Украинската армия загуби контрол над летището в Донецк, а бунтовниците започнаха нова офанзива. Съдбата все още може да се усмихне на Киев, но докато Русия не желае да допусне поражение на сепаратистите, усилията на Украйна вероятно ще отиват на вятъра. Само споразумение чрез преговори, колкото и да е незадоволително, предлага възможност за решаване на конфликта.
Алтернативата може да е рухване на украинската държава и дългосрочна конфронтация между Запада и Русия. Най-ревностните застъпници на Украйна застават в позата да твърдят, че всеки, който не е готов на саможертва в името на каузата на Киев, вероятно е руски агент. Има обаче много причини Вашингтон да стои настрана от тази битка.
1. Русия не е Сърбия, Ирак, Афганистан или Либия. Докато администрацията на Обама се противопоставя на предложенията за военна конфронтация с Москва, шумна група от загубили чувство за реалност войнстващи политици натиска за въоръжаване на Украйна, за приемането й в НАТО и за разполагане на американски персонал и самолети в Украйна. Подобни стъпки водят към война. Американците са свикнали да очакват лесни победи. Русия обаче е твърде „голям залък”. Москва, в частност, разполага с пълен набор от ядрени оръжия, които би могла да използва в отговор на превъзходството на (натовските) съюзници в конвенционални сили.
2. Москва има по-голям залог в Украйна, отколкото Западът. Украйна има много по-голямо значение за Москва, отколкото за Вашингтон. Затова тя ще отдели много повече ресурси и е готова да поеме много по-големи рискове, отколкото съюзниците. Правителството на Путин вече се примири с финансови загуби, икономическа изолация, човешки жертви и политическа враждебност.
3. Съюзите трябва да укрепват сигурността на САЩ, а да не бъдат форма на благотворителност за експорт. Не можем да обвиняваме Украйна, че иска Западът да я защити. Но за съюзниците няма резон да се нагърбват с това. Включването на Украйна в НАТО драматично ще понижи сигурността на САЩ, като превърне един второстепенен конфликт, който е страничен за САЩ, във военен спор между Америка и Русия.
4. Гаранциите за сигурност и ангажиментите, поемани от алианса, често разширяват конфликта, вместо да сдържат разпространението му. Поддръжниците на НАТО изхождат от презумпцията, че членството (на Украйна) би възпряло Русия от предприемане на военни действия. Уви, сдържането често засича. През Първата световна война (военно-политическите) съюзи станаха трансмисионни ремъци на войната.
5. Външната политика на САЩ трябва да се базира на интересите на Америка, а не на други страни. Най-голямата деформация на външната политика на САЩ може да се получи в резултат на етническо лобиране. Няма нищо лошо в това да изпитваш симпатия към една родина на твоите предци като Украйна. Но външната политика на САЩ трябва да се формира с оглед да носи изгода за Америка, а не за други страни. Някои застъпници на Киев твърдят, че Украйна заслужава подкрепа така, както Франция помогна на американските колонисти да извоюват своята независимост (в края на XVIII век). Но Франция се намеси в Американската революция, защото Париж смяташе, че е в интерес на Франция да отслаби Великобритания. Въвличането във война с Москва не предлага подобни изгоди за Америка.
6. Ред е на Европа да действа. Ако Украйна има геополитическо значение, то това е за Европа. Но повечето членки на НАТО продължават да свиват своите въоръжени сили. Време е Европа да поеме тежкото бреме на укрепването на отбранителния потенциал (на алианса).
Дъг Бандоу, старши сътрудник в института “Като”, сп. "Нюзуик"
Няма коментари:
Публикуване на коментар