В нея ще ви припомняме едни от най-запомнящите се и легендарни финали в Шампионската лига. Днес програмата в турнира предлага следните срещи от 1/8 финалите Пари Сен Жермен - Челси и Шахтьор Донецк - Байерн Мюнхен.
Именно с финална среща с участието на "баварците" ще започне нашата нова рубрика. Ще ви върнем през пролетта на 1999 година, когато на "Ноу Камп" се изигра един от най-великите мачове в историята на Шампионската лига.
Тогава Манчестър Юнайтед грабна купата след драматичен успех над Байерн, но за това по-късно.
Преди това ще ви припомним и малко факти за този турнир:
Шампионска Лига на УЕФА е най-важният европейски клубен футболен турнир. До сезон 1992/93 носи името Купа на европейските шампиони. Той се смята за един от най-престижните трофеи в световния клубен футбол. Провежда се всяка година от УЕФА.
Турнирът се провежда за първи път през сезон 1955/56 и е създаден по идея на френския журналист Габриел Ано като надпревара, в която взимат участие победителите в националните първенства на европейските страни.
След сезон 1992/93 турнирът е преименуван на Шампионска лига, а от сезон 1997/98 право на участие имат и отбори, подгласници на шампионите в най-титулуваните първенства в Европа. Промяната е направена с цел турнирът да стане „по-вълнуващ“ (въпреки че противно на името на състезанието, повечето от участващите отбори не са шампиони на страните си за предишния сезон).
Самите участници в Шампионската лига се разпределят в групи, като през годините броят на тези групи е бил различен. Най-успешният отбор в турнира е Реал Мадрид, който е печелил купата 10 пъти. След него се нареждат Милан (7 пъти), Ливърпул и Байерн Мюнхен (5 пъти), Барселона и Аякс (по 4 пъти), Манчестър Юнайтед и Интер (3 пъти).
По традиция купата на европейските шампиони се дава всяка година на отбора, спечелил финалния мач на турнира. Той има право да задържи трофея в рамките на една година. Ако един отбор спечели турнира три последователни пъти или го спечели общо пет пъти, той има правото да задържи трофея завинаги, като за следващото издание на турнира се изработва нова купа.
Засега само два български отбора са достигали до основната фаза на турнира - Левски, който през сезон 2006/07 успя да се класира в груповата фаза, елиминирайки италианския Киево (Верона), и Лудогорец, който през 2014 г. елиминира Стяуа (Букурещ) и също влезе в групите на най-комерсиалния клубен турнир в света.
Ето всички финали и победители в турнира:
24 май 2014, Лисабон: Реал Мадрид - Атлетико Мадрид 4:1 (0:1) прод.
25 май 2013, Лондон: Байерн - Борусия Дортмунд 2:1 (0:0)
19 май 2012, Мюнхен: Челси - Байерн 1:1 (0:0), 4-3 дузпи
28 май 2011, Лондон: Барселона - Манчестър Юнайтед 3:1 (1:1)
22 май 2010, Мадрид: Интер - Байерн 2:0 (1:0)
27 май 2009, Рим : Барселона - Манчестер Юнайтед 2:0 (1:0)
21 май 2008, Москва: Манчестер Юнайтед - Челси 1:1 (1:1), 6:5 дузпи
23 май 2007, Атина: Милан - Ливърпул 2:1 (1:0)
17 май 2006, Париж: Барселона - Арсенал 2:1 (0:1)
25 май 2005, Истанбул: Ливърпул - Милан 3:3 (0:3), 3:2 дузпи
26 май 2004, Гелзенкирхен: Порто - Монако 3:0
28 май 2003, Манчестер : Милан - Ювентус 0:0, 3:2 дузпи
15 май 2002, Глазгоу: Реал Мадрид - Байер Леверкузен 2:1 (2:1)
23 май 2001, Милано: Байерн - Валенсия 1:1 (0:1), 5:4 дузпи
24 май 2000, Париж: Реал Мадрид - Валенсия 3:0 (1:0)
26 май 1999, Барселона: Манчестер Юнайтед - Байерн 2:1 (0:1)
20 май 1998, Амстердам: Реал Мадрид - Ювентус 1:0 (0:0)
28 май 1997, Мюнхен : Борусия Дортмунд - Ювентус 3:1 (2:0)
22 май 1996, Рим: Ювентус - Аякс 1:1 (1:1), 4:2 дузпи
24 май 1995, Виена: Аякс - Милан 1:0 (0:0)
18 май 1994, Атина: Милан - Барселона 4:0 (2:0)
26 май 1993, Мюнхен: Олимпик Марсилия - Милан 1:0 (1:0)
20 май 1992, Лондон: Барселона - Сампдория 1:0 (0:0) пр.
Купа на Европейските шампиони
29 май 1991, Бари: Цървена Звеада - Олимпик Марсилия 0:0, 5:3 дузпи
23 май 1990, Виена: Милан - Бенфика 1:0 (0:0)
24 май 1989, Барселона : Милан - Стяуа 4:0 (3:0)
25 май 1988, Щутгарт: ПСВ Айндховен - Бенфика 0:0, 6:5 дузпи
27 май 1987, Виена: Порто - Байерн 2:1 (0:1)
7 май 1986, Севиля: Стяуа - Барселона 0:0, 2:0 дузпи
29 май 1985, Брюксел: Ювентус - Ливърпул 1:0 (0:0)
30 май 1984, Рим: Ливърпул - Рома 1:1 (1:1), 4:2 дузпи
25 май 1983, Атина: Хамбургер - Ювентус 1:0 (1:0)
26 май 1982, Ротердам: Астон Вила - Байерн 1:0 (0:0)
27 май 1981, Париж: Ливърпул - Реал Мадрид 1:0 (0:0)
28 май 1980, Мадрид: Нотингам - Хамбургер 1:0 (1:0)
30 май 1979, Мюнхен: Нотингам - Малмьо 1:0 (1:0)
10 май 1978, Лондон: Ливърпул - Брюж 1:0 (0:0)
25 май 1977, Рим: Ливърпул - Борусия Мьонх. 3:1 (1:1)
12 май 1976, Глазгоу: Байерн - Сент Етиен 1:0 (0:0)
28 май 1975, Париж: Байерн - Лийдс 2:0 (0:0)
15 май 1974, Брюксел: Байерн - Атлетико Мадрид 1:1 (0:0), (0:0) прод.
17 май 1974, Брюксел: Байерн - Атлетико Мадрид 4:0 (1:0) преиграване
30 май 1973, Белград: Аякс - Ювентус 1:0 (1:0)
31 май 1972, Ротердам: Аякс - Интер 2:0 (0:0)
2 юни 1971, Лондон: Аякс - Панатинайкос 2:0 (1:0)
6 май 1970, Милано: Фейенорд - Селтик 2:1 (1:1) прод.
28 май 1969, Мадрид: Милан - Аякс 4:1 (2:0)
29 май 1968, Лондон: Манчестер Юнайтед - Бенфика 4:1 (0:0) (1:1) прод.
25 май 1967, Лисабон: Селтик - Интер 2:1 (0:1)
11 май 1966, Брюксел: Реал Мадрид - Партизан 2:1 (0:0)
27 май 1965, Милано:Интер - Бенфика 1:0 (1:0)
27 май 1964, Виена: Интер - Реал Мадрид 3:1 (1:0)
22 май 1963, Лондон: Милан - Бенфика 2:1 (0:1)
2 май 1962, Амстердам: Бенфика - Реал Мадрид 5:3 (2:3)
31 март 1961, Берн: Бенфика - Барселона 3:2 (2:1)
18 май 1960, Глазгоу: Реал Мадрид - Айнтрахт Франкфурт 7:3 (3:1)
3 юни 1959, Щутгарт: Реал Мадрид - Реймс 2:0 (1:0)
28 май 1958, Брюксел: Реал Мадрид - Милан 3:2 (0:0) (2:2) пр.
30 май 1957, Мадрид: Реал Мадрид - Фиорентина 2:0 (0:0)
13 юни 1956, Париж: Реал Мадрид - Реймс 4:3 (2:2)
Победители
Реал Мадрид 10 купи
Милан 7
Ливърпул, Байерн 5
Аякс, Барселона 4
Интер, Манчестър Юнайтед 3
Бенфика, Ювентус, Нотингам, Порто 2
Астон Вила, Борусия Дортмунд, Олимпик Марсилия, ПСВ Айндховен, Селтик, Стяуа, Фейенорд, Хамбургер, Цървена звезда, Челси 1
Отборите, които са получавали завинаги трофея са
Реал Мадрид - спечелил първите пет издания от 1956 до 1960 година
Аякс - спечелил три последователни трофея от 1971 до 1973 година
Байерн Мюнхен - спечелил три последователни трофея от 1974 до 1976 година
Милан - спечелил купата за шести път през 2003 година
Ливърпул - спечелил купата за пети път през 2005 година
Победители по държави (финалисти)
Испания 14 (24)
Итaлия 12 (26)
Англия 12 (19)
Германия 7 (17)
Холандия 6 (8)
Португалия 4 (9)
Франциа 1 (6)
Румъния 1 (2)
Шотландия 1 (2)
Югославия 1 (2)
Белгия - (1)
Гърция - (1)
Швеция - (1)
Драмата на "Ноу Камп"
За повечето наблюдатели спечелването на Шампионската лига от Манчестър Юнайтед през 1999 г беше последното действие по рехабилитацията на английския футбол след трагедията на стадион „Хейзъл“ през 1985 г.
Юнайтед победи Интер и Ювентус, за да достигне финал срещу Байерн (Мюнхен). „Червените дяволи“ губеха с 0:2 на „Деле Алпи“ и с общ резултат 1:3, но обърнаха изцяло развоя с голове на Рой Кийн, Дуайт Йорк и Анди Коул.
Манчестърци показаха, че имат класата и увереността да се справят с всякакви ситуации, като квалификационен кръг срещу ЛКС Лодз и група с Байерн, Барселона и Брьондби. Баварците спечелиха групата с две победи над Барселона и две равенства с Юнайтед.
Продължиха с общ успех 6:0 над Кайзерслаутерн и използваха шансовете си, за да отстранят и Динамо (Киев) на 1/2-финалите. Гол на Марио Баслер раздели двата отбора след равенство 3:3 в Украйна.
Тази невероятна победа за Юнайтед над Байерн на "Ноу Камп" бе кулминацията на сезона, в който те успяха да направят требъл – Шампионска Лига, ФА Къп и Висша лига.
Байерн Мюнхен също бяха на път да спечелят требъл – те вече бяха спечелили сребърната салатиера и Купата на Германия и вече се виждаха как вдигат трофея на Шампионска Лига, но англичаните го измъкнаха от ръцете им в последния момент.
Преди началото на срещата Сър Алекс Фъргюсън има сериозни проблеми със състава си, тъй като Рой Кийн и Пол Скоус са наказани за двубоя, в резултат на което Дейвид Бекъм е принуден да играе в центъра на халфовата линия, заедно с Ники Бът. Байерн започва уникално срещата и още в шестата минута вкарва.
Тогава Рони Йонсен фаулира Карстен Янкер точно преди наказателното поле, а ниският удар покрай стената на Марио Баслер се превръща в гол.
Германците са тотални господари през първото полувреме и изцяло доминират над Юнайтед. През второто полувреме Байерн отново разпилява англичаните, но прави уникални пропуски, удря и две греди, което в последствие им отнема трофея.
Според повечето футболни анализатори има и друга причина, освен пропуските на баварците, за издънката на Байрен и тя е свърана с действията на двамата треньори. Мениджърът на Юнайтед Сър Алекс прави уникални смени, като пуска в игра Теди Шерингъм и Оле Гунар Солскяер, които в последствие носят победата на англичаните.
От своя страна Отмар Хитцфелд прави сериозна издънка, като заменя Лотар Матеус в 80-ата минута (до този момент Матеус ръководи по брилянтен начин защитата на Байерн и англичаните нямат нито едно чисто голово положение). Така и не става ясно каква е причината за решението на Отмар, а и видимо Матеус не е контузен.
Следват най-историческите последни минути за Юнайтед. Първо Теди Шерингън изравнява в 91-а минута, а Солскяер носи трофея с попадение в 93-ата минута. Тогавашният президентът на УЕФА, Ленард Йохансон казва след срещата: „Не мога да повярвам. Победителите плачат, а загубилите танцуват.“ Капитанът на баварците, Лотар Матеус сваля медалът си веднага, щом той е сложен на гърдите му. Помолен за коментар, той казва: „Победител стана не най-добрият отбор, а този с най-голям късмет.“ Заради тази победа, Алекс Фъргюсън получава рицарско звание от кралицата на Англия и правото да се нарича „сър“.
Манчестър Юнайтед – Байерн (Мюнхен) 2:1 (0:1)
Голмайстори:
0:1 – Баслер (6 мин)
1:1 – Шерингъм (90+1)
2:1 – Солскяер (90+3)
Манчестър Юнайтед: Шмайхел (к), Г. Невил, Йонсен, Стам, Ъруин, Гигс, Бекъм, Бът, Бломквист (67 мин – Шерингъм), Йорк, Коул (81 – Солскяер)
резерви: Ван дер Гоу, Мей, Ф. Невил, Браун, Грийнинг,
Треньор: Алекс Фъргюсън
Байерн: Кан (к), Матеус (80 – Финк), Бабел, Линке, Куфур, Тарнат, Ефенберг, Йеремис, Баслер (90 – Салихамиджич), Янкер, Циклер (71 мин – Шол)
резерви: Дреер, Хелмер, Щрунц, Даеи
Треньор: Отмар Хитцфелд
Стадион: „Камп Ноу“, публика: 90 045 зрители
Съдия: Пиерлуиджи Колина (Италия)
Няма коментари:
Публикуване на коментар