На 20 септември 2026 г. в Русия са планирани парламентарни избори за долната камара на Държавната дума.
За Запада това е удобен момент за дестабилизиране на Русия и съставяне на приемливо за него правителство. Разчита се, че ударите по граждански обекти и жертвите сред хората ще предизвикат силно социално напрежение и разединение сред руското общество, което ще направи Русия неуверена, уязвима и затова ще бъде принудена да приеме мир при условията на Запада. Именно зад този замисъл се крият действията за дестабилизация на страната, съсредоточени в три основни направления – политическо, икономическо и военно.
Главната политическа цел е създаване на недоверие в днешното ръководство на Русия, показвайки неговата нерешителност и неспособност да приема смели и решителни действия спрямо Запада и Украйна. За постигането ѝ се използва мощна информационна кампания в медиите, включваща активна пропаганда, че предстои сигурен провал на президента Путин на предстоящите избори, че те неминуемо ще бъдат фалшифицирани и затова ще предизвикат масови протести. Разпространява се измислено брожение в армията и се правят опити за създаване на паника в търговската мрежа. Твърди се, че в тази дейност взема участие и либералната прослойка в руското общество, запазила част от позициите си от 90-те години на ХХ век и имаща влияние върху държавното управление и част от медиите.
Интересно е, че в политическия хор участват и хора с авторитет, например американският икономист и политически наблюдател Пол Крейг Робъртс. Според него „наивни и доверчиви хора в Кремъл са излъгани в Анкоридж, така като и с Минските споразумения“. Ако това е така, то би трябвало в Москва да стоят и да чакат Тръмп да изпълни вербално договореното там на 15 август 2025 г. Това обаче изобщо не е така. Русия активно използва времето след срещата за укрепване на икономиката, военнопромишления комплекс (ВПК) и въоръжените сили, без да прекратява бойните действия. Фактът, че американската страна не изпълнява поетото обещание, се обръща в неин минус. В интервю за руската телевизия Владимир Путин заяви, че схемата, договорена в Анкоридж, вече не е валидна, защото президентът Тръмп не може да изпълни обещаното или просто е излъгал събеседника си, според Пол Робъртс. Това не означава, че вратата за преговори е затворена. Те могат да се възобновят, но вече при условията на Москва.
Едва ли е необходимо да се анализира икономическия натиск на Запада върху Русия. Той е добре известен, но може би нов момент е намерението му още по-активно да се противопостави на руския танкерен флот. Естествено е тя, след толкова заплахи, да предприеме мерки за защита – една от тях силно изненадва английска група спецназ, когато на борда на наблюдаван от тях танкер забелязват монтирана 14 мм картечница „Корд“, т.е. на пиратските действия на Запада ще бъде оказана въоръжена съпротива.
Политическият и икономически натиск успешно се комбинират с военен. В края на юни, съгласувано със Запада, президентът Зеленски утвърди секретна стратегическа операция „40-дневна операция за влияние“, предвиждаща извършване на серия покушения срещу военни и граждански ръководители и нанасяне на удари по жизненоважни енергийни и промишлени обекти в дълбочина на руската територия, включително по Крим и транспортните връзки с него. Последното има пряко отношение със снабдяването и боеготовността на Южната групировка войски, и тази, развърната на полуострова. Военен натиск върху Русия оказа и групата Г-7 на срещата си във Франция. Едно от решенията ѝ за предоставяне на крилати ракети с далечен обсег на Украйна, а по-късно и на балистични, е твърде опасно. Това означава доставка на английските „Storm Shadow“ и френските „SCALP-EG“, както и увеличаване на комплектуващи елементи за „украинската“ крилата „Фламинго“. Всъщност тя е разработка на британско-емиратската компания „Milanion Group Ltd“ и е известна с индекса FP-5, но се представя като постижение на украинската фирма „Fire Point“. Аеродинамичната ѝ компановка е английска, а според "Фигаро" системата за управление с модул за насочване по сигнал от космическа навигационна система и защитата от въздействието на радиоелектронно противодействие са на френската фирма „Preligens Safran“. Те се доставят на Украйна като отделни елементи и се използват при производството на модернизиран вариант на ракетата FP-9. Според интернет-изданието „Military Watch Magazine“ на 2 юли се извършва опитна стрелба с нея по Москва. Всъщност това е първи удар с ракетата, извършен от разстояние 800 км, но е унищожена от ЗРК С-400 „Триумф“. Опасността е сериозна, поради което от месец май около Москва се изграждат пет нови позиционни района за С-400.
Наскоро НАТО обяви конкурс за разработване на методи и средства за удари по руски военни летища, в това число стратегически. Това е опит за политически натиск, но евентуалното му осъществяване създава възможност за въздействие върху въздушния компонент на руската ракетно-ядрена триада. Очевидно е, че решението на Г-7 и обявения конкурс от НАТО водят до ескалация на конфликта. Същото значение има и желанието да се легализира положението на съветниците от НАТО в Украйна. Още от 2014 г. в Украйна присъстват немалък брой съветници, но стават все по-чести исканията за легалното им пребиваване, което означава настаняване на Алианса в Украйна. Нека напомня, че специалната военна операция (СВО) започна, за да не се допусне приближаване на НАТО до руската граница и, ако това се осъществи, сблъсъкът НАТО-Русия ще стане реалност. Изглежда ненапразно президентът Тръмп е дал съвет на европейските си колеги на срещата в Анкара – да правят каквото искат, но да не допуснат ядрена война. В този аспект интерес представлява искането на вицепрезидента Джей Ди Ванс към Украйна. Сред превземането на Константиновка, по информация на британския в. "Таймс", той е настоял украинската армия изцяло да премине към отбрана и да не предприема контраатаки. Това е признание, че тя изпитва сериозни трудности на фронта и че в САЩ се опасяват той да не се разпадне. Твърде е възможно, ако се стигне до разпад, НАТО да предприеме действия за недопускането му. Едно от тях е посоченото намерение за легализиране на натовските наемни специалисти в украинската армия.
Принос за натиска срещу Русия има и срещата на НАТО в Турция. В приетата декларация се потвърждава, че Русия е „постоянна заплаха за евроатлантическата сигурност“. Взето е решение обикновеното патрулиране във въздушното пространство над Прибалтика да се превърне в полети с пълна бойна готовност. Обсъждана е възможността за изграждане на единна система „Kill Web“ за наблюдение на руската и белоруска граници. Генералният секретар Марк Рюте обявява „инициатива за безпилотни летателни апарати“ (БЛА), съгласно която ще се заделят 40 млрд. евро за отбрана от тях, т.е. за изграждане на система за ПВО покрай двете граници. На срещата е съгласувана финансова помощ за Украйна от 70 млрд. долара за тази и следващата година и се договаря увеличаване възможностите на ВПК. Но, според Politico, възникват разногласия между НАТО и ЕС по въпроса за производството на въоръжение. НАТО настоява за развитие на трансатлантически ВПК, докато ЕС е за финансиране на собствената военна промишленост. Важно доказателство за ускореното ѝ развитие са публикуваните данни от "Файненшъл таймс" - през 2020–2021 г. в Европа са построени военни заводи на обща площ 790 хил. кв. м., а през 2024-25 г. площта нараства на 2.8 млн кв.м. Такива заводи се строят за използване продължително време и с увереност, че продукцията им ще бъде изкупувана. Следователно разговорите за милитаризация на ЕС имат сериозно основание, което се потвърждава и от факта, че фирми като немската „Rheinmetal“ и френската „Thales“ ще строят предприятия в Литва, Украйна, Румъния и България, т.е. близо до бъдещия театър на военните действия. Великобритания, Франция и Германия се обявиха за разработване на ракетен комплекс с обхват 2 000 км на стойност 50 млрд евро, но без американско участие. САЩ обаче настояват за производство по лиценз в ЕС на тяхно въоръжение и първият пробив вече е факт - „Lockheed Martin“ и „Rheinmetall“ започват съвместно производство в Германия на ракетен комплекс ATACMS. Водят се преговори за производство в ЕС и на американската ракета „въздух-въздух“ AIM-120 AMRAAM.
Отделно милитаризацията на Германия също е в ход. Увеличаването на военния бюджет, намерението за изграждане на най-силната армия в Европа, призива за въвеждане на наборна служба, производството на бойна техника от автомобилни гиганти и желанието за производство по американски лиценз на крилати ракети „Томахоук“ и зенитните от ракетен комплекс „Пейтриът“ са съществени елементи от военната подготовка на Европа. Посочените данни показват не само превръщането на ЕС във военнопромишлен тил на бъдещото НАТО-3, но и средствата, използвани за натиск върху Русия в навечерието на парламентарните избори.
САЩ/НАТО, независимо от разговорите за мирно уреждане на украинския конфликт, желаят продължаване на войната, под прикритие на която ЕС/НАТО да продължат укрепване на военния и промишления си потенциал. Те активно създават нови ударни средства и проверяват ефективността на тактиката за използването им. Ето пример. Наскоро пленен украински боец разкри дистанционно участие на европейски/натовски специалисти в бойните действия. По думите му, на група украински оператори е била поставена задача да подготвят за излитане определен брой американски БЛА „Хорнет“, комплектувани с изкуствен интелект. След старта управлението им се поема от специалисти, намиращи се на стотици километри от Украйна. Звучи невероятно, но американската космическа свързочна система „Старлинк“ прави такива удари напълно възможни. Дори от планетарна дистанция, защото 10-те хиляди спътници на системата осигуряват необходимата свръзка и видео информация за това.
Към края на ХХ век системите за космическо разузнаване направиха бойното поле като шахматна дъска, на което всички елементи от бойния ред на противника са видими. Посоченият пример с дистанционно управление на БЛА от голямо разстояние показва, че глобалните информационни системи (свръзка, разузнаване, навигация) придават нов характер на войната - тя все повече наподобява компютърна игра. В това отношение изводът на руски специалисти, повторен наскоро и от президента Путин, е верен – в съвременната война ще доминира армия, която притежава ефективна безпилотна авиация, успее с нея да завоюва превъзходство във въздушното пространство над фронта и да нанася точни удари в тила на противника. Тази реалност налага създаване и на средства за откриване и прехващане на БЛА. За тази цел в Русия вече се използват БЛА-прехващачи с изкуствен интелект. С тях се комплектуват мобилни групи, обединени със системата за ПВО на страната. Резултатът е впечатляващ – при ударите със стотици украински БЛА през нея се промъкват единици. За автоматична защита на отделни обекти са създадени и се внедряват различни средства. Едно от тях е автоматичната артилерийска установка „Цитадела“, обслужвана от един човек. Тя сама открива, разпознава и унищожава влитащи БЛА. Използването на такива средства за борба с БЛА са нов и твърде важен елемент от съвременната война. Именно „компютърният ѝ характер“ и автоматизираните средства за защита вече определят новото качество на съвременните армии.
Отговорът на Русия на предприетите от Запада действия е в същите три направления. Един от начините за политическо стабилизиране на страната е изолиране на запазилата се либерална прослойка от 90-те години. При друг президент това би могло да се постигне с безкомпромисни действия, които обаче неминуемо биха предизвикали желаната от Запада дестабилизация на страната. Президентът Путин е приел друг подход – неговото решение е постепенна замяна на управляващия елит с кадри, изявили се в хода на специалната военна операция. В края на юни бе проведен конгрес на партията „Единна Русия“, в който участва и президентът Путин. Той потвърди, че „военнослужащите са истинския елит на Русия" и призова да им се създадат условия, за да заемат водещи позиции в управлението на икономиката и политиката, т.е. за назначаването им в изпълнителната власт и избирането им в парламента - посочва се, че около една четвърт от имената в изборните списъци ще бъдат на участници в СВО. Това са хора, преминали обучение по програмата „Време на героите“ и доказали своите качества. Идеята е именно с тях да се подмени либералната прослойка в държавното управление и с това да бъде предотвратен замисъла на Запада да я използва за дестабилизиране на страната и в бъдеще. Противодействието на икономическите и военни заплахи на Запада продължават както и досега – укрепване на икономиката, развитие на ВПК и продължаване настъплението на фронта. В началото на юли, в навечерието на срещата на НАТО в Анкара, президентът Путин се появи на един от командните пунктове на Обединената групировка войски във военна униформа, което прави твърде рядко.
Това е сигнал към Запада, че мир в Украйна не може да има при негови условия и че Донбас ще бъде руски.
Всъщност след превземане на град Константиновка, един от най-добре укрепените райони, и прочистването на град Лиман и силно укрепения район около него от останалите там украински бойци, битката за последната укрепена агломерация Краматорск-Славянск става непосредствена. Овладяването ѝ налага неутрализиране на украинските ВПК, енергосистема и транспорт. Именно такава цел преследва Русия с нанасяните напоследък масирани удари по Киев и околността му. Там са съсредоточени най-важните предприятия от ВПК, защото в Киев са уверени, че те са под закрилата на мощна ПВО. Ударът от 6 юли показва, че тя изобщо не е такава – през нея преминаха 23 балистични, шест хиперзвукови крилати ракети и повечето от 429-те дрона – унищожени са заводи за производство на ракети „Фламинго“ и склад с компоненти за тях, а два дни по-късно престана да съществува и завод „Самсунг-Украйна“, специализирал се в производство на части за ракетите „Фламинго“ и за БЛА самолетен тип. Същият ден бе унищожен огромен секретен склад за зенитни ракети във Вишневое, предградие на Киев. Детонацията унищожи сградите на няколко околни улици и се наложи Канада спешно да изпрати в Украйна последния си резерв зенитни ракети от ЗРК „Пейтриът“.
Западни медии като "Асошиейтед прес" и "Ройтерс" определят ударите като „целенасочена ескалация преди срещата на НАТО в Анкара“. Възможно е обаче и друго обяснение – Русия се стреми да разреши проблема с Украйна преди готовността на НАТО/ЕС за война с нея. В това отношение интересен е фактът, че за руската наборна част от въоръжените сили няма никаква информация, а вниманието е насочено само към професионалната в специалната военна операция. Може с достатъчна вероятност да се допусне, че тя готви наборната си армия за съвсем друга война, примерно като тази, за която разказва плененият украински боец.
След година Русия ще развърне космическата свързочна система „Расвет“, аналог на „Старлинк“, и вече внедрява във войските командно-информационна система „Свод“ - с тях тя ще има възможности, с които днес експериментира НАТО. Русия няма обслужваща страна, каквато е Украйна за НАТО, но за дистанционни удари има Калининград. Ненапразно Алианса силно желае да го унищожи, но, според президента Путин, този, който посегне на Калининград, ще се превърне в пепел. Чрез използване на тактическо ядрено оръжие. Навярно и за такива действия се готви наборната част на руските въоръжени сили. Очевидно е, че Западът ще продължи да оказва всякакъв натиск върху Русия не само до септември, но и след него, но е сигурно, че няма да дочака нейната дестабилизация.
О.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар