В началото на 2015-а вокалът Огнян Цолов се завърна от Америка, за да запишат нов албум и да направят голям концерт. „16-годишни момчета" и рок динозаври аплодираха рамо до рамо завръщането на рок легендите и показаха, че за хубавата музика няма възраст. Едва ли има човек, който да не може да запее някои от вечните им хитове - „Главната улица", „Високото момиче", „Приятели", „Самотният", „Съседката"... Музикантите показаха, че и новите им парчета имат потенциала да се превърнат в хитове.
Създателят на групата Веселин Тодоров, известен като Весо Кокала, и фронтменът Оги Цолов, разкриват пред „Труд" подробности за новото начало на „Фактор", както и интересни моменти от тяхната рок история.
- Издавате нов албум след повече от 10-годишна пауза, какво ви вдъхнови да се завърнете в музиката?
Весо: Вдъхнови ни и страданието, и радостта. Гледаме хората около нас как страдат, виждаме това, което се случва - този безкраен преход. От друга страна ние намираме поводи и да се радваме, защото животът е многолик. Страдание, радост, страст - това са двигателите на рок музиката.
Оги: Събрахме се миналата година, за да свирим на концерта за 60-годишнината на поета Александър Петров. След този концерт, където изсвирихме 4 от новите ни парчета и феновете толкова ни харесаха, че поискаха да чуят всичко, което сме направили. Винаги като си идвам от Америка, си казваме: „Дайте да направим новите неща" и сега най-накрая направихме концерта. Тази година ще излезе и новият ни албум - ще направим промоция и турне.
- Как намирате ситуацията в съвременната музика у нас?
Весо: Дразни ме това, че дори в популярните музикални риалита не задължават изпълнителите да пеят български песни, малко ли хубава наша музика има? Защо не се направи така, че да се произвежда БГ музика, тогава ще има конкуренция, а има ли - ще има качество.
Оги: От доста време не е излизала качествена група. Не че няма кандидати, но те не могат да излязат на повърхността, както ставаше преди. След Д2 и Б.Т.Р. няма нови запомнящи се имена и песни. А музикалните шоута дават пример за много лош вкус.
Весо: Там се изявяват какви ли не младежи, които обаче също нямат реална реализация след това. Това, което се вижда, е, че някаква телефонна компания събира пари от есемеси, а след това нищо не става с този, който е избран за победител. Това е така, защото ние нямаме създаден пазар за БГ музика. Също така 25 години не съществува думата музика в стратегията на Министерството на културата и затова е такъв хаос и няма автори, които да пишат нова хубава музика. Талантливи певци като Борис Годжунов са в мизерстващо състояние, защото не само не се заплаща добре у нас, а даже трагично ниско. Има заведения, в които сервитьорите получават повече от музикантите, които свирят там, което е срамно.
- Виждате ли изход от това положение?
Весо: Трябва да се направи закон за българската музика. Вижте какво стана, откакто законът за киното работи, колко хубави български филми се правят и дори в Германия ги прожектират. Липсва точно такъв закон, който да гарантира нормално заплащане. От там нататък хората си казват - за какво да стана музикант, по-добре да стана адвокат на мутрите.
Оги: Даже и певици, които могат да пеят, не искам да споменавам имена, се обърнаха към фолка, само и само да оцелеят. Парадокс е това, че в попфолка целият мениджмънт и бизнес е сработен модел - с клипове, концерти, радиа. В момента хип-хоп и рап изпълнителите надминаха попфолка по вулгарни текстове и нецензурни думи...
Весо: Може ли да пееш такъв текст: „Покажи, как го правиш, какво го правиш и какво не правиш?" Какво ще запомниш от него, какви са тези простотии? Защо на Васил Найденов всички песни се помнят, на Богдана, на Стефан Димитров, ами на ФСБ? Да, някои млади групи - Б.Т.Р. и Д2, също имат чудесни песни, но някои радиостанции дори не пускат БГ музика. Трябва да има по-национален поглед - както в Гърция, за да оцелява нашата музика.
Оги: Дразни ме много, защото виждам как едни хора, които нямат нищо общо с музиката само си правят „йо, йо" и ръкомахат. На един рапър, ако му завържеш ръцете - как ще пее? Ако същите тия рападжии ги пусна в американските гета и гангстерите да чуят за какво става въпрос, направо ще се откажат. Смешни са!
- Какво мислите за политическата ситуация в момента?
Весо: Нека политиците ни най-накрая да свършат нещо, нека да са честни. Нито един от тях за съжаление не иска да прилича на Добри Чинтулов, на Ботев, Левски, Евлоги и Христо Георгиеви, които са дарили толкова големи суми за българщината... И това е срамно.
Оги: Ние сме държава, в която политиците са със статут на рок звезди. Те са звездите - непрекъснато и навсякъде. Аз съм пътувал по целия свят и хората даже не знаят кой ги управлява, дори министър-председателя си не знаят. А тук обичат да са в медиите и да се спрягат навсякъде. Нашите политици са българските рок звезди. Ще цитирам едно наше ново парче: „Гледай, когато нещо се случи, кой и какво от това ще получи"... Хората трябва да си отварят очите и да не се оставят да ги манипулират. Като осакатиш образованието, като направиш хората бедни и след това е много лесно да ги манипулираш, а другите, на които са им ясни нещата, пък им писва да се борят с вятърните мелници и се отчайват. За съжаление не много оптимистично звучи.
- Имали сте възможност да опитате и от западния начин на живот. Оги живее в Америка от 16 години. Каква е основната разлика в начина на мислене между българина и американеца?
Весо: Там хората изпитват респект и уважение към всеки и не са алчни, а искат да ти помогнат. Разказвал съм на български катаджии тази случка с един наш приятел - Стенли Би, който живее в Ел Ей. Веднъж след бясно каране го спрял полицай - той вече имал три акта, а при четвърти - книжката се взема и отиваш в затвора. Полицаят му казал: „Няма как, ще ви напиша четвърти." Нашият човек му се молил, паднал му дори на колене, но без резултат. Накрая Стенли му се разкрещял: „Добре, ще ми напишеш четвърти, но пак няма да карам по-бавно!" А той: „Вярно ли, а аз искам да караш по-бавно. Ако сега те пусна, ти обещаваш ли ми, че ще караш по-бавно?" Той му обещал и човекът го пуснал и вече 5 години кара без нарушение. Един такъв жест върши по-голяма работа от фалшиви глоби, но уви това е възможно в силно християнските общества, където честната дума наистина важи.
- За рок звездите се говори, че животът им е свързан с безкрайни купони, жени и наркотици. Каква част от това е вярна за вас?
Весо: Сигурно през 90-те години е било така. За Америка е вярно, но за нашата група - не. Относно дрогата - веднъж пред мен двама рокаджии си биха по една инжекция, по-точно едни австрийски хипита им боднаха по едно кокаинче и тогава видях на какво заприличаха и никога няма да го направя. Рок музиката си е адреналин, тя е един вид благороден наркотик. Когато хората отиват на концерти и изпълнителите успеят да ги заредят с изпълнението си, се получава силна симбиоза. Джими Хендрикс, Джим Морисън и Дженис Джоплин за съжаление не издържаха, защото не е имало кой да ги предупреди колко е опасна дрогата.
Оги: Не съм пробвал наркотици, аз и не пуша. Сигурно съм единственият музикант без татуировки в Ел Ей. В рокендрола през годините е имало такива периоди в групите, особено в Америка - с алкохол, наркотици и жени. За мен музиката е моят наркотик!
- За жените и за фенките не казахте нищо...
Оги: Аз лично нямам приятелка в момента.
Весо: Аз съм женен, но си спомням веднъж, свирихме във Варна и влизам в моята стая след концерта - леглото ми беше голямо, щото съм дълъг - спя на диагонал и гледам в него се разположили две девойчета. „Какво правите тук?", а те: „Чакаме Оги и Данчо", за първи път се зарадвах, че народната милиция дойде и ги изкара. Като цяло не сме злоупотребявали с това, че сме известни.
- Кое е най-абсурдното нещо, което ви се е случвало по време на комунизма?
Оги: Абсурдно е, че песента ни „Без въпроси" на Весо я спряха, защото не можело един човек да е написал текста, музиката и аранжимента. Тогава като автор на музиката записахме друг, за да може песента да излезе.
Весо: Мен са ме прибирали в полицията заради дългата коса и са ме подстригвали. С Валди Тотев бяхме, като ни прибраха, ние тогава свирехме с Емил Димитров и за малко да пропадне концертът. Заради тези ограничения много музиканти си изваждаха фалшиви бележки от Киноцентъра, че се снимат в исторически филми. Спомням си Цветан Владовски, като го спираха за дългата коса и той им показваше, че се снима във филм за Хан Аспарух. Викаше им: „Как, Хан Аспарух е бил с дълга коса, а вие ме карате да се подстригвам!"
- Приятели ли бяхте с Чочо Владовски?
Весо: Бяхме като братя с Чочо. Често го вземахме с нас по балове, като ходехме да свирим. Писал съм за него и в книгата ми „Рокендрол от тъмната страна на Земята". Той беше толкова готин, със страхотно чувство за хумор и толкова добър певец, че още няма кой да може да му изпее репертоара.
- Плачат ли рокаджиите и за какво?
Весо: Винаги плачат! Първо плачат за слава, второ за пари, трето за разбиране, а в момента и за по-добри условия и заплащане. Не може „Фактор" да имаме 1500 ротации в ефир, което прави 5000 минути авторска музика в национален ефир, и да вземам за това 600 лева. В Австрия, Гърция, Чехия, Унгария се заплащат по 30 000 евро за една година. Има ли друга професия в България, която да е 100 пъти по-малко платена от съответната на Запад? Няма такава кражба като в нашата професия!
Оги: Всеки плаче, всеки човек има такъв момент, някой път не го показва външно, но вътрешно душата страда. Това е част от човешкото израстване - страданието. Просълзих се онзи ден на една постановка в „Малък градски театър зад канала" - „Ритъм енд блус - 2". По средата на екран се появи Христо Мутафчиев и той каза много силни думи, тогава ми се насълзиха очите. Аз също съм емоционален, чувствителен човек.
- Вярвате ли в съдбата и в това, че всеки има да извърви определен път?
Весо: На мен майката на Катето Евро, каквото ми предрече, всичко се сбъдна - тя гледаше на ръка. Каза ми, че ще имам успехи във фирмата, след време наистина направих музикална къща „Фактор". Че ще се оженя, ще имам две деца - първото момче, второто момиче, и така стана! Тогава с един приятел бяхме на гости на Катето, бяхме 18-годишни и тя се притесни да не би да сме лоши хора и така ни провери и видя, че не сме страшни (смее се). Страхотни приятели бяхме с нея. И сега винаги изпитвам уважение към таланта й като актриса и човек.
- Вярвате ли в Бог?
Весо: Най-важното е човек да има страх и вяра в Бога, да не се възгордява, да е хрисим и да работи с всички сили. Обществото също така трябва да пропагандира християнските ценности и те да се поднасят по приемлив начин, да има и вероучение за учениците.
Оги:`Трябва винаги да имаме връзка с Бог, да я държим и да не я изгубим. Аз ходя на Рила, играя паневритмия, това е нещо много ценно, дадено ни от Петър Дънов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар