В навечерието на Мондиал 2026 историите около близо стогодишното пътешествие на футбола през най-популярния турнир са актуални. А някои не са особено популярни и имат нужда от разказване.
Тази на Ернст Вилимовски е една от най-сложните във футбола. Ако не сте чували за него - напълно разбираемо е. А би трябвало да сте чували и да знаете историята на един легендарен и едновременно ненавиждан и отречен от собствената му родина играч.
Това е човекът, който вкарва четири гола в един мач срещу Бразилия на световно първенство. Единствен в историята на Мондиали.
Вилимовски е и футболистът с най-доброто съотношение между голове и изиграни мачове в историята на световните първенства. Освен това държи рекорд на шампионатите на планетата цели 56 години.
Ернст е футболист, който в един мач отбелязва 10 гола. Той все още има и рекорда за най-много попадения в един сезон за Купата на Германия. Според различни източници през кариерата си е отбелязал близо 1 000 гола. Не е ясно дали е така, защото статистиките в неговото време не са били на нивото на сегашното.
Всичко това е визитката на един играч, чието име днес мнозина дори не познават.
Но неговият живот не е просто футболна биография. Това е разказ за разделена идентичност, спорна национална принадлежност, митове, обвинения и решения, взети в едно от най-тежките времена в световната история.
Името му е Ернст Вилимовски, като дори около него има спор. Роден е през 1916 г. в Силезия, където националната принадлежност винаги е била сложен въпрос. Майка му е германка, самият той израства с немски език, а родният му град Катовице тогава е под германско управление. Днес историческата област се намира главно в югозападна Полша, като малки части попадат в Чехия и Германия. Рожденото му име Ернест Вилимовски. Впоследствие отпада "е" от първото и се добавя едно "л" към фамилията.
В първите години от живота му Горна Силезия е германска територия. След Първата световна война, през 1921 г., тя преминава към Полша. През 1939 г., при Третия райх, отново става част от Германия, а след Втората световна война пак е върната на Полша.
Семейната история на Вилимовски също показва колко заплетена е неговата идентичност. Баща му загива, докато се сражава за Германия. По-късно вторият му баща го осиновява и му дава фамилията Вилимовски. Той пък участва в силезки въстания, подкрепяни от Полша.
Затова и въпросът - поляк, германец или силезец, няма лесен отговор. Смята се, че самият той е бил най-силно привързан към Силезия. Говорел е местния език и е играл за отбори от региона. Силезия няма своя държава, но има ясна културна и идентичност.
Безспорното в неговата история е футболният му талант. Вилимовски обикновено играе като ляв нападател, макар да използва по-силно десния си крак. На терена обаче често не стои на една позиция. Движи се свободно, търси пространства, използва скоростта си и най-вече убийствения си завършващ удар.
Още в юношеските години бележи с лекота.
През април 1934 г. дебютира в мъжкия футбол за Рух Велке Хайдуки, днес познат като Рух Хожув. Само месец по-късно вече е повикан в националния отбор на Полша. Тогава е едва на 17 години. Преди да навърши 20, на два пъти става голмайстор на полското първенство. В първия си пълен сезон вкарва 34 гола в 21 мача и извежда Рух до титлата. Общата му статистика за клуба е впечатляваща: 113 гола в 86 шампионатни мача. С него Рух се превръща в най-силния отбор в Полша през този период и печели общо 4 титли.
Вилимовски прави 14 хеттрика в първенството и 35 във всички турнири. През май 1939 г. срещу Унион Туринг Лодз вкарва 10 гола в един мач.
Около него има и много легенди. Една от тях гласи, че след като вкарал три гола преди почивката, се обзаложил със зрител за златен часовник, че през второто полувреме ще отбележи още седем. Най-вероятно това е мит, но при Вилимовски границата между факт и легенда често е размита.
Говори се още, че е вкарвал хеттрик за две минути. Че имал шест пръста на десния крак. Че винаги напускал терена последен, защото искал да чуе аплодисментите на публиката. Че веднъж се напил след мач и подписал три професионални договора на място. Има и твърдение, че е бил наказан от полския национален отбор заради пиянска проява по време на мач на Рух.
Самият Вилимовски отрича това и смята, че е бил жертва на отношение срещу силезците. Наказанието обаче е факт и заради него той пропуска олимпийския футболен турнир в Германия през 1936 г., където Полша завършва четвърта.
Някои от обвиненията срещу него трудно се оценяват днес. Описван е като арогантен, прекалено самоуверен и склонен да прави ефектни номера с топката, вместо да играе за отбора. Но голяма част от тези оценки идват след събитията, които по-късно променят начина, по който Полша гледа на него.
Между 1930 и 1938 г. страната изиграва само един мач на световни първенства. По-късно участва в още осем Мондиала и записва 37 срещи, като през годините разчита на имена като Гжегож Лато, Збигнев Бонек и Роберт Левандовски.
Въпреки това само трима футболисти имат повече голове за Полша на световни първенства от Вилимовски. А той има само един мач!
Това се случва през 1938 г. във Франция. Полша играе срещу Бразилия в първия кръг (играе се на директни елиминации).
Вилимовски вкарва четири пъти в един от най-драматичните мачове в историята на турнира. Бразилците печелят с 6:5 след продължения, но именно полякът остава голямата фигура в срещата.
След мача бразилският халф Мартин Силвейра казва: "Ако някой твърди, че поляците не могат да играят футбол, ще го наплюя в лицето".
Никой друг футболист не вкарва повече от четири гола в един мач на Мондиал до 1994 г., когато Олег Саленко отбелязва пет срещу Камерун. Никой никога не е вкарвал четири на световната суперсила Бразилия, в мач на Мондиал.
И така до днес Вилимовски има най-доброто съотношение голове към мачове сред всички играчи, участвали на световно първенство. Четири в един двубой!
По онова време Полша изглежда като страна с голям футболен потенциал, а Ернст е най-ярката звезда. През 1938 г. Италия побеждава Унгария с 4:2 във финала на световното първенство в Париж. Година по-късно Полша също побеждава унгарците със същия резултат във Варшава. Поляците изостават с 0:2, но правят обрат. Вилимовски вкарва хеттрик и затвърждава статута си на национален герой. След края на мача феновете го изнасят на ръце. Вече има 21 гола в 22 мача за Полша.
Този мач се играе през август 1939-а и е последен на полския тим за доста дълго време, след като през септември 1939-а Германия влиза в Полша с армията си и започва най-кървавият конфликт в историята на човечеството - Втората световна война.
Покойният журналист Анджей Говаржевски казва за него: "Без съмнение той беше най-добрият полски футболист в историята. Ако Световното първенство през 1942 г. се беше провело, днес можеше да говорим не за Пеле, а за него".
Мондиал през 1942-ра обаче няма - войната го проваля.
А заради нея Вилимовски и много други силезци са изправени пред почти невъзможен избор. Да се определят като поляци или като германци. Футболистът избира германско гражданство, както правят и много други хора в региона. За едни поляци това е начин за оцеляване. За други е предателство.
Този избор му носи и привилегии като част от "фолксдойче", тоест човек с германски културен произход. Позволява му и да продължи да играе футбол. Променя името си от Ернест Вилимовски на Ернст Виллимовски, с две "л", и се премества в Саксония.
По-късно играе за Мюнхен 1860. През 1942 г. вкарва 14 гола в турнира за Купата на Германия и помага на отбора да спечели трофея.
Това постижение остава рекорд и до днес.
Приема и повиквателна за националния отбор на Германия. По време на Втората световна война този тим продължава да играе срещу окупирани или неутрални страни. Тези мачове служат и на нацистката пропаганда. Новият нападател на Бундестима отново бележи често: 13 гола в осем двубоя. Сред тях са четири попадения при победа с 5:3 над Швейцария през 1942 г.
Голямата звезда на Германия Фриц Валтер казва за него: "Той вероятно е единственият футболист в света, който вкарва повече голове, отколкото положения има".
Вилимовски играе за Германия и в родната си Горна Силезия. Вкарва при победа със 7:0 над Румъния пред повече от 50 000 зрители. За мнозина това е болезнена картинка: Футболистът, който доскоро е герой на Полша, вече носи фланелка със свастика. Именно тази връзка с нацисткия режим дамгосва името му завинаги.
Според някои версии той е бил притиснат да играе за Германия, за да помогне за освобождаването на майка си от лагера в Аушвиц. Но след войната подобни обяснения не променят отношението към него в Полша.
Статистиките му са заличавани, постиженията му са омаловажавани, а полската преса го представя като психически нестабилен и като алкохолик. В родината си е отхвърлен и наричан предател.
След войната Вилимовски остава в Западна Германия. Продължава да играе още няколко години, основно в по-ниски дивизии.
Умира през 1997-ма на 81 години.
Полският писател Збигнев Рокита, който също е от Силезия, казва пред The New York Times:
"От полска гледна точка той, разбира се, беше предател. Той предаде Полша. Но от гледната точка на неговото семейство и общество оценката е различна."
Наследството на Вилимовски остава трудно за еднозначна оценка. Днес е лесно да се произнесе присъда, но е трудно да се разбере напълно в какви условия е живял и какви избори е имал.
Общинският съветник от Хожув Гжегож Йошко твърди:
"Полската преса във Варшава го наричаше нацист, германската преса го наричаше "Polack"(човек от полски произход).
Как тогава да кажем дали се е чувствал повече поляк, германец или силезец? Или е бил просто човек, който се е опитвал да оцелее във войната?"
Дори името върху надгробната му плоча в Карлсруе носи спор. Там пише Ернст Вилимовски. Това не е нито оригиналното му полско малко име Ернест, нито по-късната германска фамилия Виллимовски.
Най-много признание Вилимовски получава в Хожув, в силезкия регион. Там има стенопис, посветен на него, както и детски футболен турнир с неговото име. В Полша обаче отношението към него остава разделено. Анкета на спортния сайт "Sportowe Fakty" от 2023 г. показва, че 57 процента от читателите смятат, че Вилимовски трябва отново да бъде признат като важна фигура в историята на полския футбол. Но 43 процента не са съгласни. Това е почти половината от анкетираните.
Така Вилимовски остава една от забравените големи фигури на европейския футбол. За едни той е изключителен нападател, чието име заслужава място сред най-великите. За други е човек, когото историята не бива да възпява. Истината за него остава някъде между футболната слава, войната и сложната съдба на хората, разделени между няколко идентичности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар