Българският спорт е в будна кома, но дали това още е новина? На последната лятна олимпиада в Лондон взехме само два медала – един сребърен и един бронзов, а на Игрите в Сочи през 2014 г. зимните ни спортисти дишаха прахта на хора като Бруно Банани от Тонга.
Причините за подобен крах са много и са предъвквани до втръсване. Базите, треньорите, медикаментите, методиките, парите... Със сигурност можем с часове да продължим да изброяваме черните дупки в родния спорт, заради които България все по-рядко записва успехи на голямата сцена.
Но понякога, дали заради късмет, благоразположение на звездите, упорит труд и свръхдоза талант, в България се ражда, изгражда и развива талант. Безспорен, световен талант. Такъв, какъвто по презумпция трябва да носи радост на зрителите и да печели слава за себе си и за родината. През последното десетилетие България има подобни таланти, но по една или друга причина отново се случва нещо, което разваля т.нар. добър пример. И това нещо носи звучното и красиво название СКАНДАЛ.
Замислете се колко спортисти има България, които са на световно ниво и колко от тях не са в конфликт с федерацията по спорта, който практикуват. Около колко от тях не е кръжал призракът на СКАНДАЛА. Естествено, голямото изключение е Григор Димитров.
Все пак тенисът е спорт, в който състезателят има минимален досег с федерацията на своята страна. Единственият ангажимент, който тенисист от дадена държава има към своята федерация, е да прецени дали да участва в надпреварата за купа "Дейвис" (при мъжете) и Фед къп (при дамите). Засега Гришо и родната ни федерация по тенис са намерили перфектния баланс и не се е стигало до проблем, що се касае до участието на първата ни ракета в националния отбор. Същото е и при дамите – Цвети Пиронкова вече 10 години е лидер на тима ни. Остава ни само да се надяваме, че добрият диалог ще продължи, защото примери за обратното имаме достатъчно.
Звездата и колектива
Кои са трите най-популярни колективни спортове в България – футбол, волейбол и баскетбол. Кои са най-големите звезди на България в тези спортове – Димитър Бербатов, Матей Казийски и братята Калоян и Деян Иванови. Играят ли тези звезди в националните ни отбори? Не. Защо? СКАНДАЛ с федерацията.
Нямам желанието да влизам в дискусия кой е виновен за подобна ситуация, но е факт, че и в трите най-популярни и масови спортове в България най-големите ни звезди бойкотират националния отбор. Случайност? Не мисля!
Истината винаги е някъде по средата. Очевидно е, че нито БФС, нито федерациите по волейбол и баскетбол се управляват по идеален начин. Така или иначе перфекционизъм можем да търсим само в математиката, защото във всяко друго нещо, в което участва човек, винаги има голяма доза субективност. Да, безспорно федерациите имат своите прегрешения най-малкото заради това, че са в СКАНДАЛ със звездата, СКАНДАЛ, от който страдат националните ни отбори. Но пък няма как да не погледнем и от другата страна.
Като си звезда, ще носиш негативите от слабото представяне на целия отбор. Когато „Реал” (М) пада, виновни са Икер Касияс и Роналдо, а не Ияраменди и Начо. Когато националният отбор по футбол не може да се класира десет години поред на голям форум, Бербатов ще е под светлината на прожекторите и ще трябва да отговори на въпроса защо. Когато Германия ни бие насред София в олимпийска квалификация, тогава Казийски ще застане и ще обясни защо се е случило подобно нещо. Когато всеки ни бие като шкембе у дувар на баскетбол, близнаците Иванови ще се потят пред микрофоните и ще обясняват защо. И трябва да го направят, защото истинската звезда поема отговорност. Когато имаш повече талант от всеки друг, точно на твоите плещи тежи и най-голямата отговорност. Това е простата истина.
А как се държаха въпросните български звезди в тези кризисни моменти? Чувствителният Бербатов се разсърди и се тросна като някой петокласник, когото съучениците му го слагат само на врата; Казийски реши да кадрува в националния отбор, а после започна да играе на „иди ми – дойди ми”; Калоян и Деян Иванови пък счупиха тъпомера, като напсуваха журналист и търсеха юмручно разрешение на ситуацията.
Изводът? Самовлюбени и разглезени звезди, гарнирани с лоши и неадекватни управленски решения на федерациите, гасят и малката светлинка, която мъждука в колективните спортове.
Един за всички, всички за мен
Мъката с колективните ни спортове е ясна, нея няма да я мъчим повече. Нека да видим какво е положението при индивидуалните спортове.
Връщаме лентата само една седмица назад. Българският мъжки биатлон този сезон е в подем. Краси Анев и Владимир Илиев започват все по-сигурно да се вклиняват в световния елит. И когато всичко изглеждаше спокойно, се започна престрелката. От едната страна е Краси Анев – най-добрият ни биатлонист в историята, а срещу него на рубежа е Екатерина Дафовска – единственият българин със златен медал от Зимна олимпиада. Причината за СКАНДАЛА? Пари и его, естествено. Анев отказа да стартира в щафетата на европейското по биатлон (за разлика от много други спортове европейското по биатлон не е толкова престижна надпревара) с аргумента, че ще му се наруши личната подготовка за индивидуалните стартове в Световната купа. За да му направи напук, федерацията в лицето на Дафовска „разболя” двама наши биатлонисти и заради отсъствието на Анев и „разболяването” на други двама не успяхме въобще да сформираме отбор. А за федерацията беше важно силно представяне на щафетата, за да може да се осигурят повече пари за подготовка за следващия сезон. И някъде там, между пушечните изстрели, които си раздават Анев и Дафовска, между индивидуалното его и желанието за повече пари, беше погребана радостта от силния сезон на биатлонистите ни.
Добрият пример
Има малко федерации, които, поне на пръв поглед, не са привлекли в редиците си състезателя СКАНДАЛ. Това са борбата и боксът. Валентин Йорданов и Краси Инински успяват някак да балансират нещата и, макар и бавно, тези славни в миналото спортове започват да възвръщат успехите си. Естествено, няма как да няма и няколко капки катран в кацата с меда. След Олимпиадата в Лондон скандалът чукаше на вратата на федерацията по борба. Симеон Щерев отиде в Азербайджан, последва го и Станка Златева, както и угрозата, че златното ни момиче може да започне да се състезава за чужда държава. Слава Богу, Валентин Йорданов успя да тушира напрежението и в момента нещата изглеждат балансирани.
Краси Инински развива бокса ни великолепно, но у мен остава неприятното усещане, че талант като Благой Найденов няма да ни донесе олимпийска радост в Рио догодина. Въпреки че в този случай Инински и неговата федерация нямат вина, те опитаха да задържат Благой, но той направи рязък уклон и залитна към парите на профибокса. Дано да е за добро и занапред пред името му винаги да стои българският флаг. Напук на порочните традиции в спорта ни.
Българският волейбол е затворена страница за голямата ни звезда Матей
Казийски, който не успя да преглътне егото си в името на националния
отбор
Атанас Мецов, "Новинар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар