Президентските избори в България имат всички характеристики на великата творба на Шилер „Коварство и любов“.
История за чест и дълг, за истина и за лъжа, за партийни интриги и подмолни коварства.
В същото време 35 -годишните кадрили и водевили на „Дондуков“ 2 доказаха, че да станеш президент в България изглежда фасулска работа. Не случайно на всички избори за държавен глава неизменно се явява и гражданинът Йоло Денев.
Но въпреки наложилото се клише, че президентът е декоративна фигура със символични правомощия, всъщност държавният глава, дори и случайно да е станал такъв, се оказва ключова фигура в преломни исторически моменти на държавата.
Големият президентски кадрил започна с д-р Жельо Желев. По времето на Живков той твърди, включително и в писмена форма, че е философ-марксист и прилежно изучава „Капиталът“ на Карл Маркс, в който германският философ и социолог крои планове как презрените парии и робите на труда да сринат „без пощада старий и гнилий строй“.
Но, както беше философ-марксист, така след 10 ноември 1989 г. д-р Желев внезапно се преквалифицира във философ-антикомунист, яростен апологет на същия този стар и гнил строй. И като такъв оглави опозицията, а накрая и държавата, спечелвайки изборите за президент. Това стана с ценното съдействие на реалния лидер на БСП Андрей Луканов, който бе замислил коварен план да даде декоративния президентски пост на опозицията за успокояване на страстите, като президентските правомощия бяха своевременно орязани. За по- сигурно срещу Желев беше изправена абсолютно неизбираемата двойка Велко Вълканов и Румен Воденичаров.
И ето ти Желев президент!
Нововъзникналата му любов към демокрацията не му попречи коварно да свали от власт през 1992 год., правителството на СДС, който го избра за държавен глава и от прашната канцелария на БАН го прати в разкошната бяла къща на „Дондуков“ 2. "Превратът" бе осъществен с обвинения към синьото правителство, предложени на медиите на т. нар. „Боянски ливади“.
Междувременно новоизлюпеният пазарен фундаменталист, постави началото на съсипването на селското стопанство с безумната си идея земята да се върне на хората в реални граници. След масовата пропаганда на президента за реализирането на тази глупост, с помощта на т. нар. ликвидационни съвети, произвеждащите селскостопанска продукция кооперативи бяха ликвидирани, а около 6-7 милиона пълнолетни българи се сдобиха с около 2 млн. парченца земя, синори и ниви, с които не знаеха какво да правят. Това чудо смая до крайна степен селскостопанските експерти в света, които и досега се интересуват защо в България няма кооперативи, както е в Западна Европа, които да произвеждат по-качествени и по-евтини месо, плодове и зеленчуци. Сега когато влезем в големите вериги и видим, че 80 процента от продуктите са вносни, нека си спомним и тези исторически факти и ролята на президентската институция в тях.
Каквото повикало, такова се обадило. Дойде ред и на Желев да изпита любовта и коварството на върхушката на СДС. Тя му скрои хитър капан, принуждавайки го да се яви на предварителни избори за кандидат-президент за втори мандат в рамките на СДС срещу адвоката Петър Стоянов. Адвокатът спечели тъй като партийните структури вече не се подчиняваха на Желев, въпреки ореолът му на активен борец за демокрация и пазарна икономика.
Ако някой през лятото на 1996 год. беше казал на съвършено неизвестния пловдивски бракоразводен адвокат Петър Стоянов, че след няколко месеца ще е държавен глава на България, той щеше да го прати на лекар. Стоянов обаче още не знаеше за пъкления план на елита на БСП да провали Георги Пирински като претендент за лидер на столетницата, кандидатирайки го за президент през 1996 г. и знаейки, че като роден в САЩ той няма право на това. Последва бурен скандал и в последният момент той бе заменен от непознатия на червените бабички културолог проф. Маразов. Така Пирински бе отсвирен, а победата на Стоянов гарантирана.
Веднъж станал президент обаче бракоразводният адвокат попадна в сюблимна историческа ситуация и се държа на ниво. През зимата на 1997, проваленото, включително и с помощта на външни сили, социалистическо правителство на Жан Виденов подаде оставка. По конституция БСП имаше право да направи втори кабинет, но рискувайки да наруши конституцията и да попадне в хипотезата на импийчмънт, Стоянов вървя по ръба на закона и не издаде указа за втори социалистически кабинет, което би хвърлило страната в още по-голям хаос и безвремие. Това бе прието като нечувано коварство от червените, но получи огромната любов на сините. Така се стигна до сакралния 4 февруари, когато лидерът на социалистите Георги Първанов върна мандата и с тайни и досега договорки се премина към плавен преход на предаване властта на СДС.
Стоянов обаче танцува на падналия му от небето президентски пост само един мандат. През 2001 г. СДС загуби тежко парламентарните избори от току-що върналия се цар от Мадрид. В изблик на неудържимото си красноречие, както и в желанието да се сложи на победилата убедително царска партия, надявайки се да го подкрепи за втори мандат, нарече разгромените на изборите седесари „разбитите авари“. Това Костов никога не му прости.
Стоянов бързо изпита коварството на Командира, направил всичко възможно „предателят“ да не спечели втори мандат, въпреки че дори и като президент бат Петьо се обясняваше публично в любов към СДС и въпреки, че три месеца преди изборите имаше 70% одобрение според анкетите.
Уви. Стоянов хем бе изоставен от "разбитите авари", хем бе коварно измамен от царя, който вместо да гласува за него отиде демонстративно в къщата си в село Баня, давайки знак на НДСВ да пратят в шеста глуха горкия президент.
Така постът на държавен глава отиде на сметката на най-неочаквания кандидат Георги Първанов. Той като лидер на БСП току-що бе загубил тежко изборите от НДСВ и СДС и трябваше да подава оставка. Тогава Първанов смело изигра хода на отчаянието, оказал се впоследствие гениален, кандидатирайки се срещу Стоянов и другия син кандидат Богомил Бонев, който на свой ред коварно отмъкна половината избиратели на Стоянов.
И на принципа, че когато двамата се карат, третият печели Георги Първанов стана най-неочакваният, включително и за самия него, държавен глава. Това за сетен път потвърди максимата, че всеки може да стане президент при определено стечение на политическата ситуация и правилно подреждане на звездите. Само на Йоло Денев досега не му излиза късмета.
Така злополучният лидер на БСП пак подаде оставка, но вече за да изкара два спокойни и сравнително успешни мандата на „Дондуков“2. Да създаде Тройната коалиция, да подпише за американските бази в България и да постигне непостижимото – да принуди СДС да гласува за БСП, за да не стане националистът Сидеров президент.
После звездите се извъртяха към Росен Плевнелиев. Един успешен предприемач и нелош министър на регионалното развитие, който в сравнение с министрите от първия кабинет на Борисов, събирани по бензиностанциите, изглеждаше най-нормално. Но изглежда натрупа прекалено голям личен рейтинг и бе пратен от Вожда на заслужен отдих в санаториума на „Дондуков“2 .
Като президент Р. Пл. обаче беше пародия. Най-хубавото на мандатът му бе, че не ни вкара във война с Русия с безкрайните си отегчителни словесни тиради към „империята на злото“. Въпреки петгодишната президентска клоунада, той гарантирано щеше да спечели втори мандат, но и досега остава неразгадана тайна защо лидерът на ГЕРБ му отне тази възможност. Дали беше някаква сложна игра или най-обикновена завист…
Ако се е търсил слаб президент, който да не засенчва Премиерът-Слънце, Цецка Цачева бе идеалният избор. Само че и с просто око се виждаше, че е неизбираема. Кандидатурата й шашна дори и опозицията, доколкото рейтинга на НС под нейно ръководство се бе сринал до 7%.
Това бе капиталната политическа грешка и най-големият подарък на Борисов за БСП и лично за слабо познатия тогава бивш шеф на ВВС Румен Радев. В негово лице, обаче, ГЕРБ си намериха майстора. За 9 години след безброй предсрочни избори и служебни кабинети, дирижирани от “ Дондуков 2“, след вдигнатия юмрук срещу мафията на площада, партията на Борисов стабилно бе закотвена на дъното.
Пак идват президентски избори.
И ГЕРБ пак стоят пред пътища за никъде. Но публиката няма да скучае. След „Коварство и любов“ тя вече си купува билети за трагедията „Залезът на боговете.“ В български вариант, естествено.
Паун Цонев, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар