щяхме да гледаме един фенер над входната врата до безкрай. Като днес. Райх!
Няма коментари:
Публикуване на коментар