Илияна Йотова спечели, защото заложи на преговорите и мира.
Вотът за нея е удар срещу неолибералите и партиите на статуквото и подкрепа за разбирателство между Европа и Русия. България не може да бъде враг нито на едните, нито на другите - с този избор страната се качи на влака на бъдещето.
Това, което се случва в САЩ, в Европа и в света, е, че последната западна идеология си отива. Светът вече не е подчинен на неолибералната идеология, а САЩ и ЕС вече не са хегемони, които определят развитието на човечеството. Войната между Украйна и Русия не е само за газ, въглища и пшеница. Тя е война между организирания неолиберален Запад и Русия. Борбата е за съхраняване на монопола на САЩ и ЕС или за създаването на многополюсен свят. В САЩ Тръмп се бори с неолиберализма и Демократическата партия, а неолибералният ЕС се разпада. Разпадат се и неолибералните режими във Франция, Германия и Италия. Въпреки мощната западна подкрепа Украйна губи войната срещу Русия. Мирният план на САЩ има шанс да успее и да се стигне до мирен договор. Алтернативата е по-тежка териториална загуба за Украйна.
В контекста на тези събития в България също настъпиха политически промени. Неолибералите и евроатлантиците загубиха властта. Те загубиха не само парламентарните избори, но и президентските. Победата на Илиана Йотова бе убедителна, въпреки че срещу нея се изправиха не само соросоидните неолиберали, но и бившите управляващи обществото партии ГЕРБ и ДПС на Пеевски. И тази победа бе не защото президентът Йотова е по-културна, начетена и с по-голям опит. И не защото бе подкрепена от министър-председателя Радев. Тя спечели, защото защитава новото и се противопоставя на радикалния неолиберализъм, който се стреми към война и унищожение на Русия. Тя спечели, защото залага на преговорите и мира, а не на конфронтацията.
Нека си помислим каква външна политика би трябвало да следва България. Какъв е нейният национален интерес? В географско отношение ние се намираме на границата между Югоизточна Европа и Русия, на границата между Европа и Азия. В историческо отношение ние сме по-близки с Русия, отколкото със Западна Европа. Русия ни е освободила от турско владичество, докато Великите европейски сили на Берлинския конгрес са осакатили България. В етническо, езиково и културно отношение ние сме по-близки със славянството и Русия, а не със Запада. Същото се отнася до източното православие и славянския език. Ние, българите, доразвихме делото на Кирил и Методий и създадохме кирилицата, която се налага като писменост и в Русия. Ние, българите, сме възпитани от великите руски писатели като Достоевски, Гогол, Чехов и Булгаков. Това съвсем не означава, че не харесваме и не сме част от западната култура. Но е грешно да се делим на русофили и русофоби. Културата не бива да се определя от политиката. Нашата национална политика трябва да се съобразява както с политическите, така и с икономическите, етническите и културните фактори. Ние сме част от ЕС и евроатлантическата цивилизация, но сме неразривно свързани с Русия и с руската цивилизация. Всеки едностранен избор е погрешен.
Категоричният демократичен избор на българския народ не е случаен. Тези, които гласуваха за Йотова, всъщност гласуваха за мир между Украйна и Русия, за разбирателство между ЕС и Русия. Ние не можем да бъдем врагове нито на Европа, нито на Русия. От друга страна, мнозинството гласува срещу неолибералите и срещу западащите и изчезващи партии на статуквото. Това бе един мъдър избор, който ще ни спаси от агресия и конфронтация. Тъжно ми е, като гледам погребалните физиономии на водещите журналисти от бТВ. Те не разбират, че България се качи на влака на Бъдещето, а не на миналото, за което плаче соросоидът Гошо Букъра.
Проф. Лъчезар Гроздински
Проф. д-р Лъчезар Начев Гроздински дмн завършва медицина през 1974 г. в МА-София. През 1981 г. защитава кандидатска дисертация в областта на ангиологията. През 2008 г. защитава голяма докторска дисертация. През февруари 2010 г. е избран за професор по Ангиология. От 2014 работи като началник Клиника по Ангиология и флебология и зам.-медицински директор в Ачибадем-Сити клиник – Сърдечносъдов център. През 2007 г. създава специалността Ангиология и е първият сертифициран ангиолог в България. Автор е на общо 137 научни труда в областта на ангиологията, включително на четири монографии. Бил е на специализации в Англия – 1989 г. и САЩ – Харвард – 1992 г. Председател е на Българското дружество по Ангиология.
Автор е на четири книги: „Никой никога не умира”, „Насилието – начин на живот”, „ Размисли за комунизма“ и „Истината ще ни направи свободни“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар