През 1944/45 нацията се цепи. От убедено германофилска се превръща за няколко месеца в съветска. С бой по главата и тормоз, нехарактерен за други места.
Няма да броим жертви. Напомням само, че в нашата история винаги идва ден, когато симптатизиращите на различни велики сили българи са склонни да почнат да се бесят по дърветата.
През 90-те нямаше такъв силен прилив на омраза. Избегнахме я. Тълпите пред къщата на Левчев не го запалиха. Някакси.
Днес сме на път отново и жестоко да изпаднем в национално разделение като лавина. Нас дори никой да не ни кара, ние сами сме предразположени към това.
Представете си, че лявото полукълбо на нашия национален мозък наистина обича Русия. Има исторически и кръвни причини за това. Има християнски причини. Тя е груба, непонятна и трудна. Но българите я обичат.
Представете си сега, че дясното полукълбо умира за демокрация, американци, западна култура (която е нещо прекрасно липсващо тук). Че дясното мечтае за Джон Ленън и немска икономика и смята, че руснаците пречат.
И двете състояния не са девиации. Човек може да харесва различни части от различни светове.
Но у нас лявото и дясното някак неистово искат да се самоопределят като РУСКО ляво и ЗАПАДНО (американско) дясно.
Напомням ви с лаическата си мисъл, че ние искахме да изградим свят от българско ляво и българско дясно. А получаваме днес пореден опит за политическа и национална лоботомия.
По форумите едни българи пращат други в Сибир с чемодани. Други искат да бесят на дула на танкове прозападни предатели. Това са самозабравили се родни нещастници. Хайде да ги послушаме и да се избием преди войната да е почнала.
Война няма да има, но майките ни вече са изнасилени с руски щикове и американски дула. Това е национална налудност.
Има и друг момент. Последните 20 години за външни министри се избират само млади и красиво десни хора. Същите никога не показаха характер нито на Изток, още повече на Запад. Идеята за независима политика е малко сгъната на много горен рафт. Това е тъжно, но отново не е повод да се избием.
Ужасно е че с еднаква патетика през 20 години приемаме с радост чужди танкове. Но това става именно, защото се лоботомираме и цепим, сякаш общият ни език е само за авто-заплахи и братски ругатни.
Мозъкът има две части. Но сърцето е едно.
Правителствата ни често са слабоумни слуги на епохата. Но ние?! Ще се избием заради американците? Или я по-добре за руснаците? Защо да не се умре с по-близка и по-благородна цел. Или да живеем за нещо. Нещо малко.
Примерно да живеем заради децата си. Как ще им обясните, че започваме да се бесим по дулата на чужди танкове заради чужди империи. Как?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар