Първо викаме – абе, тая зима е много топла, няма никакъв сняг.
На другия ден завалява изобилен сняг и ние започваме – абе, какъв е тоя сняг бе, ужасно е да има сняг.
После обаче снегът спира и ние пак - оф, а какви зими имаше едно време – сняг, сняг, по 3 месеца.
А после пак завалява и ние пак започваме...
И пак...
И пак...
Интересна страна сме, но като всяка страна и ние се обединяваме чат-пат – примерно, когато Кубрат Пулев падне на боксов мач.
Или, когато националният ни отбор падне от Малта.
Общо-взето се обединяваме около едно благо „Да ви *** всички роднини до девето коляно“.
Пиша това, защото имам един важен въпрос към вас.
КЪДЕ БЯХТЕ, КОГАТО ЯДОХ ЗЕЛНИК?
Да поясня.
Ядох зелник и сега имам киселини. А нямам хапчета против киселини у нас. А до аптеката е далече, колата ми нещо не пали, студено е, едно време нямаше такива зими, но и сега няма такива зими, а няма и да има, щото Путин и Обама ни поливат с кеймтрейлс и ни пускат ХАРП.
Та къде бяхте, когато ядох зелник, бе?
Тоя въпрос ще ви го натяквам, докато имам възможност да пиша текстове.
Знаете ли защо?
Защото това е основният въпрос у нас.
Докато беше на власт в първия си мандат, Бойко така отговаряше на всички стачкуващи - „А къде бяхте, докато тройната коалиция строеше Цанков камък“.
После, когато на власт дойде трагикомичното правителство на Орешарски, когато видеха хора на улицата (което се случваше комай всеки ден) клетите министри викаха - „А къде бяхте, когато Бойко направи еди какво си“.
И така до плюс безкрайност.
А новини гледате ли?
„Тази година нямаше дъжд и хлябът ще поскъпне“.
„Тази година имаше много дъжд и хлябът ще поскъпне“.
„Тази година имаше умерен климат и...ъъъ...хлябът ще поскъпне“.
Е, къде бяхте вие, докато аз се тъпчех със зелник и гледах новините в последните няколко години?
А днес.
Днес седя на старта на новата седмица и чета всичките ви постове от миналата седмица.
„Аз не съм Шарли, защото къде бяхте вие, когато падна бомба в Белград“.
„Аз не съм Шарли, щото къде бяхте вие, когато убиваха тюлени в Гренландия“.
Е, къде бяхте вие, когато убиваха тюлени?
И къде, по дяволите бяхте, когато освен половин кило зелник аз изядох и едно кисело мляко с изтекъл срок на годност?
И сега се раздирам между желанието да пия сода бикарбонат или да напиша някой кисел текст.
Е, киселите текстове ги умеем.
Преди няколко дни в редакцията на едно френско списание убиха 12 души.
Карикатуристи, журналисти, хора на словото и четката.
А ние...
Вместо да изразим минутка съпричастност, решихме да задаваме оня въпрос за зелника.
„А къде бяха тия, когато ние муахме зелник пред телевизора и четяхме сайта „Razkoshno.com”, в който има песни на Сорос и стихотворения на Ран – Ът за KLETA MAJKA BALGARIQ”.
Та да се върнем на актуалния въпрос.
Къде бяхте, когато плюсках зелник, бе?
Къде?
Правехте ли секс с благоверната?
Или имахте някаква друга работа?
Или следяхте за ниско прелитащи илюминати?
Знаете ли?
Камю, като един от бащите на екзистенциализма е прозрял едничката истина – нищо не сближава хората така, както чумата.
„Ако искаш да обединиш хората, изпрати им чума“ - е квинтесенцията, която се носи от неговите романи.
Да, ама не е познал.
Ако у нас дойде чума, то някой ще се изтъпани по телевизията и ще рече - „А къде бяхте вие, когато имаше холера през 945 година от новата ера?“.
И тогава всичко ще започне отново.
А накрая...
Накрая ще довършим зелника, ще погледнем от прозореца си и ще видим как квартални наркоманчета обират колата на комшията.
И ще махнем с ръка, произнасяйки - „А къде беше комшията, когато ми гепиха компотите от мазето“.
Е, това имах да ви кажа.
По-скоро да ви попитам.
Но не помня вече какво точно исках да ви попитам.
А, да...
„Къде е зелникът“?
Около тоя въпрос дали бихме могли да се обединим?
Няма коментари:
Публикуване на коментар