Президентските избори (най-накрая) приключиха, ясен е победителят. Както всеки път, когато загубят, ПП/ДБ побързаха да кажат няколко неща - били постигнали неочаквано добри резултати; най-хубавото тепърва предстои; другите са им виновни. Една част от гласоподавателите им вече пишат драматични статуси, че Терминал 2 ги зове - и това се повтаря всеки път, но след някой и друг месец гледаме същите отново да леят низки страсти в социалните мрежи, анатемосвайки Ганьо.
Разбира се, самите лидери, поддръжниците, кампанията, която са провели, медиите, които ползват - там пропуски няма, всичко е направено по конец, все пак, нали са умните и красивите, безгрешните, различните. И така до следващия път.
Същите, които през времето, когато няма избори, активно громят партийните врагове, обиждат, доносничат, анатемосват всеки, дръзнал да прояви различно от тях мнение (включително и от техния балон), изведнъж започват да изискват, да настояват, да заплашват, че всички са им длъжни - включително и тези, които часове по-рано са псували. Нямат никаква хигиена и са готови отново да пият мазно турско кафе, приседнали в скута на всеки, предложил им го, готови са и на нови сглобки, само и само да се доберат до властта.
Пак тези същите, чиито пиари са откровено некадърни, решиха, че провеждайки една от най-калните кампании, водени някога, бяха убедени, че така откриват топлата вода и ще постигнат чудеса, обсебвайки социалните мрежи 24/7. То не бяха тролски ферми, буквално хиляди нови страници, бълващи пропаганда и агресия срещу политическите им опоненти, не бяха вопли, че са блокирани от властта, докато и малките деца вече разбраха, че свалянето на някои страници (уж сатирични, но всъщност тясно партийни и зачислени към определени политици от въпросната коалиция) е вътрешна работа, за да изглеждат като жертви, за да заблудят същия този, иначе дълбоко презиран от тях тъп, примитивен, жалък Ганьо. Е, Ганьо не успяха, подведоха се само онези с претенциите (не за пръв път, достатъчно е да си припомним историята със Спас от Кочериново, както и трусът, предизвикал въпросния в розовия балон на „умниците“).
Тези същите избраха за кандидат за вицепрезидент човек, пред когото и най-семплият и простоват политик, изглежда като Нобелов лауреат. Само си представете, ако Георги Кандев беше номинация на друга партия. Немислимо е колко мемета, подигравки и потрес щеше да предизвика в тези същите, които го определиха като: „обаятелен“, „вдъхновяващ“ и „искрен“. ХАХАХА!
Опорките, че стане ли Илияна Йотова президент излизаме от ЕС и НАТО, че всичко свършва, че настава апокалипсис, вероятно са минали само при ограничена бройка фанатични сектанти. Но това не пречеше да се леят ежесекундно по всякакви канали. Разбира се, включиха се и услужливи (анал)изатори, медии, неправителствени организации, експерти... Начело, както винаги, бяха стари муцуни или техните наследници, които със същия плам, някога, са плашили, че падне ли комунизмът, България загива. Сега просто са сменили наратива, извивайки се без капка свян към актуалните тенденции. Адаптивни и безскрупулни са, не може да им се отрече.
На въпросните им е много трудно да осъзнаят, че носят огромната вина за ниската избирателна активност - не че избирателите са очаровани от Йотова, нито от възможността управлението да стане толкова еднолично, нито им харесва уклонът към Русия. Не! Но когато отсрещната страна предлага единствено жлъч, омраза, компромати, агресия, те принуждава или категорично да й покажеш червен картон, или да махнеш с ръка и да си останеш на сухо в дъждовния ден.
И за да пасуват толкова хора, която тенденция се засилва с всеки следващ вот, говорим за толкова високо натрупано политическо недоверие, за такова отвращение, за такава апатия, че родните ни кандидат-управници много отдавна трябваше да се замислят, че предлаганото в менюто не отговаря на това, което след това ни сервират. И никой вече не им вярва. Особено пък, когато е гарнирано с доста сериозна доза словесна отрова, за което основната вина е именно на ПП/ДБ, присъдружните им медии, апологети и фенове.
Същите са най-настъпателните, най-гнусни в думите и действията си, най-витиевати, най-често променящи позициите си, най-безпринципните. Веднъж гласуват с тези, които обслужват Русия (както твърдят) срещу мафията, после гласуват с мафията срещу путинистите. И тако, и вако, е основополагащо разбиране за ПП/ДБ. Чест, морал - това са клишета за тях, макар че постоянно говорят за това.
Въпросните и не разбират, че тук не става дума за някакъв силен русофилски вот (ако е така, „Възраждане“ щяха отдавна да са спечелили парламентарни избори), напротив. Това е поредната лопата, която постоянно и упорито настъпват от (раз)градската (екс)десница и променкаджиите. Настървението, с което директно лепват петно върху всеки, който не мисли като тях и не ги харесва. Русофил, путинист, комунист - крещят озверели срещу всички извън розово-кафявия им балон. Розов - знаем защо. Но вече и кафяв - с една кампания рязко отнеха лидерството на всички т. нар. жълти медии, директно изпращайки ги в небитието. Защото по-кална и долнопробна кампания никой щаб никога не е водил.
Но те не го осъзнават. Те и днес (бел. авт. понеделник), часове след края на изборния ден, продължават да съскат, да плюят настървено, да се мятат, агонизирайки в собствената си отрова. Толкова елементарни люде надали някога е имало. Язък им за всичките претенции, за дипломите им, за бекграунда им (хохо). Но няма как крушата да роди ябълки! Няма как отрочетата на най-верните активисти на режима преди 89-та, да са нещо различно. Колкото и пъти да се пребоядисат, колкото и пъти да завият наляво или надясно - според угодата си, колкото и пъти да извикат, че те са и пътят, и истината, и животът.
Същите тези покемони, които не спират да говорят за демокрация, европейски ценности, свобода и плурализъм, демонстрират поведение, което е в пълно противоречие с всичко това. Те не спорят - заклеймяват. Не убеждават - обиждат. Не търсят аргументи - раздават присъди. Всеки, който не се вписва в тесните им представи за правилно мислене, автоматично е обявен за простак, путинист, русофил, слуга или враг на държавата. Това ли е интелигенция? Не. Това е самозван елит, който е объркал образованието с правото да презираш всички останали. Да не говорим, че един бърз поглед по повечето им групи, без да изключваме и писанията на водачите им, говори за сериозна нужда от буквар, както и за пропуснатите първи седем години.
Колкото и да се кичат с красиви етикети, либерални лозунги и претенции за демократичност, в поведението на тази прослойка прозира нещо твърде познато. Необолшевишки манталитет, облечен в модерни дрехи. Същата нетърпимост към различното мнение, същата увереност, че само те притежават историческата и моралната истина, същото разделение на правилни и неправилни хора. Някога подобни хора са определяли кой е народен враг, кой заслужава обществено заклеймяване и кой трябва да бъде изпратен в лагер. Днес не разполагат със същия репресивен апарат, но очевидно са запазили рефлексите му. Сменили са речника, но не и мисленето.
Фактът, че и малкото гласували предпочетоха категорично да си дадат гласа за подкрепен от БСП и партии със сходен профил кандидат, е показателен. Да изберат близък до Румен Радев, да изберат доскорошния му вицепрезидент. С всичките проблеми, до които това може да доведе толкова концентрирана на едно място власт. И виновни са тези същите, които отвратиха и продължиха да отвращават ежеминутно всички нормални хора.
Най-ироничното е, че част от най-шумните проповедници на демокрацията са наследници на тези, които десетилетия наред са поддържали репресивната машина на комунистическия режим. И тези скопени хорица, днес ни обясняват какво е свобода, какво е морал, кой има право на мнение и кой трябва да бъде изхвърлен от обществения разговор.
Преди да обясняват на останалите колко са прости, изостанали, необразовани и недостойни да гласуват, може би е добре веднъж да погледнат в собственото си огледало. Да видят собствената си агресия, собственото си високомерие, собствената си неспособност да понесат чуждо мнение.
Провинциални комплекси, прикрити с високомерно поведение зад миграция към жълтите павета. Достатъчно е да погледнете откъде идват родителите на най-агресивните апологети и водачи на ПП/ДБ. А и самите те. Това е затворен идеологически клуб, който е наследил от стария режим най-лошото - нетърпимостта и убеждението, че има право да управлява не само държавата, но и мисленето на останалите. Изискват да бъдат припознавани като елит, но се държат като примитиви. И когато обществото не им даде това, което смятат за свое изконно право, изпадат в тежка криза. Това не е демократично мислене, това не е нормално поведение, това е болшевишки рефлекс, пребоядисан в (нео)либерална опаковка. Това е нелечима патология...
Виктория Георгиева, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар