Признавам си, когато снощи прочетох във Facebook, че се организира „национален протест“, защото „Евровизия“ ще бъде в Бургас, а не в София, реших, че някой се шегува.
О не, не се шегуват. Днес в 18 часа пред БНТ действително е обявен „национален протест“ с искане решението да бъде преразгледано и конкурсът да се премести в София. Протестърите настояват да видят критериите, оценките, логистиката, залите, транспорта и дали не е имало политическо влияние при избора на града-домакин.
Чудесно! Най-накрая национална кауза, достойна за умните и красивите: не разкапаното ни здравеопазване, не деградацията в образованието и функционалната неграмотност, не недовършените магистрали и не даже демографската катастрофа…
А защо, по дяволите, „Евровизия“ ще е в Бургас, а не в София?!
В това има нещо хем толкова очарователно софийско, хем типично българско, че чак ти става мило. Години наред една определена столична прослойка обяснява на останалата България, че е по-образована, по-космополитна, по-европейска, по-толерантна и въобще е няколко еволюционни стъпала по-нагоре от дивите „орки“ отвъд Околовръстното. И не щеш ли, изведнъж някой си представител на олигархията, задкулисието или просто mafiqta си позволи да отнеме „престижа“ от мръсната София на Васил Терзиев, като предпочете шикозния Бургас за реализацията на една обикновена телевизионна продукция. А сега същата тази столична прослойка изпадна в състояние, достойно по-скоро за антропологическо изследване.
Защото софийският комплекс рядко изглежда като такъв, всъщност. Обикновено изглежда като чувство за превъзходство: ама как така Бургас, ама София има повече хотели, ама София има по-голямо летище, ама София има по-добра инфраструктура (не е вярно, между другото)… И, разбира се, София има метро! Но това вече го установихме вчера окончателно.
Само че „Евровизия“ през последните години има един досаден навик – в EBU въобще не смятат, че столицата на дадена държава е естествения център на Вселената.
През 2021 г. конкурсът беше в Ротердам, а не в Амстердам. През 2022 г. – в Торино, не в Рим. През 2023 г. – в Ливърпул, а не в Лондон. През 2024 г. – в Малмьо, а не в Стокхолм. През 2025 г. – в Базел, а не в Цюрих. EBU отбеляза тогава, че това е шестият пореден конкурс извън столица на държава. И забележете нещо още по-странно: никой в гореспоменатите столици не е излизал да протестира, че не е бил избран градът му за домакин. Лондончани не излязоха на „национален протест“ срещу Ливърпул. Нямаше жители от районите Челси и Кенсингтън с плакати:
„WHY LIVERPOOL? LONDON HAS THE TUBE!“
Никой там не поиска оставки в BBC, никой не обяви, че Ливърпул е политически избор в полза на някоя партия. И никой не заподозря някаква конспирация на северноанглийското задкулисие. А всъщност изборът на Ливърпул беше чудесен именно защото градът има идентичност, която може да бъде „продадена“ на телевизионна аудитория. Това е градът на „Бийтълс“, клуб „Каверн“ и Mersey Beat, на огромна музикална традиция. „Евровизия“ в Англия не беше просто поредното събитие в мегаполиса Лондон, а история, която можеше да бъде разказана. И домакинството донесе десетки милиони паунди на местната икономика и огромна международна видимост на Великобритания и британската култура.
Същата логика може съвсем спокойно да се пренесе и за Бургас. „Евровизия“ не е изнесено заседание на Европейската комисия край морето. Това е просто едно телевизионно шоу. А телевизията се прави от образи, атмосфера, декори и история. И Бургас предлага точно това: море, плажове, морска градина, пристанище, прекрасни залези. Бургас ще изглежда като един шикозен крайбрежен град през месец май. А всичко това е просто „дар отгоре“ за всеки един телевизионен продуцент.
София също може да изглежда прекрасно на екран, разбира се. Особено ако операторът много внимателно избягва задръстванията, презастрояването и преливащите кофи за боклук на Васил Терзиев в центъра. Но ако два града предлагат достатъчно добри технически условия, напълно нормално е организаторите на „Евровизия“ да си зададат следния съвсем логичен въпрос:
Къде ще успеем да направим шоуто да изглежда по-яко?
Това някак си убягва на нашия жълтопаветен интелектуален елит. Защото той гледа на света по-скоро административно: ние сме столицата, следователно ние сме по-добрите по презумпция и ако не сме избрани, значи изборът е опорочен.
Точно в това е най-смешното. Хората, които обичат да наричат другите „провинциалисти“, демонстрират най-чистата форма на провинциален комплекс – неспособността да приемеш, че друг град може да има свои качества, собствена идентичност и понякога просто да се справи по-добре от теб.
Истинският космополит няма проблем Ливърпул да победи Лондон, нито Малмьо – Стокхолм, камо ли Базел да стане „лицето на Швейцария“ за една вечер. Защото истинският космополит знае, че държавата не се отъждествява само с един град.
Българският софийски „интелектуал“ обаче очевидно има малко по-сложни отношения с географията. Той обича разнообразието, но когато то се намира до Околовръстното. Отвъд него започва само фолклорът. Точно затова този „национален протест“ е всъщност много полезен. Той ни показва колко тънка понякога е границата между самочувствието на елит и обикновения комплекс.
Разберете, мили мои умни и красиви приятели, кметът на Бургас не е спечелил Нобелова награда, а София не е загубила столичния си статут. Никой няма да мести Народното събрание на плажа, и вие пак ще можете да си протестирате срещу вашия съгражданин – столичанина Пеевски, в София. Никой няма да ви отнеме тези привилегии.
Просто един друг български град ще направи едно голямо телевизионно шоу и това е. Дишайте. Ще ви мине. А ако ви стане много тежко – не забравяйте, че метрото ще продължи да работи.
Стефан Джендов, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар