От тъмата на сърцето: Тя не чакаше герои, превърна се в историята, за която дори не мечта

Бони Тайлър доказа, че сърцето, стигнало веднъж до тъмнината, никога не изгасва напълно, то просто продължава да свети в песните, които е оставило след себе си 

 

Има гласове, сякаш родени от буря, гласове, които прорязват тишината и оставят диря, която времето няма да заличи. 

Такъв глас владееше Бони Тайлър. Дрезгав като вятър над уелските хълмове, силен като вяра, която нищо не може да сломи. От скромно общинско жилище в Нийт до най-големите сцени на света, тя извървява път, който малцина смеят да мечтаят. На 75 години сърцето ѝ спря да бие, но песента, която го носеше, ще ехти отвъд времето. Защото истинските легенди не си отиват, те просто се превръщат в мисъл, дума, сълза, спомен, песен... Бони не чакаше герой, сама се превърна в такъв.

Историята на тази завладяваща жена започва в едно малко общинско жилище в уелско градче, където малкото момиченце Гейнър Хопкинс расте с мечта, различна от съдбата, начертана за деца от нейния произход. Носи плочи в найлонови торбички до дома на леля си, за да ги слуша с братовчедите си, влюбена е в рока, докато повечето момичета около нея слушат съвсем друга музика.

Тайлър израства с пет по-големи братя и сестри. "Определям себе си като момиче от работническата класа и никога не съм спирала да работя", казва тя пред "Гардиън" през 2013 г. "Поемам ужасно много участия, защото чувствам, че други хора биха искали да им се предложи това, което се предлага на мен. Не мога просто да го отхвърля, да спра и да се откажа."

Съдбата ѝ "проговаря" в клуб в Суонзи. Импресариото Роджър Бел я забелязва след като Гейнър седем години се изявява по мрачни клубове и задимени работнически барове, докато през деня работи в магазин. По онова време тя няма големи амбиции, но той вижда нещо, което дори самата тя не подозира.

Пътят към Лондон води до първия ѝ сингъл Lost in France през 1977 година и поява в култовото музикално предаване Top of the Pops. Дори тогава обаче тя мечтае за нещо по-дръзко, по-рокаджийско.

Именно RCA, лейбълът на самия Елвис Пресли, ѝ дава втори шанс, но с едно условие: да смени името си. Дотогава известна като Шерийн Дейвис, тя си купува вестник и с молив в ръка си съставя списъци с имена и фамилии, докато не се ражда комбинацията, която ще влезе в историята на музиката - Бони Тайлър.

Пет години по-късно се ражда и песента, която променя живота й и историята на рока. Композиторът Джим Стайнман представя на Бони Total Eclipse of the Heart  на пиано в Ню Йорк и я изпълнява цялата. Тайлър си спомня, че изпаднала в шок, не можела да повярва, че песен с подобна мощ е предназначена за нея. Оригиналната версия е цели 8 минути, толкова дълга, че тя се съмнява дали изобщо ще стигне до радиото. Но съкратената четириминутна версия завладява света, задържайки се две седмици на върха във Великобритания и цели четири в Америка.

"Мисля, че тя е един от най-страстните гласове, които съм чувал в рокендрола след Джанис Джоплин", казва Стайнман в интервю за Би Би Си от 1983 г. Други я определят като "женският Род Стюарт" заради дрезгавия ѝ вокал.

Хитовете следват един след друг - Holding Out for a Hero, It's a Heartache, Together. Три пъти е номинирана за "Грами". През 2013 година застава на сцената на "Евровизия" като представител на Великобритания.

Внасяйки впечатляващо чувство за драматизъм във вокалните си изпълнения, Тайлър е на върха на славата си с Holding Out for a Hero - друга песен на Стайнман - показваща различна, но също толкова забележителна страна на нейното артистично майсторство.

Сътрудничеството ѝ с Джорджо Мородър от 1984 г. Here She Comes, носи на Тайлър третата ѝ номинация за "Грами" за две години. Междувременно продължава и работата със Стайнман, който е изпълнителен продуцент на албума от 1986 г. Secret Dreams and Forbidden Fire.

На следващата година тя се появява в аудио адаптация, режисирана от легендарния Джордж Мартин, на класиката на нейния сънародник Дилън Томас Under Milk Wood, заедно с Том Джоунс, Антъни Хопкинс, Алън Бенет и други, с музика от Елтън Джон.

Популярността й във Великобритания и САЩ започва да намалява, но тя остава абсолютна звезда в Европа, с албума от 1991 г. Bitterblue, продуциран от друга легенда  - Дитер Болен, който оглавява класациите в множество страни. Последващите албуми от 90-те години също са успешни на целия континент, а двуезичният презапис от 2003 г. на Total Eclipse of the Heart с френската звезда Карийн Антон е огромен успех във Франция и остава 10 седмици на първо място.

Успехът ѝ прави Тайлър естествен избор за представителката на Обединеното кралство на "Евровизия", но нейният проект от 2013 г. Believe in Me не привлича вниманието и тя успява да се класира само на 19-то място от 26 държави. 

"Сигурна съм, че много хора ще бъдат разочаровани, но наистина се насладих на преживяването си на Евровизия", казва тя след резултата. "Направих най-доброто, което можех, с една страхотна песен. Не се чувствам потисната."

Никой не се сърди и не обвинява Бони. Напротив, тя продължава да получава награди и да работи още по-усилно.

Признанието идва и от Бъкингам. През 2022 година е включена в последния списък за почетни отличия на кралица Елизабет Втора, а година по-късно самият принц Уилям ѝ връчва орден за заслуги към музиката. Момичето от общинското жилище признава, че никога не си е представяло подобна чест.

Същата година публикува и автобиографията си Straight from the Heart, описвайки пътя си от срамежливо момиче до звезда.

"Майка ми ме възпита да вярвам в себе си", казва тя пред Би Би Си миналата година. "Бях много срамежливо малко момиченце, но преодолях това, защото обичам да пея."

Тази година песента, направила я легенда, достига невероятния един милиард стрийма в Spotify, а видеото в YouTube събира над 1,3 милиарда гледания. И след 43 години изпълнения на живо тя така и не спира да я обича.

Зад блясъка на сцената остава една по-тиха, лична история, изпълнена с много болка, но и много любов. Бони и съпругът ѝ, строителният предприемач Робърт Съливан, са заедно от 1973 г. Съливан също е достатъчно популярен - представя Великобритания и отбора по джудо на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г.

Двамата прекарват годините си между Португалия и уелския град Мъмбълс, разделяйки времето си между няколко дома по света, притежават общо 22 жилища.

Бони и Робърт нямат деца. На 40-години Бони претърпява спонтанен аборт, след като дълго опитва да забременее. Трагедията е голяма. След години, в които кариерата ѝ винаги е на първо място с обещанието "следващата година ще се случи", тя вече няма надежда. Загубата я тласка още по-дълбоко в работата, но по-късно тя ще каже, че двамата са щастливи такива, каквито са.

"Просто си мислехме, че не е писано да бъде", казва Тайлър пред "Гардиън". "И без това имам голямо семейство. Имам пет кръщелници, 16 племенници и племеннички и 12 праплеменници и племеннички, така че няма недостиг на деца в живота ми."

Бони покори музикалния свят, получи слава, която никога не е мечтала - момичето от работническата класа просто е "бачкало". Ехото на този глас ще остане завинаги в паметта на няколко поколения. Бони Тайлър доказа, че сърцето, стигнало веднъж до тъмнината, никога не изгасва напълно, то просто продължава да свети в песните, които е оставило след себе си. Истинските истории не свършват с последния такт, те просто чакат следващото сърце, готово да ги запее.

 Галина Чолакова, Life.dir.bg