„Нямаше друг човек, от когото ЦРУ да се страхува повече, отколкото от Че Гевара, защото той имаше потенциал и чар да направлява опозиционната борба срещу политическата репресия на традиционните властови йерархии в страните от Латинска Америка.“
Филип Ейджи, агент на ЦРУ, по-късно имигрирал в Куба
1. Ако беше доживял до наши дни, Че Гевара щеше да бъде на 98 години. Роден е на 14 юни 1928 г., в Росарио, Аржентина.
2. Той доживя само до 39.
3. Цял живот Че страда от бронхиална астма, от която заболява като дете.
4. Като ученик той шокира връстниците си със странни постъпки – яде тебешир, пие мастило, обича да се бие, изтезава животни.
5. Роден в Аржентина, Че Гевара никога не е организирал революционна дейност там.
6. В студентските си години той подработва като библиотекар.
7. Ернесто Че Гевара от дете обича да чете и прочетените от него книги са хиляди.
8. Той проявява интерес към Куба благодарение на шахматиста Капабланка.
9. Първата жена на Че е перуанка, втората – кубинка.
10. В двата брака се раждат пет деца, които са лекари и юристи.
11. Че Гевара посещава много страни.
12. След победата на революцията в Куба, той оглавява Националната банка, заема поста министър на промишлеността, но изоставя политическата кариера и тръгва да организира революции в други страни.
13. Освен в Южна Америка, Че участва във военни действия в Конго.
14. Жестокостта на Че Гевара рязко контрастира с неговия героичен образ. Пред него не стоят етични задръжки, когато става дума за постигането на революционната цел, нямат значение нито полът, нито възрастта, нито други признаци.
15. Неуспехът в Конго Че Гевара обяснява с ниската дисциплина и лошата подготовка на местните революционери.
16. Той планира да разпали огъня на революцията в Азия и Африка, но Фидел Кастро го разубеждава и го увещава да се върне в родната Южна Америка; така Че се оказва в Боливия, където е убит (в Ла Игера).
17. В него са изстреляни 9 куршума; първите само го раняват, но той стиска зъби и стон не издава.
18. Образът му все повече се романтизира. Че отдавна се е превърнал в символ на младежкото бунтарство и на „революцията“; той олицетворява „борбата на доброто срещу злото“.
Убийството на Че
През март и юни 1966 година Че пътува до Уругвай, Бразилия, Парагвай, Аржентина и Боливия. В 1966 година Боливия се управлява от военна диктатура начело с генерал Рене Бариентос Ортуньо, който сваля избрания за президент с преврата от 4 ноември 1964 година и слага край на революцията от 1952 г.
По искане на Кастро, Комунистическата партия на Боливия купува земя в джунглата, в отдалечени планински райони, която се използва като тренировъчен лагер. Че пристига там на 7 ноември 1966 година, деня, в който започва да води Боливийския си дневник.
Преди това преоблечен като свещеник, отива да се срещне с Хуан Перон, заточен в Мадрид, но опитите да получи подкрепата на перонистите е неуспешен.
Преди да замине за Боливия, Гевара променя външния си вид, бръсне брадата си и част от косата си, а останалата боядисва в сиво, за да изглежда по-възрастен и неразпознаваем.
На 3 ноември 1966 година той тайно пристига в Ла Пас с полет от Монтевидео, Уругвай, под името Адолфо Мена Гонсалес, уругвайски бизнесмен.
В групата му има 47 партизани; групата е наречена Армия за национално освобождение (Ejército de Liberación Nacional, накратко ELN), мнозинството, по-точно 26 са боливийци, но има и 16 кубинци от най-близкия кръг на Гевара, както и трима перуанци и двама аржентинци. Той има групи за подкрепа в градските райони, но почти нищо не е направено, за да се създаде армия от партизани с подкрепата на местното население.
Първият базов партизански лагер е устроен в отдалечения район Нанкауазу. Подготовката не протича по план, крие опасности и малко е направено за съставянето на партизанска армия. Към края на 1966 към партизаните се включва Таня, която осъществява връзка с градските групи в Боливия и радиовръзка с Куба; предполага се, че е агент на ЩАЗИ и КГБ.
Въпреки премеждията, 47-те партизани на Че са добре екипирани и бележат няколко победи през пролетта и лятото на 1967 година.
На 9 март 1967 г. двама дезертьори дават сведения за партизанския лагер на боливийското правителство. Правителствените сили искат съдействие от САЩ и съседните страни. Според показанията на дезертьорите ЦРУ открива лагера и по снимки идентифицира Че. Партизаните са принудени да напуснат лагера, за да избегнат обсадата на боливийската армия.
На 23 март те постигат и първата си победа, тъй като редовната армия няма опит в планински терени. Партизаните обаче нямат редовна радиовръзка с Хавана, поддържана преди това от Таня. Доставените предаватели са дефектни, липсва организация и някои историци подозират саботаж. Гевара дава първа медицинска помощ на ранени боливийски войници, след което ги освобождава.
На 17 април той разделя отряда на две групи.
Хуан Акуня (Хоакин) е назначен от Гевара за командир на втората колона. Три дни по-късно двете групи не могат да се намерят на уреченото място, тъй като Акуня тръгва по друг маршрут заради близостта на боливийската армия. При липса на друга уговорка за среща и на алтернативни средства за свръзка между тях те повече не се срещат.
По това време Ернесто Че Гевара пише послание към народите на света, прочетено по време на срещата на трите континента (Азия, Африка и Латинска Америка) в Куба, в което той изразява най-радикалните си твърдения: предлага глобална война срещу САЩ, приканва за създаването на „два, три... много Виетнами“.
На 20 април са заловени двама от партизаните – Сиро Бустос и Режи Дебре (французин). И двамата са измъчвани от правителствените сили и те предоставят информация, с която се потвърждава присъствието на Че в Боливия. Те се споразумяват с ЦРУ след изтезанията и по всяка вероятност (макар да няма писмени доказателства) предават чертежи и информация, с които улесняват залавянето на команданте. Двамата по-късно живеят в изгнание.
Гевара смята, че насреща му е само боливийската армия, която е зле обучена и лошо екипирана. Но правителството на САЩ след като научава местоположението му, изпраща на помощ агенти на ЦРУ и специални части. През май армията арестува селяни, заподозрени, че помагат на партизаните, и иззема лекарствата срещу астма от всички болници в района.
Много битки се водят през лятото. На 1 август са изпратени двама агенти на ЦРУ, американци от кубински произход, за да засилят издирването. Това са Густаво Вийолдо и Феликс Родригес, които участват в инвазията в Залива на свинете.
На 31 август колоната на Акуня, в която е и Таня, е нападната, докато пресича река, и е унищожена. Жив остава само Реституто Кабрера, но по-късно, на 4 септември, той е заловен и екзекутиран.
През септември е предприета масова атака срещу партизаните от боливийската армия, която успява да унищожи още една група. Последният контакт с градската част на ELN е осъществен на 15 септември. Последният член на тайните служби на Куба ненадейно и необяснимо напуска. За разлика от Конго, в Боливия не е направен нито един опит от Куба за спасяване или помощ на Че Гевара.
Изолирани, физически изтощени, без вода и храна, партизаните понякога носят на ръце своя лидер, който страда от пристъпи на астмата. Пътят им е пресечен от реката Рио Гранде, затова групата е принудена да се изкачи в планините в малкото селце Ла Игера, където в засада загиват трима души. Останалите живи 17 души се оттеглят и на 7 октомври тръгват отново към Рио Гранде.
На 8 октомври е битката в местността Кебрада де Юро, близо до град Вайегранде, където раненият Че попада в плен.
Залавянето
При залавянето раненият на две места Гевара, чийто пистолет е станал напълно негоден за употреба, се провиква: „Не стреляйте! Аз съм Че Гевара и струвам много повече жив, отколкото мъртъв!“
Той е вързан и закаран в училището в близкото село Ла Игера в нощта на 8 октомври. През първата половина на следващия ден Че отказва да бъде разпитван от боливийски офицери и разговаря само с боливийски войници.
Един от тези войници, пилотът на хеликоптер Хайме Ниньо де Гусман, описва външността на Че като „ужасна“. Според него Че има огнестрелна рана в десния прасец, косата му е сплъстена от мръсотия, дрехите му са скъсани, а ходилата му - покрити с необработени рани. Въпреки посърналия външен вид, според него Че се държи с високо вдигната глава, гледа всеки в очите и единственото нещо, за което моли, е тютюн. Гусман му дава тютюн и лула.
По-късно през нощта на 8 октомври Гевара, въпреки че е с вързани ръце, успява да тласне боливийския офицер Еспиноса в стената, след като той се опитва да изтръгне лулата от устата му и да я запази за сувенир.
В акт на неподчинение и незачитане Гевара се изплюва в лицето на боливийския генерал Угартече малко преди екзекуцията.
На следващата сутрин - 9 октомври, Ернесто Че Гевара пожелава да види учителката в селото, 22-годишната Хулия Кортес. Тя по-късно го описва като „приятен мъж с мек и ироничен поглед“ и заявява, че е много трудно човек да го гледа в очите, защото неговият поглед е „непоносимо пронизващ“. По време на краткия им разговор става въпрос за окаяното състояние на училището и контраста с „мерцедесите“ на правителствените служители.
По-късно същата сутрин на 9 октомври боливийският президент Рене Бариентос издава заповед Гевара да бъде убит. Заповедта е издадена най-вече по настояване на Феликс Родригес, въпреки желанието на правителството на САЩ Че да бъде разпитан в Панама.
Палачът е Марио Теран, сержант от боливийската армия, който доброволно изявява желание да застреля Че като отмъщение за тримата му приятели, убити в престрелка с партизанската група.
Не се знае точната причина за незабавното убийство на команданте Че, но се предполага, че ЦРУ се бои от възможността за бягство от затвора и иска да избегне драмата със съдебно дело.
Мигове преди екзекуцията, боливийски войник го пита дали мисли за собственото си безсмъртие. „Не“, отговоря той: „Мисля за безсмъртието на революцията.“
Когато сержант Теран влиза в помещението, Че Гевара му казва: „Знам, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй, страхливецо!“
Теран се колебае за миг, след което открива огън с полуавтоматична пушка и го ранява в ръцете и краката. Гевара се гърчи и превива на земята, очевидно захапвайки една от китките си, за да не крещи от болка.
След това палачът стреля още няколко пъти и го ранява смъртоносно в гърдите в 13:10 часа. Гевара е прострелян общо девет пъти – пет пъти в краката, в дясното рамо и ръката, веднъж в гърдите и накрая в гърлото.
Месеци по-рано, по времето на последната си публична декларация на Конференцията на трите континента, Че пише собствената си епитафия: „Където и да ни изненада смъртта, нека е добре дошла, но нека нашият боен вик стигне до нечие възприемчиво ухо и една друга ръка да се протегне да овладее нашите оръжия.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар